Решение № 68 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500927 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Б. П. Г.,ЕГН-********** от гр.София против решение № 620/13.02.23г.,постановено по гр.д.№ 7598/22г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с. в частта,с която е осъден Б. Г. да заплати на Д. П. Г.,ЕГН-**********,на осн.чл.12,ал.2 от ЗН сумата в размер на 2400,90лв.,представляваща увеличената стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,находящ се в гр.*** вследствие на извършени ремонтни дейности в периода март 2012 г. - април 2012 г., а именно: поставяне на теракот и фаяс в банята, поставяне на окачен таван на банята, поставяне на прозоръчна рамка в кухнята и двете спални, поставяне на комарници в двете спални и поставяне на гипсо-картон на тавана на южната спалня.

Жалбоподателят счита решението в атакуваната му част за неправилно,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон по подробно изложени във въззивната жалба и съдебно заседание съображения и иска отмяната му.При условията на евентуалност моли съда да отмени решението в частта,с която е осъден да заплати на Д. Г. сумата в размер на 2400,90лв.,представляваща увеличена стойност на процесния имот за извършени в него подобрения вместо в размер на ½ от тази сума съобразно дела му в съсобствеността в имота.Иска се отмяна на решението и в частта 1 за разноските,претендират се такива за всички инстанции(две първи и две въззивни).

Въззиваемият по жалбата Д. П. Г.,ЕГН-********** счита същата за неоснователна,а решението за правилно по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.

Съдът,като съобрази становищата на страните и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Подадена е в срок и е процесуално допустима.

Пред ПдРС се е развило производство по делба,допусната с влязло сила решение по делото между Д. П. Г. и Б . П . Г.,при равни квоти- по ½ ид.ч.по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***.

Преди първото съдебно заседание от втората фаза на делбата е постъпила молба от 13.11.18г. от Д. Г.,с която същият предявява претенции по сметки на осн.чл.12,ал.2 от ЗН във вр.с чл.346 от ГПК за заплащане «съразмерно на законовите му права» на увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от него подобрения в имота,като са описани подобренията като вид и стойност на материали.След направеното уточнение на претенцията с молба от 25.09.23г. общия размер на увеличената стойност на наследството е 2451,25лв.,при което съответстващата на ищеца ½ част съобразно квотата му е в размер на 1270,62лв.Тази претенция е приета за разглеждане в делбеното производство с протоколно определение.

С Решение № 261895/07.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 13036/2017г.по описа на ПдРС, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 2400,90лв.,представляваща увеличената стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, вследствие на извършени ремонтни дейности в периода март 2012г. - април 2012г.,като претенцията е отхвърлена за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 2541,25лв.Решението е обжалвано пред ПдОС в тази му част от Б.

Г.,образувано е в.гр.д. № 3033/2021г.по описа на Окръжен съд Пловдив ,по което с решение № 303/09.03.2022г.първоинстанционното решение е обезсилено изцяло в частта по отношение на претенциите по сметки на ответника Д. Г. - както в частта,с която е уважена претенцията,така и в тази,с която е отхвърлена и делото е върнато на Районен съд Пловдив за разглеждане на предявената претенция.Предмет на образуваното пред ПдРС гр.д.№ 7598/22г.е именно претенцията на ищеца по чл.12,ал.2 от ЗН,която първостепенния съд с атакуваното пред ПдОС решение е уважил частично-за сумата от 2400,90лв.,а за останалата претендирана част от 2451,25лв.я е отхвърлил.

Приобщените към делото доказателства включват писмени доказателства,приети са СТЕ,ССЕ и СГр.Е. От изготвената СТЕ се установява с оглед определяне стойността на извършените подобрения,че стойността на същите към годината на извършването възлиза на сумата в размер на 2555,58лв.,към 2019г.-на сумата в размер на 2428,74 лв.,а увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения - на 2400,90лв.В табличен вид 2 вещото лице е посочило досежно всяко едно от твърдените за извършени подобрения каква е стойността към момента на извършване и каква е увеличената стойност към датата на изготвяне на заключението.

По делото са разпитани и трима свидетели-П. П.,Е. С.-дъщеря на ищеца и племенница на ответника,и Р. М..

Районният съд е приел,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.12,ал.2 от ЗН,позовавайки се основно на показанията на свидетелите Е. С. и П. П.,които е кредитирал като преки,непосредствени и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.Изрично в мотивите си е посочил,че е достигнал до извод за извършените ремонтни дейности от ответника на база на събраните гласни доказателства,но не и на вносна бележка от 15.03.2012 г. и протокол за извършени СМР,доколкото посочените документи съставляват частни свидетелстващи документи,без достоверна дата по смисъла на чл.180 от ГПК,и се явяват непротивопоставими на ищеца. С оглед на което е намерил за неотносими изготвените по отношение на същите експертизи и показанията на свидетеля М..

Настоящата инстанция споделя изводите,до които е стигнал районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН,сънаследници,които приживе са спомогнали да се увеличи наследството,могат,ако те не са били възнаградени по друг начин,да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.Искането по чл.12,ал.2 от ЗН е конкретно,особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.То е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът,т.е.то е имуществено право на общо основание. Фактическият състав на тази претенция се състои от следните елементи: претендиращият да има качеството на наследник,като легитимиран да предяви искът е наследник,който лично е спомогнал за увеличаването на наследството, както и неговите наследници.Следващият юридически факт от състава е наследникът действително да е спомогнал за увеличаване на наследството. Увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма,като съдебната практика дава примери в какво може да се изразява това увеличение-изграждане на постройка,направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на задължения и др.Следващите два елемента от състава са действията, довели до увеличаване на наследството да са извършени приживе на наследодателя и да са без правно основание.Приносът по чл.12, ал.2 от ЗН е обективен резултат на безвъзмездно спомагане с труд и/или средства от страна на наследник приживе на наследодателя за увеличение на наследственото имущество.Последният елемент от състава е претендиращият наследник да не е бил възнаграден по друг начин.

В конкретния казус настоящата инстанция приема,че е налице първият елемент от ФС на чл.12,ал.2 от ЗН-ответникът Д. Г. безспорно е наследник,което се установява от постановеното в първата фаза на делбеното производство решение,ползващо се със сила на пресъдено нещо,от което е видно,че съсобствеността между страните по отношение на делбения имот е възникнала изцяло въз основа на наследяване от наследодателката им Л. Б.

3

Г.,починала на ***г.

По отношение на втория елемент от ФС на чл.12,ал.2 от ЗН-ответникът е наследник,който лично е спомогнал за увеличаването на наследството,като в случая увеличаването на наследството е под формата на извършени конкретни подобрения в имота,предмет на делбата-поставяне на теракот на пода и облицовка на стените с фаянс в банята и тоалетната, поставяне на окачен таван на банята, поставяне на прозоръчна дограма в кухнята и двете спални помещения и врата в банята, поставяне на комарници в спалните помещения и поставяне на гипсо-картон на тавана в южната спалня.От показанията на св.П. и С.,които се кредитират от въззивния съд като почиващи на непосредствени впечатления на свидетелите,подробни и непротиворечиви,е видно,че Д. Г. е живял в апартамента,като е полагал грижи за майка си,която се разболяла.Направил е ремонт на жилището през 2012г.Според св.П. майката на страните Л. не е давала никакви пари за ремонта,той бил извършен изцяло със средства на Д. Г. ,който получавал добри пари и бил изтеглил кредит (показанията на св.С.).Част от дейностите по ремонта извършил той със собствен труд,защото

„бил майстор и разбирал“,като поставяне на плочките в банята и тоалетната,друга част била извършена от майстор-дограмите.

В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя Б. Г.,че парите за ремонта,който бил извършен от ангажираната фирма „Рамиус“ЕООД,не били заплатени от ответника,което обстоятелство имало значение,доколкото показвало,че Д. Г. не бил обеднял със сумата,претендирана от него в настоящото производство.Отношенията между Д. Г. и дружеството,извършило ремонта,са облигационни и лежат извън плоскостта на настоящия спор.Право на фирмата-изпълнител е кога и как да търси суми от ответникавъзложител.Това е ирелевантно за настоящия спор и не се отразява на факта,че Д. Г. е извършил през процесния период подобрения в делбения имот,(част от които с личен труд и с вложени от него материали),които са съществуващи към момента и които са довели до увеличаване стойността на имота.Ето защо съдът приема,че и вторият елемент от фактическия състав е налице.

Категорично се доказва,че подобренията,довели до увеличаване на наследството,са извършени от ответника приживе на наследодателката Л.,доколкото и всички свидетели са единодушни,че ремонтът на жилището е извършен през 2012г.,а наследодателката е починала след това-на ***г.Извършените от Д. Г. действия се без правно основаниеподобренията са направени безвъзмездно с негов труд и средства.

Що се отнася до последния елемент от ФС на чл.12,ал.2 от ЗН-претендиращият наследник да не е възнаграден по друг начин,жалбоподателят навежда възражение,че в случая ответникът е бил възнаграден,доколкото той самият е живял в делбения имот и се е ползвал от направените подобрения.Доводите на въззивника не се споделят от въззивния съд.По делото няма никакви данни ответникът да е ползал делбения имот приживе на наследодателката по силата на договор за наем или друга възмездна уговорка,която да създава за него задължение за заплащане на някаква цена за ползването на заетия имот,която цена да представлява компенсация за извърщените от него подобрения.Напротив,от 4 показанията на свидетелките П. и С. се установява,че Д. Г. е ползвал имота безвъзмездно,като е живял там,за да полага грижи за болната си майка.Същата поради заболяването си не е могла да се самообслужва и непрекъснато се е нуждаела от помощ за това,предоставена от нейния син Д. и съпругата му.Ето защо не може да се приеме,че ответникът е бил възнаграден за извършените от него подобрения чрез ползването им,т.е.не е налице обедняване,респ.обогатяване на ищеца с тяхната стойност.

С оглед на изложеното правилни са изводите на първостепенния съд за уважаване на претенцията поради наличието на всички посочени в нормата на чл.12,ал.2 от ЗН предпоставки.

Що се отнася до размера на претенцията обаче,ПдРС неправилно е присъдил на съделителя Д. Г. сумата от 2400,90лв.Претенцията на същия е за заплащане на ½ от увеличената стойност на имота (2541,25лв.според уточнението от 25.05.23г.),т.е. за 1270,62лв.Според заключението на допълнителната СТЕ цялата увеличена стойност на имота от подобренията е в размер на 2400,90лв.и доколкото Д. Г. е претендирал заплащане «съразмерно на законовите му права» на увеличената стойност на делбения имот,то на същия е следвало да се присъди половината от тази стойност,или 1200,45лв.За тази сума е следвало да се уважи претенцията по чл.12,ал.2 от ЗН,а за разликата до претендирания размер-да се отхвърли.