Решение № 366 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100902281 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба с № 20231205105419, подадена от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Т.А.М., чрез адв. Б. К. САК, срещу отказ № 202311231602082/29.11.2023г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20231123160208 за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал.1 и ал.4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари по партидата на „С.“ ЕООД, ЕИК *******. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.

Жалбата е неоснователна.

Със заявление по образец Б7 I вх. рег.№ 20231123160208 от 23.11.2023 г. по електронен път са заявени промени в действителни собственици по партида на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, подадено от адв. Б. В. К.. Като действителни собственици на лицата в поле 550. Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството „С.“ ЕООД са заявени физически лица – в качеството на представляващи и членове на Изпълнителния съвет на А.Г.Х. Б.В., като висши ръководни служители на дружеството, на основание §2, ал.5 от ДР на ЗМИП (когато не може да се установи друго лице като действителен собственик). Ведно със заявлението е представена декларация с 1 нотариално заверени подписи, основаваща се на нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която е посочено, че действителният собственик не може да бъде установен чрез притежание на акции(дялове), или не може да се установи чрез упражняване на контрол при вземане на решения за определяна на състава на управителните му органи, преобразуване на ЮЛ, прекратяване на дейността му и др. въпроси от съществено значение за дейността му и че следва за такива да се посочат висши ръководни служители. Към заявлението е представена и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и вносен документ за заплатена държавна такса следваща се за разглеждане на подаденото заявление за вписване и пълномощно.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията отказва да впише заявените обстоятелства, с доводи, че в конкретния случай към заявлението не са представени доказателства за спазването на изискванията на §2, ал.5 от ДР на ЗМИП и дадените в този смисъл указания не са изпълнени; от представените доказателства не е изяснено веригата на собственост на ЮЛ, а оттам не може да се направи извод, че действителният собственик на българското дружество се определя по реда на ал.5 от посочената разпоредба. Изложени са мотиви, че за юридически лица, чрез което непряко се упражнява контрол са заявени за вписване и декларирани в декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП: А.С.Т.Г. Б.В.; А.С.Т.Г. Файненс Б.В; А.Г.Х. Б.В. След дадени указания допълнително са представени документи удостоверяващи, че веригата на собственост не спира до А.Г.Х. Б.В и над него има други ЮЛ, а именно: Е.П.Е.К. НВ, СХВ Н. Б.В., СХВ Х.

Н.В., Фондация която притежава 60% СХВ Х. Н.В. Приложени са допълнително документи установяващи съществуването на тези ЮЛ и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон.

В случая не са представени доказателства за спазване на изискването на §2, ал. 5, изр. последно от ДР на ЗМИП, доколкото от представените документи не се установява кой е собственик на капитала на А.Г.Х. Б.В., но са приложени структура на собствеността и писмени обяснения, според които след последното декларирано и заявено за вписване дружество, упражняващо непряк контрол има и други дружества. По този начин не се установява кои са действително съдружниците/собственик в А.Г.Х. Б.В, с цел да се установи участието и действителното качество на останалите юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол. От представените документи също не се установява качеството на Стихтинг Администрациекантоор Лауверехт, което е посочено последно в структурата на собственост, като притежаващо 60% от СХВ Х. Н.В. (не се установява то да е съдружник в някое от посочените дружества по твърдяната верига на собственост), както и документи, доказващи, че неговите акции се търгуват на регулиран пазар или че пазарът се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Доколкото горните документи не са представени, нито в приложените обяснителни записки има индикации за предприети действия, съгласно §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, тази разпоредба е неприложима. Посочените по-горе дружества, за които допълнително са предоставени документи: Е.П.Е.К. НВ, СХВ Н.

Б.В., СХВ Х. Н.В., Фондация която притежава 60% СХВ Х. Н.В не са декларирани в декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП и не са заявени за вписване като ЮЛ, чрез което непряко се упражнява контрол. ДЛР установява и, че заявените за вписване лица са управители на част от дружествата по веригата на собственост, но не на всички и не и на крайния субект, чрез който непряко се упражнява контрол, предвид което не се установява документално, защо именно тези лица са заявени за вписване като действителни собственици.

Съдът, за да се произнесе взе предвид, че регистърното производство е 2 охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства.

В случая заявлението е подадено от легитимирано лице и за вписване са заявени данни за действителните собственици, с пояснението, че в случая е налице хипотезата на §2, ал.5 от ДР на ЗМИП. Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Посочената легална дефиницията за "действителен собственик" гласи – "действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия… " В т. 1 на същата алинея са дадени условията, на които следва да отговаря действителния собственик по отношение на юридически лица – физическо лице, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за косвено притежаване е налице, 3 когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Съгласно разпоредбата на §2, ал.5 от ЗМИП когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1. Както бе посочено вече нормата на § 2, ал. 5 ЗМИП се позовава изрично не на притежание върху капитала на дружеството (за разлика от първата алинея), а на участие в управителния орган на контролиращото юридическо лице, удовлетворяващо изискването за огласяване вида на правата, обезпечаващи влияние върху дейността на дружеството. Източникът на влияние еднозначно следва от указаното качество на декларираните физически лица – заемащи ръководна длъжност членове на изпълнителния съвет, явяваща се висша ръководна по смисъла на закона.

В случая не са представени доказателства за спазване на изискването на §2, ал. 5, изр. последно от ДР на ЗМИП, доколкото от представените документи не се установява кой е собственик на капитала на А.Г.Х. Б.В., но са приложени структура на собствеността и писмени обяснения, според които след последното декларирано и заявено за вписване дружество, упражняващо непряк контрол има и други дружества. По този начин не се установява кои са действително съдружниците/собственик в А.Г.Х. Б.В, с цел да се установи участието и действителното качество на останалите юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол. Правилни и обосновани са изводите на ДЛР, че от представените документи също не се установява качеството на Стихтинг Администрациекантоор Лауверехт, което е посочено последно в структурата на собственост, като притежаващо 60% от СХВ Х. Н.В. (не се установява то да е съдружник в някое от посочените дружества по твърдяната верига на собственост), както и документи, доказващи, че неговите акции се търгуват на регулиран пазар или че пазарът се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Посочените по-горе дружества, за които допълнително са предоставени документи: Е.П.Е.К. НВ, СХВ Н. Б.В., СХВ Х. Н.В., Фондация която притежава 60% СХВ Х. Н.В не са декларирани в декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП и не са заявени за вписване като ЮЛ, чрез което непряко се упражнява контрол. Ето защо, следва да се приеме, че не е установено и обстоятелството посочените физически лица да са висши ръководни служители на последното по веригата на собственост ЮЛ.