Решение № 125 от 02.02.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2762/2022
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 02.02.2023
- Състав
- ДАНИЕЛА СТАНЕВА, КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ при секретаря Наталия Зирковска в присъствието на прокурор Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Д. Станева к.адм.нак.дело N 2762/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда” – Варна срещу Решение № 1416/31.10.2022г., постановено по НАХД № 2242/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2100210/30.03.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „В.Б.К.67“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв., на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. В касационната жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон,по съображения изложени в жалбата; събраните доказателства са достатъчно, за да установят наличието на твърдяното нарушение; счита, че в случая е налице допусната очевидна фактическа грешка в НП и същата не е ограничила правото на защита на дружеството. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не се предствалява.
Представителят на
Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
От фактическа страна районният съд е приел, че „В.Б.К.67“ ЕООД е с основен предмет на дейност „търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, като стопанисвало магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр.Варна, УЛ.“Л. К.“ №**. За изпълнението на дейността си дружеството е ангажирало по трудов договор работници. На 28.02.2022г. то сключва трудов договор с лицето Д. М., по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „продавач- консултант“, с дата на постъпване на работа- 01.03.2022г.
На посочената дата М. постъпил на работа и започнал да изпълнява трудовите си функции.Около 14.43ч. на същата дата инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Варна извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която било установено, че Д. М. полага труд в обекта.
Била насрочена документна проверка, в хода на която дружеството представило трудовия договор, сключен с М., както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП- Варна. След запознаване с представените документи проверяващите установили, че трудовият договор на лицето е бил регистриран на 01.03.2022г. в 16.57ч. За констатираното нарушение на 14.03.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Д. М., преди да му е предоставено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил с ъставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 30.03.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е изложил мотиви, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното постановление, като е изложил подробни мотиви за това.
Така постановеното решение на ВРС е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
С оглед събраните по делото доказателства, правилно районния съд е приел, че има противоречие между обстоятелсктвената част и диспозитива на НП. Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд Варна, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Районният съд е изложил подробни мотиви. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
По изложените по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1416/31.10.2022г., постановено по НАХД № 2242/2022г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.