Решение № 2846 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330102398 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от П. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202, представлявано от *** **** **** Н. Н., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 2388,60 лв., след увеличение на иска – сума в размер на 2676,39 лв. или 1368,43 евро ведно със законна лихва за забава за периода от 31.03.2022 г. до 05.02.2025 г. в размер на 525,46 лв. или 268,66 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът бил *** в ******** – П. при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като изпълнявал длъжността „**** ****“. За периода от месец 01.2022 г. до м. 12. 2025 г. той работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа, при сумарно отчитане на работното време. В рамките на тримесечие ищецът полагал нощен труд приблизително в размер на 100 часа, които за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г. се равнявали общо на 1200 часа.

Ищецът твърди, че от страна на работодателя не били отчетени правилно часовете за положения труд, като нощният труд не бил приравнен в дневен съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата. При превръщането на нощните часове положен труд в дневни такива, следвало да се приложи именно нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, и съответно часовете нощен труд да се умножат с коефициент 1,143.

Ищецът настоява, че за процесния период не били отчетени около 180 часа положен труд, тъй като часовете нощен труд не били приравнени в дневен по НСОРЗ.

Разликата между отчетените часове и преизчислените с коефициента по НСОРЗ представлявала извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР и трябвало 1 да бъдат отчетени и заплатени. Така полученият извънреден труд следвало да бъде остойностен по часова ставка, с увеличение 50%. Предявеният осъдителен иск е на стойност 2388,60 лв., ведно с дължима лихва за забава, изчислена към края на всяко тримесечие за периода от 01.01.2022 г. до 05.02.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. След получаването на резултатите от нея, стойността на иска е увеличена на 2676,39 лв. или 1368,43 евро, ведно с лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 05.02.2025 г.в размер на 525,46 лв. или 268,66 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Главна дирекция „Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма“, представлявана от *** **** **** Н. Н.. В същия се излагат съображения за оспорване на предявените искове по причина на незаконосъобразност, неоснователност и необоснованост.

Направено е възражение за изтекла давност за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г.

Ответникът твърди, че в исковата си молба ищецът смесва понятията извънреден и нощен труд, като аргументира, че по време на изпълнение на редовна смяна няма как да се положи извънреден труд. Ответникът настоява, че ищецът е *** – ***** орган по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, като в случая бил приложим специалния закон. Ответникът аргументира тезата, че на основание чл. 187, ал. 10 ЗМВР реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и т.н. се урежда с наредба на министъра на вътрешните работи, като размерът на допълнителното възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч. се определя със заповед също на министъра на вътрешните работи. Ответникът твърди, че при прилагането на разпоредбите от НСОРЗ към спецификата на дейността в структурите на МВР се увеличава математически работното време и се генерирал „извънреден труд“, който незаконосъобразно ищецът искал да му бъде обезщетен по реда на чл. 187, ал. 7 ЗМВР.

В своите аргументи ответникът се позовава на диспозитива на Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 г. по Т.Д. № 1/2020 г. на ОСГК, ВКС. Ответникът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че ищецът работи по служебно правоотношение при ответника.

Според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена, за процесния период П. П. Д. е положил общо 1541 часа нощен труд. Положените часове нощен труд за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените 1541 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 1758 часа. Разликата между отчетените часове нощен труд и преизчислените с коефициент 1,143 представлява извънреден труд. Изчислената разлика между отчетените часове нощен труд с приравнените такива в дневни за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. е в размер на 217 часа, представляващи извънреден труд. Трудовото възнаграждение за така изчисления положен извънреден труд е в общ размер на 2676,39 лв.

Съдът намира, че предявеният иск с правната квалификация на чл. 178, ал. 1, т. 3 2 във вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Нормалната продължителност на работното време на *** ***** в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на *** ***** се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

Според ал. 10 на чл. 187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за *** ***** по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За положения над определеното работно време труд *** ***** в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 7 ЗМВР.

Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл.

187, ал. 10. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ).

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид разясненията, дадени с посоченото по-горе Тълкувателно решение, исковете подлежат на отхвърляне.

Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл. 9 НСОРЗ. Съдържанието на правоотношението за полагания от *** на МВР нощен труд е правно уредено. На основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Приложението на ТР 1/15.03.2023 г. на ОСГК, ВКС не влиза в колизия с правото на ЕС, което в сферата на вътрешните работи и сигурността системно и последователно приема, че изключителната компетентност принадлежи на националните власти и законодателство.

Цитираното тълкувателно решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като ***** и ***** е по-кратка от 3 предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд т. 55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за ***** и *****, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел - т. 80. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по съединени дела C 529/21-C 536/21 и C 732/21- C 738/21. Изложеното в тези решения е доразвито и в Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е припомнил направеното с т. 55 от дело С-262/2020 тълкуване и въз основа на него е постановил определението.