Решение № 1338 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502654 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.463 ал.4 вр. чл.262 ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 30195/05.10.2023 г. по описа на ПОС, подадена от Н. В. В., в качеството й на длъжник по изп. д. № 8110/2021 по описа на ДСИ-ПРС, против съобщение с изх.№ 39595/13.09.2023 г. Видно от посоченото съобщение, приложено в копието на изпълнителното дело, със същото е връчено разпореждане от 12.09.2023 г., с което съдебният изпълнител е върнал частна жалба с вх.№ 19743/17.08.2023 г. поради неотстраняване на нередовности в дадения срок за това. Подадена сега частна жалба е бланкетна, в нея не се съдържат никакви конкретни оплаквания.

Жалбоподателката не е съгласна с разпореждането и го обжалва с искане за неговата отмяна.

Взискателят Районен съд Пловдив не е взел становище.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че на първо място жалбата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.261 т.1 и т.4 ГПК, както и на чл.260 т.3 ГПК. Освен това намира същата за неоснователна, тъй като на жалбоподателката е указано какви са нередовностите по предходна подадена от нея жалба и в указания срок не е отстранила същите, поради което органът правилно е върнал жалбата. В придружителното писмо е посочил още, че жалбата, която е върната с обжалваното сега разпореждане, е трета по ред такава срещу негов акт, като поведението на жалбоподателката е последователно: акт, частна жалба, молба за продължаване на срока за 1 отстравяване на нередовности, неизпълнение на указанията, връщане на жалбата и нова жалба. Счита, че по този начин жалбоподателката злоупотребява с предоставените й процесуални права.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в срок, поради което и се явява допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Обжалвано е разпореждане от 12.09.2023г., с което съдебният изпълнител е върнал частна жалба – 28 с вх.№ 19743/17.08.2023 г., подадена от длъжника в изпълнилното производство - Н. В.. В тази жалба е посочено дословно: „депозирам несъгласие с връщане на жалбата ми от ДСИ с молба към ПОС за отмяна“. След това заявява, че ще направи допълнение на основанията и ще заплати държавна такса.

С Разпореждане от 21.08.2023 по изп.д.№ 8110/2021, ДСИ е оставил тази жалба без движение, като е указал на жалбоподателката, че следва да уточни в какво се състои порочността на обжалвания акт, да представи препис от депозираната жалба за връчване на насрещната страна, както и да внесе сумата от 15 лева за държавна такса по сметка на ПОС.

Това разпореждане е редовно връчено – лично на жалбоподателката В. на 24.08.2023 г., от когато е започнал да тече едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите и същият е изтекъл на 31.08.2023 год., като до тогава страната не е предприела действия по изпълнение на указанията, дадени от съдебния изпълнител.

На 12.09.2023 г. последният е постановил връщане на частната жалба поради неотстраняване на посочените нередовности в срок.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгл. чл.436, ал.4 от ГПК при постъпване на жалба против действията на съдебния изпълнител, последният е длъжен да я администрира съобразно изискванията на чл.260, 261 и чл.262 от ГПК. Сочените правни норми регламентират проверката за редовност на постъпили въззивни жалби, като въвеждат изискванията за редовност на жалбата. Съгл. чл.260 от ГПК жалбата следва да съдържа името и адреса на страната, която я подава, означение на обжалвания акт, указания в какво се състои порочността му, в какво се състои искането. Нормата на чл.262 от ГПК въвежда задължения за органа, пред който е подадена жалбата да провери същата за съответствие с чл.260 и чл.261 от ГПК и при констатиране на нередовности да даде на страната срок за отстраняването им. При неизпълнение в срок на това задължение от страна на жалбоподателя, то задължение на проверяващия орган /съд или съдебен изпълнител в случаите на приложение на нормата съгл. чл.436 от ГПК/ е да върне жалбата. Именно това е сторено и в обжалваното разпореждане. Съдебният изпълнител е 2 констатирал нередовности в подадената жалба /с разпореждане от 21.08.2023 г./, дал е указания на жалбоподателката за отстраняването им, като е указал и кой е законният срок за това /съобщение редовно връчено на 24.08.2023г./, а предвид неизпълнение на указанията и непредставяне на препис от жалбата за другата страна и внасяне на дължима ДТ е постановил и разпореждането за връщането на процесната жалба. Очевидно съдебният изпълнител е действал в унисон с нормативните си задължения за администриране на постъпили пред него жалби и в изпълнение на това си задължение е върнал нередовната жалба.

Отделно от това, както вече е констатирал съдебният изпълнител, жалбата, която е върната с атакуваното разпореждане, е трета подред, подадена от Н. В., като всяка от предходните й жалби е била нередовна, а жалбоподателката не е отстранявала в срок констатираните нередовности. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г.на І т.о.на ВКС, № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС и Определение № 222 от 21.03.14 г.по ч.гр.д.№ 1076/14г.на ІII г.о.на ВКС/, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Въпреки че законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съдебен орган за връщане на подадена жалба след неизпълнение на дадените на страната указания, това не означава, че може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби. Такова превратно упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им. В случая с потвърждаването на обжалваното разпореждане от 12.09.2023 год. на съдебния изпълнител за връщане на поредната жалба ще се преустанови злоупотребата с процесуални права и като последица ще влязат в сила предходните разпореждания за връщане на другите частни жалби, което пък обуслава влизането в сила на отказ от спирането на изпълнителното дело.

По изложените съображения подадената частна жалба с вх. № 30195/05.10.2023 г. против разпореждането от 12.09.2023 год. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 30195/05.10.2023 г. по описа на ПОС на Н. В. В., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изп.д. № 8110/2021 по описа на ДСИ при ПдРС, против разпореждане от 12.09.2023г. за връщане на частна жалба вх.№ 19743/17.08.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4