Решение № 2256 от 11.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. Пловдив, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330119374 по описа за 2024 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. Б. против „Аксес Файнанс“ АД, с която се предявяват обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недействителността на клаузи от сключения между страните Договор за кредит .......... на едно от следните основания – противоречие с принципа на добрите нрави, неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно: клаузата на чл. 20, съгласно която, при непредоставяне на допълнително обезпечение се дължи заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница; клаузата на чл. 21, ал. 4, съгласно която, при забава на плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено заплащането на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното задължение; клаузата на чл. 21, ал. 5, съгласно която, след настъпване на предсрочна изискуемост се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит ......., за предоставяне на револвиращ кредит в размер на 500 лева. В клаузата на чл. 20 от договора било предвидено заплащане на неустойка от потребителя в размер на 10 % от стойността на усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за съответния месец. Неустойка се дължала за всяко неизпълнение на месечно задължение. Същата била уговорена в чл. 15, съгласно който при неплащане на текущо задължение, 1 вземането по кредита следвало да бъде обезпечено с посоченото в клаузата обезпечение, а именно: осигуряване на физическо лице за поръчител, което да отговоря на посочените в договора изисквания. Излагат се твърдения, че клаузата на чл. 20 от договора е неравноправна, като заобикаляща изискването на чл. 33 от ЗПК. Изложени са съображения за неравноправен характер на клаузата на чл. 20 от договора и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като с нея се предвиждало заплащането на необосновано висока неустойка, която излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Доколкото неустойката не обезпечавала настъпили за кредитора вреди от неизпълнението, а целяла единствено неговото неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, същата била нищожна и като противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че неустойката противоречала и на изискванията за добросъвестност в гражданските отношения. По същите съображения се претендира и неравноправен характер на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора. Иска се от съда да уважи претенциите на някое от заявените основания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва факта, че на .......... страните са сключили договор за кредит .........., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а ищецът се е задължил да го използва и върне. Предоставеният кредитен лимит бил увеличаван един път (дистанционно, по телефон), а именно: на 11.05.2022 г. лимитът бил увеличен на 800 лева. Не оспорва обстоятелството, че неустойката не била включена в ГПР по кредита, но твърди, че това не съставлявало нарушение на чл. 11 от ЗПК, доколкото чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задълженията по договора. Оспорва да е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, доколкото неустойката обезпечавала задължение за неосигуряване на обезпечение, а не санкционирала неплащането в срок на кредита от потребителя. Относно разходите, предвидени в процесните клаузи по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, са изложени съображения, че не само не са забранени, а за тях има предвидени специални текстове, като те са различни от разходите по управление на кредита и са дължими, доколкото начисляването им зависи само от поведението на потребителя. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Безспорни са между страните по делото следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит .............. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – 2 платежна карта. В чл. 15 от процесния договор е уговорено, че в срок до пет дни от датата на активиране на предоставената по силата на договора банкова карта да предостави на кредитора обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, които следва да отговарят на множество изрично уредени изисквания – банковата гаранция да е със срок на валидност от 2 години от сключване на договора, поръчителят да е на възраст над 21 г., да работи по трудово правоотношение, да има брутен доход в размер на 1500 лева месечно, да не е заемател от „Аксес Файненс“ АД, да няма кредитна история в ЦКР и други.

Не е спорно, че в чл. 20 от договора за кредит се съдържа задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора; че в чл. 21, ал. 4 се съдържа задължение за заплащане на разходи по събиране на текущото задължение по договора при забава за плащане, както и че в чл. 21, ал. 5 от договора се съдържа задължение за заплащане на разходи по извънсъдебно събиране на задължението след настъпване на предсрочна изискуемост. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представения договор за кредит.

Безспорно е и че неустойката при непредоставяне на обезпечение и таксите и разходите за събиране на задълженията по договора, уговорени в цитираните клаузи, не са включени при изчисляване на ГПР по кредита.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят Н. Б., следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 20 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само пет дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – банкова гаранция или поръчител. Необходимо е не само това, а и гаранцията, респ. поръчителят, да отговарят на множество високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – 500 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрИ.“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с 3 оглед размера на дълга и без предвиден краен срок на начисляването й) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 20 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за съответния месец, въз основа на горепосочената договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (45,9%) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директИ. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се до особен вид изначална недействителност, тъй като причините за нея са били налице още при сключването на договора (така напр. определение № 50536 от 3.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК, докладчик ......... По аргумент за по-силното основание не пораждат действие като изначално недействителни и отделните договорни клаузи. В настоящия случай, доколкото съдът е сезиран с въпроса относно валидността на клаузите на чл.

20, чл. 21. ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от процесния договор, следва да се приеме, че същите са недействителни.

Съдът намира, че разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител. По тази причина и 4 доколкото се установи недействителността на атакуваните клаузи по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Н. Б........следва да се присъдят разноските за производството в размер на 150 лева, включващи държавна такса. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 480 лева с включено ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от сключения на ...........между страните „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: ....... и Н. Д. Б., ЕГН: **********, договор за кредит ........, които предвиждат съответно: чл. 20 – че при непредоставяне на допълнително обезпечение се дължи заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница; чл. 21, ал. 4 – че при забава на плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора се дължи заплащането на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното задължение; и чл. 21, ал. 5 – че след настъпване на предсрочна изискуемост се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.