Решение № 458 от 14.07.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. гр. Хасково, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20215640102170 по описа за 2021 година

Предявен е от „Мого България“ ООД, ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******“ №**, представляван от управителя И. Г., със съдебен адрес гр.София, бул.“******* юриск.К.И. К., против Д. К. К. с ЕГН:********** от с.Балкан, общ.Стамболово, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 24.07.2019г. между него в качеството му на лизингодател и ответницата в качеството й на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №****. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил от продавача (ответницата) собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил (обратен лизинг), марка „*****" модел „*****", с идентификационен номер на рама ***** и peг.№ ****** и предоставил ползването му на същата като лизингополучател, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от същата дата. Първоначалните разходи и договорената първоначална вноска били прихванати срещу задължението за заплащане на продажна цена със Споразумение за прихващане от 24.07.2019 г., а размерът на финансирането бил 5 400,00 лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. От своя страна ответницата като лизингополучател поела задължението за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Между страните бил договорен срок от 24 месеца, изтичащ на 10.07.2021г., съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг, договорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 % и размер на месечните анюитетни вноски от 333.81 лева. Твърди се, че ответницата преустановила плащанията по договорения Погасителен план, като последното плащане било в размер на 335,00 лева, постъпило на 08.11.19г. Към 21.01.2020г. били налице три неплатени вноски по договорения погасителен план - от четвърта с падеж 1

10.11.2019 г. до шеста с падеж 10.01.2020г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, Лизингодателят отправил изявление до Лизингополучателя за разваляне на договора, което било връчено лично на ответницата. Лизинговият актив бил ползван от лизингополучателя до 21.01.2020г., на която дата бил върнат във владение на собственика - Лизингодател. Ищецът поддържа, че на основание чл. чл.

345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода до разваляне на договора за финансов лизинг, като лизингополучател ответницата дължала заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от четвърта (с падеж 10.11.2019 г.) до шеста (с падеж 10.01.2020 г.) вкл. и част от седма за периода от 11.01.2020 до 21.01.2020г., в общ размер от 1 130,55 лева, от които главница в размер на 580.75 лева и възнаградителна лихва в размер на 549.80лева. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска била начислена и неустойка в размер на 5,78 лева към 22.01.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска №4 по погасителен план с падеж 10.11.2019 г. 3,24 лева; за забава в плащането на вноска №5 по погасителен план с падеж 10.12.2019 г,- 1,97 лева; за забава в плащането на вноска №6 по погасителен план с падеж 10.01.2020 г. - 0,57 лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължал на Лизингодателя и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска, или - общо 1001.43 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноски. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя и направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - по полица BG/23/119002584621 на ОЗК Застраховане АД на стойност 348,42 лева.

В исковата молба се посочва още, че на 24.08.2021г. на ищеца било връчено Съобщение по ч.г.д.№300/2021 г. по описа на PC Хасково, с което му бил даден едномесечен срок на основание чл. 415 (1) т.2 от ГПК за предявяване на иск срещу ответницата за установяване на вземането си, за което била издадена Заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д.

Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумите по Договор за финансов лизинг № AG0008915 от 24.07.2019г., както следва:

580,75 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10.11.2019 г. до 22.01.2020 г.; 549,80 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10.11.2019 г. до 22.01.2020 г.; 5,78 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 10.11.2019 г. до 22.01.2020г.; 1001,43 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 348,42 лева - разходи за застрахователни премии; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, който счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Поддържа недопустимост на претенциите, доколкото липсата на представени с исковата молба доказателства за действително придобиване на собствеността от лизингодателя на лизинговия актив сочело на липса на правен интерес. Прави искане за прекратяване на производството, алтернативно - исковата молба да се остави без движение до изясняване правния интерес на ищеца. По същество счита исковете за неоснователни и оспорва същите по основание и размер.

Поддържа, че доколкото по делото липсвали доказателства за наличие на основание за 2 сключване на договора за лизинг и за реалното прехвърляне на собствеността на процесното МПС от ответницата към ищеца, то липсвала възможността за търсене на отговорност за неизпълнение на договор, а доколкото след развалянето на този договор лизинговата вещ била върната, то ищецът можел да търси обезщетение само и единствено за понесени от него щети. Липсвало основание за претендиране на дължими вноски, а ако било налице приемане на плащането им, то тогава договорът се считал за продължен и ищецът следвало да върне вещта на ответницата. Наред с това се посочва, че липсвали данни за реално самоучастие и платената от ответницата сума в размер на 600 лева следвало да се приспадне от дължимите лизингови вноски.

Оспорва се по основание и размер и претенцията за дължима неустойка за прекратяване на договора и се поддържа, че същата се основавала на относително неравноправна клауза в договора. Като неоснователна и недоказана се оспорва също и тази за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“, алтернативно – се оспорва размера на същата, излизащ извън периода на управление от ответницата на лизинговия автомобил. Оспорва се и представеното „Авизо местен превод 10102019г.“

С оглед горното, назначения на ответницата особен представител моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като необосновани и недоказани.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

На 24.07.2019г. между „Мого България“ ООД и ответника Д. К. К. е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив „*********“ с рег.№******* на стойност 6000лв. Между страните е подписан приемо-предавателен протокол и пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив. С исковата молба се представят общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ООД с физически лица – потребители, подписани на всяка страница и от двете страни по делото. Приложени са също така СЕФ, погасителен план, тарифа към общите условия, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ООД, съгласие на ползвател, споразумение за прихващане и пълномощно за управление на МПС.

На 24.07.2019г. между същите страни е подписан и договор за покупко-продажба на МПС, касаещ гореописания лек автомобил.

На 08.01.2020г. до ответницата е изпратено уведомление от ищеца за прекратяване на договора за лизинг. Уведомлението е подписано от ответницата на 21.01.2020г. На същата дата 21.01.2020г. е подписан и приемо-предавателен протокол от страните за обратно предаване на автомобила от лизингополучателя на лизингодателя.

По делото е приложена сметка за начислена застрахователна премия и платежен документ за заплатена такава от ищеца „Мого България“ ООД за м.09.2019г. в полза на „Брокер Инс“ ООД в размер на 41510,44лв.

Като доказателства по делото са представени свидетелството за регистрация на процесния автомобил и преводно нареждане от 24.07.2019г. за заплатена сума от 5080лв. в полза на ответника Д. К. К. от ищеца „Мого България“ ООД.

По подадено от „Мого България“ ООД заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№300/2021г. по описа на РС-Хасково и са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д. К. К. за сумите от 580,75лв. главница, 549,80лв. - възнаградителна лихва за периода 10.11.2019г. - 22.01.2020г., 5,78лв. – лихва за забава за периода 10.11.2019г. - 22.01.2020г., 348,42лв. – заплатени от лизингодателя застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност“, 486лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив, 1001,43лв. – неустойка за прекратяване на договор за финансов лизинг, и направените разноски.

Така издадените заповеди са връчени на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си срещу длъжника.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че последното плащане от лизингополучателя е в размер на 335лв. от дата 08.11.2019г., като общо платената сума от лицето по договора за финансов лизинг от 24.07.2019г. възлиза на 922,54лв.

Експертизата визира конкретните дати, на които плащанията са постъпили по сметката на лизингодателя. Договорената и незаплатена част от главница по договора за финансов лизинг възлиза на 580,75лв. и включва периода от 10.11.2019г. /падеж на 4та погасителна вноска, съгласно погасителния план/ до 22.01.2020г. /дата на фактурата, с която е осчетоводено задължението към 21.01.2020г./дата на приемо-предавателния протокол/. Експертизата изчислява договорената и незаплатена част от възнаградителната лихва по договора на 549,80лв. за периода от 10.11.2019г. /падеж на 4-та погасителна вноска, съгласно погасителния план/ до 22.01.2020г. /дата на фактурата, с която е осчетоводено задължението към 21.01.2020г./дата на приемопредавателния протокол/. Съответно размерът на начислената неустойка за забава по договора, съгласно погасителния план за периода от 10.11.2019г. /падеж на 4-та погасителна вноска, съгласно погасителния план/ до 22.01.2020г. /дата на фактурата, с която е осчетоводено задължението към 21.01.2020г./дата на приемо-предавателния протокол/ възлиза на 5,95лв. Във фактурата от 22.01.2020г. е начислена неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя в размер на 1001,43лв., която сума експертизата сочи, че е образувана от последните три лизингови вноски с настъпил падеж. От депозираното от вещото лице заключение става ясно, че за платената от лизингодателя и дължима от лизингополучателя застрахователна премия по застраховка гражданска отговорност за лекия автомобил е издадена фактура на 11.10.2019г. за сумата от 348,42лв. Същата не е платена от лизингополучателя и е сторнирана с кредитно известие от 22.01.2020г. и дължимата сума от 348,42лв. е осчетоводена във фактура от 22.01.2020г. Обобщено вещото лице сочи размера на задължението на ответника към ищеца към дата 22.01.2020г.