Решение № 111 от 28.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Русе, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520200067 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Й. Р. Ю. против Наказателно постановление № 38-0009565 от 26.11.2024 г., издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, град Русе, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева за осъществено нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последният е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока се моли последният да се отмени или в условията на евентуалност наложеното му наказание да се намали до предвидения от закона минимум. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. К. М. от АК - Бургас, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок 1 по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – наказателното постановление е получено от жалбоподателя лично на 20.12.2024 г., а жалбата е подадена на 03.01.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 30.10.2024 г. свидетелят Д. Д., заедно с М. Н. – служители на ОО "Автомобилна администрация" - Русе /ОО „АА“ - Русе/, изпълнявали служебните си задължения на първокласен път I-2, гр. Русе, КПП „Русофили“.

В изпълнение на посоченото служителите на ОО „АА“ - Русе спрели за проверка МПС - товарен автомобил (влекач), марка и модел Волво ФХ, с регистрационен номер А7897НХ, категория N3, с две оси, с прикачено към него полуремарке марка и модел ВИЛТОН НВ3, с регистрационен номер А2832ЕМ, категория О4, с три оси. При извършената проверка била установена самоличността на водача – Й. Р. Ю., както и че същият осъществява обществен превоз на товар – сол, по маршрут гр. Бургас - гр. Русе. При запознаване с представената от жалбоподателя Ю. кантарна бележка с № 8631/29.10.2024 г., служителите на ОО „АА“ - Русе констатирали, че теглото на процесната композиция, състояща се от МПС, с две оси, и ППС - полуремарке, с три оси, надвишава с 9460 кг допустимата максимална маса за съответния вид съчленени ППС-та, която съгласно чл. 6, ал.

1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е 40 000 кг.

Жалбоподателят Ю. не представил валидно разрешение на Агенция "Пътна инфраструктура" (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за осъществяване на превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми, установени с горепосочената наредба.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Д. Д. приел, че с поведението си жалбоподателят Й. Р. Ю. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.

2-ро от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в тази насока съставил Акт за установяване на административно нарушение № 04349/30.10.2024 г. Последният бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ - Русе, в качеството му на административнонаказващ орган /АНО/, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени 2 средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно Акт за установяване на административно нарушение № 04349/30.10.2024 г., Наказателно постановление № 38-0009565/26.11.2024 г., Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, Заповед № РД-01-68/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, Кантарна бележка № 8631/29.10.2024 г., Пътен лист серия А № 0039627/29.10.2024 г., Товарителница № 0549342/29.10.2024 г., Справка за нарушител, Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, Трудов договор № 50/12.11.2021 г., Допълнително споразумение № 1/01.04.2022 г., Допълнително споразумение № 2/01.01.2023 г., Допълнително споразумение № 3/01.01.2024 г. и събраните гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Д. Н. Д. – актосъставител.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Въззивният съд изцяло дава вяра на приобщеното по делото писмено доказателство и доказателствено средство – кантарна бележка. По своята доказателствена същност кантарната бележка, въз основа на която актосъставителят, а впоследствие и административнонаказващият орган, са приели, че процесното пътно превозно средство е надхвърлило допустимата маса от 40 000 кг, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице. Същата се е намирала в жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС, с което е извършен процесния превоз, и удостоверява неизгодни за него обстоятелства, а именно, че е приел товара на датата, във вида и количеството, посочени в нея. Последният не е оспорил верността и не е поискал претегляне на пътното превозно средство от служителите на ОО „Автомобилна админстрация“, което се установява, както от показанията на свидетеля Д. Д., така и от приложения по делото АУАН, видно от който жалбоподателят не е вписал възражения или обяснения. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с кантарната бележка факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Актът за установяване на административни нарушения е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и на чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал.

2, т. 1 от ЗДвП – служител на ОО „Автомобилна администрация“ - Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на ОО „Автомобилна администрация“ - Русе, упълномощен със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (в този смисъл Решение № 2220/16.07.2024 г. по к. а. н. д. № 473/2024 г., по описа на Административен съд Русе).

В този смисъл съдът не споделя съображенията на процесуалния представител на жалбоподателя, относно правилността на едното от двете становища, довели до противоречива съдебна практика, по повод на която е образувано и все още висящо ТР № 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на съдиите от НК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно 3 разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН касателно нарушението.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Настоящият състав намира, че жалбоподателят Й. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.

6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно § 6, т. 53 от ДР на ЗДвП „съчленено превозно средство“ е комбинация от превозни средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него полуремарке.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ от Наредбата - допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за съчленено ППС – моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, е 40 тона (40 t).

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата тежко ППС може да се придвижва с разрешително, издадено от администрацията, управляващ пътя.