Решение № 14890 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14890 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110102288 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. М. срещу З, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 3378,11 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл.

214 ГПК в публично съдебно заседание на 24.06.2026 г./ – частична претенция от общо заявено вземане в размер на 6000 евро, представляваща застрахователното обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по собствения на ищеца лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № **, в резултат от ПТП, настъпило на 14.12.2024 г. на републикански път III-112, км 2+000, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „БМВ“, с рег. № **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2026 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че 14.12.2024 г. е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № **, който при движение по републикански път III-112 в посока от гр. Монтана към гр. Видин при км 2+000 след употреба на алкохол навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал удар с намиращия се там лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № **, който от своя страна влязъл в съприкосновение с крайпътната мантинела от дясната му страна. В резултат от произшествието по лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № **, били нанесени щети, като увредените детайли били предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, ляво външно огледало, преден капак, стъкло на ляво външно огледало, челно стъкло, предна дясна въздушна възглавница, въздушна възглавница на водач, преден ляв пластмасов подкалник, предна лява джанта, предна лява гума, преден ляв шенкел, левя полуоска комплект, преден ляв носач, преден ляв амортисьор, лява панта на преден капак, дясна панта на преден капак, основа на предна броня, предна маска, преден ляв подкалник, кожух на акумулатор, акумулатор, предна лява биалета, вътрешен трегер преден ляв подкалник, колона ляв външна част, задна броня, 1 задна дясна бленда кант калник, противоударна лайстна на задна дясна врата. Ищецът поддържа, че за лек автомобил „БМВ“, с рег. № **, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП.

Поради изложеното счита, че ответникът отговаря за причинените му от застрахования водач вреди, за които навежда доводи, че възлизат в общ размер на 6000 евро. По извънсъдебно предявената му претенция за обезвреда обаче не получил плащане от ответника. При тези съображения претендира процесната сума и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва сочения от ищеца механизъм на реализиране на процесното ПТП и вината на застрахования при него водач. Оспорва вида, характера и степента на сочените от ищеца увреждания, както и настъпването им в пряка и непосредствена причинна връзка с процесния инцидент. Оспорва размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените вреди. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Третото лице-помагач, конституирано на страната на ответника – Е. В. С. не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на предпоставките, обуславящи съществуването и валидното упражняване правото на иск следва да бъдат изложени мотиви досежно допустимостта на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ, във вр. с чл. 108 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Така предвидената покана представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска. От изявленията на страните в хода на производството и събраните писмени доказателства се установява, че такава писмена претенция е била предявена спрямо ответното дружество, поради което и повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с осъдителен иск, които намира правната си квалификация в чл. 432 КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат доказани изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, както и размера на претърпените вреди. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца обезщетение, както и да обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са 2 отделени обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „БМВ“, с рег. № **, сключена с ответника, с действащо застрахователно покритие.

По делото е представен констативен протокол с пострадали лица № 2024- 102351404/15.12.2024 г., съставен от полицейски служител при ОД на МВР, посетил мястото на процесното ПТП. В протокола са обективирани данни, че н а 14.12.2024 г., около 20:10 ч., на републикански път III-112, км 2+000, Е. В. С. при управление на лек автомобил „БМВ“, с рег. № **, без свидетелство за управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,81 промила, навлязъл в лентата за насрещно движение, нарушавайки пътна маркировка М1, и без да се убеди, че има възможност да предприеме изпреварване при ограничена видимост, реализирал челен удар в насрещно движещия се лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № **, собственост на М. П. М. и управляван от ЛСС. В протокола са вписани като участници в произшествието следните лица: М. П. М., Т. Л Г. и Г. Л Г. – пътници в лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № **, видимите щети по двете превозни средства, както следва: по лек автомобил „БМВ“, с рег. № ** – цяла предна част, ляв калник, лява врата, ходова част и др., и по лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № ** – предна част, броня, маска, предни врати, преден ляв и десен калник, задна лява и дясна врати и др. Протоколът като съставен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява по своята правна природа официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата и място на настъпване на ПТП и участващото в него лица, респ. автомобили, както и по отношение на установените въз основа на заварената обстановка обстоятелства по настъпването му, в т.ч. пътна маркировка, причинени видими щети, констирана липса на притежавано свидетелство за управление на МПС от водача Е. В. С., наличие на концентрация на алкохол в кръвта на същия от 1,81 промила. Частта, описваща констатациите на компетентния орган за механизма на процесното ПТП обаче, не обвързва съда, тъй тези факти от обективната действителност не са непосредствено възприети от него, а са изградени въз основа на заявленията на участниците в произшествието. При това положение, и предвид извършеното от ответника оспорване, в доказателствената тежест на ищеца посредством всички други допустими доказателствени средства е да установи механизма на ПТП.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Л. Г. и Г. Л. Г..

От показанията на свидетелката Т. Г. се установява, че на 14 декември, около 20:00 ч., тя е пътувала в лек автомобил „Шевролет“ по пътя между градовете Видин и Лом. Пътната обстановка е била усложнена – тъмната част на денонощието, дъждовно време и хлъзгава настилка. По отношение на механизма на настъпване на ПТП, свидетелката е категорична, че техният автомобил се е движил правомерно в дясната лента, когато насрещно движещ се джип „БМВ“ е навлязъл в тяхното платно за движение. Г. описва маневрата на другия водач като „изправяне на завоя“, при което той е заел позиция по средата на двете ленти. Ударът е настъпил в лентата, в която се е движил „Шевролетът“. Свидетелката описва своевременна реакция на водача на своя автомобил, която е извикала, намалила е скоростта и е спряла автомобила плътно до 3 дясната мантинела в опит да избегне сблъсъка. За разлика от нея, според Г., водачът на другия автомобил не е предприел никакви действия за предотвратяване на удара и се е движил с несъобразена скорост, като е ударил челно спрелия „Шевролет“. В резултат на удара свидетелката е претърпяла значителни телесни повреди: разкъсно-контузна рана на главата (осем шева), избити и счупени зъби, както и множество охлузвания и синини. Тя излага и лични впечатления за състоянието на другия водач, като твърди, че същият е бил неадекватен, неправоспособен и под въздействието на значително количество алкохол (близо два промила). Показанията на свидетелката потвърждават и настъпването на сериозни материални щети по предната и страничната част на автомобила „Шевролет“.

От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че при движение по главен път Е-79, в посока Видин – Монтана, автомобилът, в който се е намирал – „Шевролет Каптива“ с per. № **, се е движел в дясната пътна лента. Според свидетеля насрещно движещ се автомобил – черен джип „БМВ X3“ – навлязъл в тяхното платно, след като водачът му изгубил управление при преминаване през остър завой поради движение с прекалено висока скорост. Свидетелят посочва, че пътната настилка била суха, не е валяло, нямало други автомобили по пътя и условията не са били причина за произшествието. По неговите показания водачът на автомобила, в който се е намирал свидетелят, е намалил скоростта, изтеглил се е максимално вдясно до мантинелата и почти е спрял, но въпреки това е последвал челен удар в тяхната лента за движение.

В резултат на сблъсъка автомобилът „Шевролет“бил избутан и притиснат до мантинелата по цялата си дясна част, което е блокирало възможността за отваряне на вратите от тази страна. Свидетелят установил, че съпругата му Т. Г. е получила разкъсно-контузна рана на главата с обилно кървене и три счупени зъба. Свидетелят заявява още, че водачът на другия автомобил не е предприел никакви действия за избягване на удара, като дори не е направил опит да намали скоростта. След удара свидетелят отишъл до другия автомобил и възприел водача като силно неадекватен, усетил силна миризма на алкохол, а впоследствие разбрал, че същият е бил неправоспособен. По думите му водачът не е осъзнавал настъпилото произшествие и дори е направил опит да напусне мястото, поради което свидетелят го е последвал и спрял.