Решение № 629 от 23.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Благоевград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500795 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4955/14.06.2023г., подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул.“О.П.“ № 260, чрез юрисконсулт К.З., против Решение № 117 от 12.05.2023г., постановено по гр.д. № 43/2022г. по описа на РС - С.

Жалбоподателят обосновава правния интерес от подаване на въззивна жалба с твърдението, че на 31.05.2023г. /в хода на процеса/, е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П.П.Ф. - клон България“ КЧТ, ЕИК *******, по реда на чл.15 ТЗ, както и подаване на въззивната жалба в срока за обжалване.

По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че процесния договор е недействителен, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 11 и т. 12 ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази насока.

Твърди се, че в случая погасителният план към процесния договор, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.З ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на 1 погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това се изтъква, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план.

Оспорва се извода на съда и за противоречие на процесния договор с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, като жалбоподателят се позовава и на съдебна практика по този въпрос. Твърди се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена когато в договора за потребителски кредит са посочени годишният процент на разходите по кредита (44.90%) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Изтъква се, че в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 20 от договора са обективирани и взетите предвид допускания, следва да се направи обоснованият извод, че всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени. Поддържа се, че както националния закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите, като те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК .

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на друго, с което предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу М. И. А. да се уважи, като в полза на жалбоподателя се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал.

1 от НЗПП в размер на 100.00 лева.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и е постъпил отговор чрез особения представител на тази страна.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа се твърдението, че към процесното кредитно правоотношение, сключено на 04.02.2019г. за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******** в размер на 1500 лв. няма приложен въобще погасителен план съгласно изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Поддържа се тезата, че в случая се касае до „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Допълнителен аргумент в заблуждаващия характер на договорните клаузи е, че по никакъв начин в договора не е уредено едностранната промяна на размера на кредита и това дали кредитополучателят е дал своето съгласие за това или не.

Сочи се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как се изчислява.

Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.

Твърди се, че посочената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима, тъй като се касае за въобще липса на информация в договора за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от 2 изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Кредиторът никъде в договора не е включил информация за потребителя, което е изцяло в нарушение с изискването на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК, което правилно е посочено и аргументирано от първоинстанционния съд.

При тези съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Не се правят доказателствени искания.

Ищцовото дружество, с писмено становище, поддържа въззивната жалба. Не прави искания за събиране и проверка на нови доказателства.

Ответната страна, чрез особения представител, оспорва жалбата също с писмено становище. Поддържат изложените в отговора по нея аргументи. Не сочи доказателства.

При въззивната проверка не са събрани нови доказателства.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба от БНП П.П.Ф. С.А.",Ф., рег.№ 542097902 чрез "БНП П.П.Ф. С.А.", клон България, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4”, Б.П. С., сгр. 14, представляван от Д.Д., срещу М. И. А., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С. ул.“С.“, № 41, ет.3, ап.11, с която е предявен иск за установяване съществуването на вземане в размер на 277,03 лева-главница, 70,71 левавъзнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г., 15,07лв.мораторна лихва за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******** от 04.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 780/2021г. по описа на РС-С.- правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, и във вр. с чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл. 410 от ГПК.

Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че на 04.02.2019г. помежду им е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******** с кредитен лимит в размер на 2500лв. срещу дължима от кредтополучателя лихва срещу ползването, както и таксите, предвидени в тарифата. Твърди се, че в чл.3 и чл.4 от договора е уговорена възможност кредитополучателят да ползва услуги: „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“, както и че на 04.02.2019г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл.4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX********** за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“.

Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.07.2020г., когато е последното му плащане. Твърди, се че при забава кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че на 07.12.2020г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем, както и че кредитната карта е блокирана от страна на кредитора. Сочи се, че за претендираното вземане от ищеца е подадена заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от общо 362,81лв., от която 277,03 лв. главница, 70,71 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г., 15,07лв. мораторна лихва за периода от 3

03.12.2020г. до 16.06.2021г. и по което е било образувано ч.гр.д.№ 780/2021г. по описа на РС С. Поради дадени от заповедния съд указания за предявяване на установителен иск ищецът сочи, че е подал установителен такъв – за установяване дължимостта на вземането на посоченото основание и размер.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва иска.

Възразява по действителността на договора, като твърди нарушаване на императивни разпоредби на ЗПК - чл.11, ал.2- поради липса на Общи условия, които следва да са неразделна част от договора и да бъдат подписани на всяка страница от страните; чл.10, ал.1-поради несключването му в два екземплярапо един за всяка от страните и поради размер на шрифта по-малък от 12; чл.11, ал.1, т.10-поради непосочване какво включва ГПР и как е формиран; чл.11, ал.1, т.12-поради липсата на разпределение на отделните суми по вноските (каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски). Прави се и възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като ГЛП и ГПР многократно надвишават трикратния размер на законната лихва. Оспорва се и настъпилата на 07.12.2020г. изискуемост на кредита, поради неполучаване от ответника на покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем от ищеца. Ответникът оспорва и размера на кредитния лимит поради липса на уговорка за такъв в посочения от ищеца размер .Оспорва се и размера на иска.

С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен.

Мотивите за това са, че процесният договор е счетен за недействителен, като сключен при нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, при липса на яснота досежно всички разходи, които са пряко свързани с кредитното правоотношение, както и липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, съгласно приложение 1 към ЗПР, както и в нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като в договора е предвидено само, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции и че месечните погасителни вноски се правят до 1 -во число на месеца, следващ издаването на извлечението в най-малко в минимален размер съгласно тарифата, като липсва яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се погасяват с дължимата вноска. Като недействителен договор , по арг. на чл.23 кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Установено е, че действително внесените по правоотношението от ответника сума погасяват изцяло главницата, поради което искът е неоснователен.