Решение № 831 от 22.04.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№............/...........2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,

ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря

ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 163/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу извършеното от началника на СГКК – Варна по заявление на А.В.Ц. с рег. № 05-12452/10.11.2016 г. действие по вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти на определеното съгласно заповед № 19/14.01.1982 г. на заместник-председателя на ОбНС – Варна право на преминаване през ПИ с идентификатор ***.

С оплакване за допуснати в административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неуведомяването на жалбоподателите за постъпилото заявление за изменение в КРНИ и за извършеното въз основа на него вписване на правото на преминаване през собствения им поземлен имот с идентификатор ***, както и за противоречие с приложимите материално-правни разпоредби на обжалваното действие по вписване в КРНИ се иска то да бъде отменено от съда като на жалбоподателите се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

В хода на съдебното производство жалбата се поддържа изцяло и от двамата жалбоподатели. Началникът на СГКК – Варна – ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, редовно призован, не се явява в проведените по делото съдебни заседания. С постъпило със съпроводително писмо с. д. № 4390/02.03.2018 г. писмено становище /л. 44 и 45 от делото/ възразява срещу допустимостта на жалбата като се позовава на съобщаване на кадастралното изменение на всички заинтересувани лица по реда на чл. 61 ал.

1 АПК и на протокол на СГКК – Варна от 18.01.2018 г., според който в законоустановения срок не са постъпили жалби срещу него. В отношение на евентуалност оспорва основателността на жалбата като сочи, че изменението в кадастралния регистър в частта за ПИ *** е извършено в съответствие с влязло в законна сила съдебно решение по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС. Заинтересуваното лице А.В.Ц., по чието заявление е извършено изменението в КРНИ, оспорва изцяло жалбата като счита, че в хода на административното производство и при извършване на поисканото отразяване в КРНИ на правото на преминаване през ПИ *** началникът на СГКК – Варна е спазил административнопроизводствените правила, както и приложимите материалноправни разпоредби.

І. По допустимостта на съдебното производство съдът намира следното:

Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.

21 ал. 1 АПК, какъвто е волеизявлението на началника на СГКК – Варна, изразено с обжалваното действие по вписване в КРНИ на правото на преминаване в частта за ПИ ***. Оспорването е заявено от процесуално легитимирани лица по смисъла на пар. 1 т. 13 ДР ЗКИР – това са собствениците на ПИ ***, за който в КРНИ е отразено правото на преминаване. Данни за правото на собственост на жалбоподателите се съдържат в приложената на л. 85 и 86 от преписката скица на ПИ ***, в която като собственик на имота, с номер по предходен план 3246 и с местонахождение в местността „Траката“, е посочена Е.П.Т., както и в приложения на л. 26 и 27 от делото нот. акт № 73, т. І, рег. № 1130, дело № 71/2007 г. на ВН, с който Е.П.Т. е закупила ПИ 3246 в местността „Траката“, като видно от приложеното на л. 28 от делото удостоверение за граждански брак сделката е изповядана нотариално по време на брака й с И.А.Т., поради което на основание чл. 21 ал. 1 СК имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО.

Съдът не споделя възражението на ответника за просрочване на жалбата. Съгласно чл. 149 ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Съгласно действащата в периода на извършване на кадастралното изменение редакция на чл.

61 АПК /тази от ДВ бр. 27/2014 г./ административният акт се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересувани лица, включително на тези, които не са участвали в производството като ал. 2 регламентира няколко способа за извършване на съобщаването: чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подписа на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. С ал. 3 е предвидено, че когато адресът на някое от заинтересуваните лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Видно от приложения на л. 82 от преписката протокол, административният орган е съобщил акта на жалбоподателите по реда на ал. 3 чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в службата по кадастъра, като според съдържанието на протокола съобщението е поставено на 03.01.2018 г. и е снето на 18.01.2018 г. Причина да се премине към този ред за съобщаване е обстоятелството, че първоначално изпратеното до жалбоподателите чрез „Български пощи“ ЕАД уведомително писмо рег.

№ 24-24916/08.12.2017 г. е върнато обратно с отбелязване, че пратката не е потърсена от тях /л. 79, л. 81 от адм. преписка/. Междувременно още преди снемане на съобщението по чл. 61 ал. 3 АПК жалбоподателите са предявили на 15.01.2018 г. жалбата срещу кадастралното изменение като тя е входирана в съда с вх. № 778/15.01.2018 г. Това обуславя извод, че оспорването е предявено в рамките на преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК и като процесуално допустимо подлежи на преценка от съда по неговата основателност.

ІІ. По основателността на жалбата съдът намира следното:

По фактите:

С подадено до СГКК – Варна заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г. А.В.Ц. е поискала да се впише в кадастралния регистър правото й на преминаване през поземлен имот с идентификатор *** до собствените й поземлени имоти с идентификатори *** и *** /л. 4 и 5 от адм. преписка/. Позовала се е на издадената от заместник-председателя на ОбНС – Варна заповед № 19/14.01.1982 г. и на постановеното във връзка с нея и влязло в сила решение № 620/22.02.2016 г. на ВРС.

С приложената към заявлението заповед № 19/14.01.1982 г. заместник-председателят на ОбНС – Варна е определил на основание чл. 36 ал. 3 ЗОСИ право на преминаване чрез откриване на път с ширина 3, 00 м. на Т.С.Ж. и В.Ж.С., започващ от съществуващия чер лозарски път надясно през имота на наследниците на И. Х.Д. по границата с Петранка Узунова с дължина 25 м., като ширината на пътя да се мери от петата на синура. Посочено е, че от лявата страна в началото на пътя крайна точка е стволът на отрязаното дърво. /л. 27 от преписката/.

С цитираното в заявлението и приложено към него решение № 620/22.02.2016 г. по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС /без служебно отбелязване на датата на влизане в законна сила/ съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е.П.Т. и И.А.Т. против заповед № 19/14.01.1982 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна с искане за прогласяването на нищожността й. /л. 7 – 26 от преписката/.

По преписката е приложена и заповед № 543/11.10.2016 г., с която кметът на район „Приморски“ при община Варна е отказал на заявителите Е.П.Т. и И.А.Т. по тяхна молба с вх. № РД15003921ВН/12.02.2015 г. отмяната на заповед № 19/14.01.1982 г. на заместник-председателя на ОбНС – Варна, с която според диспозитива на заповед № 543/11.10.2016 г. е учредено право на преминаване до собствените на А.Ц. поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на гр. Варна, образувани от собствения на В.Ж.С. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна /идентичен с УПИ ХІV – 1745 и УПИ ХХІІ – 1745 в кв. 98 по плана на м. „Траката“/, през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Варна /идентичен с УПИ ХVІІІ-3246 в кв. 98 по плана на м. „Траката“ и със стар УПИ ХVІІІ – 1746 по КП от 1987 г./, собственост на Е.П.Т. и И.А.Т. като трасето за преминаване е разположено северно от имот с пл. № 1724 по плана на м.

„Траката“. /л. 29 – 31 от преписката/.

С изготвено на основание чл. 30 ал. 2 АПК писмо рег. № 20-687-36/17.11.2016 г. началникът на СГКК – Варна е уведомил заявителката А.В.Ц., че в тридневен срок следва да отстрани недостатъците по подаденото заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г. като представи графичната част на посочената в заявлението заповед № 19/14.01.1982 г., в противен случай производството по заявлението ще се прекрати /л. 38 от преписката/.

Във връзка с даденото на Ц. указание по преписката са приложени няколко писма, от които се установява, че Ц. е получила идентични по съдържанието си отговори от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“; Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ и Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при община Варна, според които при тях не се съхранява графична част на издадената на основание чл. 36 ал. 3 ЗОСИ заповед №19/14.01.1982 г. /л. 40, 45 и 46 от преписката/.

С изготвено на основание чл. 30 ал. 2 АПК повторно писмо рег. № 20-314/04.01.2017 г. началникът на СГКК – Варна е уведомил Ц., че за отстраняване на недостатъците по заявлението, свързани с точната идентификация на описания в заповед № 19/14.01.1982 г. поземлен имот със съответстващия му поземлен имот по кадастралната карта на гр. Варна, следва да представи копие от съдебно-техническата експертиза по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС, приключило с цитираното в заявлението решение № 620/22.02.2016 г. /л. 47 от преписката/.

В подаден в СГКК – Варна писмен отговор рег. № 05-309/12.01.2017 г. Ц. е посочила, че по приключилото гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС не е изготвяна съдебно-техническа експертиза, поради което не може да представи такава. Същевременно е представила заключенията по две други съдебно-технически експертизи, едната от които изготвена по гр. д. 4675/2012 г. на Адм. съд – Варна, образувано по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу ПУП – ПУР на СО „Ваялар“ в частта за ПИ 783, а другата - по висящо гр. д. № 750/2015 г. на ВРС, образувано по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу заповед на областния управител на област Варна за одобряването на ПНИ на СО „Ваялар“, в която по твърдения на Ц. е упомената и заповед № 19/14.01.1982 г. /л. 48 – 58 от преписката/.

Приложила е и извлечение от разписната книга на община Варна – район „Приморски“ в частта за ПИ 1745 и ПИ 1746 в кв. 98, в която са записани имената на собствениците на двата имота: на ПИ 1745 в кв. 98 първоначално е записан В.Ж.С. на основание нот. акт 83, т. V, дело 1629/1969 г., записването е задраскано и под него е записана А.В.Ц. на основание нот. акт 92, т. ІІ, дело 275/04 г.; нот. акт 198, т. LXVІІІ, дело 18435/97 г. и нот. акт 96, т. XLVІІ, дело 12502/96 г.; на ПИ 1746 в кв. 98 е записан Т. С. Ж. на основание нот. акт 82, т. V, дело 1688/69 г. като е отбелязано, че от имота има отстъпено право на преминаване за ПИ 1745 за път с ширина 3 м. съгласно заповед № 19/14.01.1982 г. /л. 59 от преписката/.

С изготвено трето по ред писмо по чл. 30 ал. 2 АПК с рег. № 20-4253/30.01.2017 г. началникът на СГКК – Варна е уведомил Ц., че за отстраняване на недостатъците по заявлението следва да представи в 14-дневен срок препис от съдебното решение по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС с отбелязване на влизането му в законна сила /л. 62 от преписката/.

В отговор заявителката е подала в

СГКК – Варна молба рег. № 05-2173/15.02.2017 г., с която е поискала удължаване на срока за представяне на документа, тъй като собствениците на поземлен имот 783 са подали въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС като след връщане на жалбата от Окръжния съд поради необжалваемостта на решението са подали касационна жалба до ВКС срещу постановеното от ВОС определение № 1993/12.08.2016 г. по въз. гр. д. № 1499/ 2016 г. /л. 63 от преписката/. Към отговора е приложено цитираното в него определение № 1993/12.08.2016 г. по въз. гр. д. № 1499/ 2016 г. на ВОС /л. 64 и 65 от преписката/.