Решение № 203 от 04.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Варна, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000158 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна ж а л б а в х . №1286/22.02.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. С., ВАК.

Предмет на обжалване е решение №5 от 01.02.2024г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т. д. №76/2023г. по описа на ДОС в осъдителната му част, с която ответникът – настоящ жалбоподател ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, е осъден да заплати на ищцата М. П. П., ЕГН **********, от *****, сумата 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени й при ПТП, настъпило на 24.11.2022 г. в ***** по вина на водача на т.а. „Пежо Боксер” с рег. № ***** М.К.Ж., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователни полици №***** и № *****, както и сумата 2 035 лева – обезщетение за причинените при това събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2023г., до окончателното плащане.

Искът на ищцата за търсеното обезщетение за неимуществените вреди в останалата му част - за разликата над присъдените 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., е бил отхвърлен като неоснователен, в съответствие с което, както и с оглед уважените размери на главните искове ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД 1 е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата, осъществил процесуалното й представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв в размер на 4 650 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М. П. е осъдена да репарира на ответното дружество сума в общ размер от 3 300 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на исковете.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му осъдителна част, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват единствено с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищца от процесното пътнотранспортно произшествие, съответно с отхвърленото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 50 000 лв. не е съобразено с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД, с установените по делото конкретни данни, с характера на получените травми, с претърпените болки и страдания като липсват същински мотиви, аргументи и правни заключения в подкрепа на опреД.ето му в този размер.

Според жалбоподателя, за надлежното обосноваване на размера на обезщетението за понесени болки и страдания е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а и извършване на оценка на всички данни, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. Подобна цялостна преценка в обжалваното решение не е направена, поради което съдебният акт е явно необоснован. Неправилно е отречен и установения по делото обективен принос на пострадалата за настъпване на самото събитие и полученото в резултат на това увреждане. Липсва пълноценно обсъждане и на получените имуществени вреди като се твърди, че позоваването единствено на становището на вещото лице, че приложените документи са във връзка с получените при ПТП увреждания не е достатъчно, а следва самите документи да бъдат подложени на самостоятелен анализ и оценка. Като предлага собствен анализ и оценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, и заключенията на изслушаните по делото експертизи – комплексна съдебно-медицинска и автотехническа, съответно комплексна съдебна психиатрична и психологична, обжалващият ответник счита, че исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло, в какъвто смисъл моли за уважаване на въззивната жалба. В условие на евентуалност моли за частична отмяна на обжалваното решение и намаляване на размерите на присъдените обезщетения за причинените на пострадалата ищца вреди (имуществени и неимуществени) при отчитане на действително претърпените болки и страдания и отчитане на съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат.

Претендира присъждане на разноски.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищцата М. П., 2 чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Д., ДАК, е подала писмен отговор вх.

№1812/14.03.2024г., в който като прави коментар на оплакванията на ответното дружество обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез пълномощниците им по делото, заявяват, че поддържат подадените въззивна жалба и отговора по нея на изложените в тях основания, както и исканията за присъждане на разноски, за което са представили и списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на образуваното исково производство, водено по т.д. №76/2023г. по описа на Окръжен съд - Добрич (ДОС), е претендираното пряко право на ищцата М. П.

П., ЕГН **********, от *****, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.

София, обезщетение за обезвреда на вредите, причинени й при ПТП, настъпило на 24.11.2022 г. в ***** по вина на водача на т.а. „Пежо Боксер” с рег. № ***** М.К.Ж., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователни полици №***** и № *****. Исканите обезщетения са в размери съответно 80 000 лева - за неимуществените вреди, и 2 035,23 лева - за имуществените вреди, като същите са претендирани ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 29.05.2023г. до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

За да уважи главните искови претенции първоинстанционният съд е приел, че същите са доказани в своето основание и изцяло по размер – по отношение дължимото обезщетение за обезвреда на имуществените вреди, съответно частично, до размера от 50 000 лева – по отношение обезщетението за неимуществените вреди, като е отхвърлено като недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец. За основателна е приета и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава като е присъдена и законната лихва върху главниците, считано от 29.05.2023г. – датата на предявяване на иска, до окончателното 3 плащане.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. По отношение на правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътнотранспортното произшествие, вината на водача на товарния автомобил, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, и причинените на пострадалата ищца травматични увреждания съдът е обвързан и от задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД №647/2023г. на Районен съд – Добрич (чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413 и чл.383 НПК).

Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани със справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищеца вреди, съответно с отхвърленото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението.

Първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните доказателства по делото, сочещи, че при процесното ПТП от 24.11.2022г. в резултат на директния удар от автомобила пострадалата пешеходка е получила пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост в областта на дясна тазобедрена става. Непосредствено след инцидента ищцата е била хоспитализирана в „МБАЛ-Добрич” АД, Ортопедично отделение, при което след извършени изследвания и консулти е проведено оперативно лечение за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с метална плака и пет кортикални винта. Болничното лечение е продължило до 01.12.2022г., след което ищцата е била изписана за домашно лечение като й е назначена медикаментозна терапия, дадени са препоръки за провеждане на лечебна физкултура, назначени са и контролни прегледи. Според заключението на комплексната експертиза (СМАТЕ) в медицинската й част, счупването на дясната бедрена кост е обусловило трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около шест месеца, което съвпада и с обичайния оздравителен период при подобни травми, ако не настъпят усложнения, за каквито по делото няма данни.

Непосредствено след получаване на травмата пострадалата е изпитвала значителни болки в областта на фрактурата, опорната и двигателна функции на десния 4 долен крайник са били значително ограничени. Приложеното оперативно лечение е било свързано с допълнителни болки, като е провеждана и медикаментозна терапия за потискане на болковия синдром. За период от около месец и половина пострадалата е била неподвижна, на легло, и се е нуждаела от чужда помощ за всички ежедневни дейности (хранене, лична хигиена, прием на предписаните й медикаменти), била е на памперси. Непосредствени грижи за нея е полагала нейната сестра – свидетелката Я.Х., по-късно се е включил и нейният племенник – свидетелят К.К.. Според показанията на свид. Х. първоначално след изписването й от болницата пострадалата е изпитвала много силни болки, стигащи до агония, сънят и бил нарушен – бълнувала, стряскала се, понеже била много уплашена, будела се от болки. Възстановителният процес бил много труден. Първоначално била проведена рехабилитация с болничен престой, а след това в домашни условия ищцата трябвало да изпълнява упражнения, за което помощ й оказвал свидетелят К.. След първоначалното пълно обездвижване започнала да се придвижва с проходилка, която ползвала около 3-4 месеца, но била затруднена да ходи до тоалетна. Едва след този период можела да се придвижва посамостоятелно.

Преживеният пътен инцидент, получените при него увреждания и последвалия оздравителен процес, съпроводен с много болки и неудобства в личен и социален план се отразили и на психо-емоционалното състояние на ищцата. И двамата свидетеля сочат, че преди ПТП ищцата е била много весела и много спортна натура - обичала да бяга, да скача на въже, да играе в пенсионерския клуб, да се разхожда на въздух. Била общителна, контакта, много пъргава, жизнена жена. Обездвижването и последвалото затваряне вкъщи й се отразили зле – не можела да ходи в пенсионерския клуб, да излиза на въздух всеки ден, да се среща и общува с близки и познати, което много й липсвало. Впоследствие възстановила контактите си, събирали се отново в пенсионерския клуб, но не можела да се отпусне да играе както преди, а обичала да играе. Година след операцията ищцата още била доста стресирана – страхувала се като минава по улиците, стряскала се от шума на колите, оглеждала се непрекъснато, била като уплашена при преминаване по пешеходна пътека. Била по-спокойна като е придружавана от сестра си - свидетелката Х., което обяснимо не винаги било възможно. Ищцата не е търсила психологична или друга лекарска помощ за преодоляване на стреса от преживяното.