Решение № 3098 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3098 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100509597 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата С. А. К. срещу решение № 8719 от 14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 53520/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които на 25.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, а именно: сумата 15505,22 лв., представляваща главница, сумата от 1308,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 437,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 100 лв., представляваща такса и сумата от 942,02 лв. разноски по делото, от които 345,01 лв. държавна такса и 597,01 лв. възнаграждение за юрисконсулт, дължими към „Банка ДСК“ ЕАД, вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.03.2020 г. и за събирането на които суми е образувано изп. дело № 2101/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег.

№ 856 от КЧСИ.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от събраните по делото 1 доказателства се доказва погасяване на вземанията по давност. Въззивницата намира, че първоинстанционният съд недопустимо не се е произнесъл по доводите за погасяване на вземанията чрез плащане. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на заявена извънсъдебна претенция от ответника за плащане на оспорените вземания. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случай на изпълнение на оспореното парично задължение длъжникът няма правен интерес от защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като при евентуалното му уважаване последиците от неоснователното разместване на имуществени блага не биха били заличени, т.е. ищецът не би получил обратно неоснователно платената сума, поради което за платените вече парични задължения, по отношение на които ищецът претендира изтекла погасителна давност, същият има интерес от предявяване единствено на осъдителна претенция. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът е титуляр на претендираното от него и отричано от ищеца облигационно право (в този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8.2012 г. на ВКС, ОСГТК).

От книжата в приложеното в първоинстанционното производство изпълнително дело, както и от приетите във въззивното производство удостоверения и справки от ЧСИ Б.Б. е видно, че 2 по образуваното срещу С. А. К. изп. дело № 20138560401272 са постъпили плащания от длъжника от принудително изпълнение в общ размер от 11291,43 лв., с които изцяло са били погасени задълженията за възнаградителна (договорна) лихва в размер на 1308,02 лв., за лихва за забава от 437,28 лв., за заемни такси от 100 лв., за разноски по изпълнителния лист в общ размер от 942,02 лв., както и за част от главницата в размер на 2936,21 лв., като е останал непогасен остатък от главното задължение в размер на 12569,01 лв. За посочените платени суми исковете се явяват недопустими поради липсата на правен интерес за ищцата да установява недължимостта им, след като същите вече са погасени чрез плащане и не се претендира връщане на сумите с осъдителна претенция (а и същата би била неоснователна, доколкото сумите са платени в хода на принудителното изпълнение преди изтичане на давностния срок). Отрицателен установителен иск за отричане на вземането поради плащане също е недопустим, тъй като платените задължения вече не се претендират от взискателя, поради което за длъжника не е налице правен интерес от предявяване на подобна претенция.

В този смисъл, недопустим в настоящото производство е и искът за главница за сумата над 11973,20 лв., доколкото само в тази част задължението се претендира за принудително изпълнение – видно от молбата за образуване на новото изп. дело № 20208560402101, цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заявил за принудително събиране единствено главницата в размер на 11973,20 лв., както и законни лихви от 11708,95 лв. и разноски по изпълнението.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по отношение на исковете за главница за сумата над 11973,20 лв. до пълния предявен размер от 15505,22 лв., за възнаградителна (договорна) лихва в размер на 1308,02 лв., за лихва за забава от 437,28 лв., за заемни такси от 100 лв. и за разноски по изпълнителния лист в общ размер от 942,02 лв., като производството по делото в посочената част следва да бъде прекратено, а на разглеждане по същество подлежи единствено искът за установяване на недължимостта на останалата претендирана от ответника част от главницата в размер на 11973,20 лв.

В останалата допустима част обжалваното решение е правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 25.04.2013 г. по гр.д. № 5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, е разпоредено длъжниците М.Р.П. и С. А. К. да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД оспорената главница от 11973,20 лв., ведно със законната лихва за периода от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Между страните не се спори, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, както и че вземанията са били прехвърлени с договор за цесия от кредитора на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което ищцата е била уведомена. Видно от книжата по приложеното изпълнително дело, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение на 27.05.2013 г. и е влязла в сила на 10.06.2013 г. (с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение съобразно 3 действащата към онзи момент редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК). С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.

Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 25.04.2013 г. и с молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 14.05.2013 г. е образувано изп. дело № 20138560401272 по описа на ЧСИ Б.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко 4 изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.