Протокол № 3319 от 03.10.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3319 гр. София, 27.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Съдебни

Иван С. Петров заседатели: Цветомир Д. Маринов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева и прокурора Т. Ал. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от общ характер № 20221100202752 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Й. Й. Н. – редовно призован, се явява.

ЯВЯВА СЕ защитникът му адв. М..

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни, както и разпореждането на съдията-докладчик, с което са разяснени правата и правните ми възможности, както и предмета на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ

О ПР Е Д Е Л И:

РАЗЯСНЯВА на подсъдимия Й. Й. Н. отново процесуалните права и процесуалните възможности в разпоредителното заседание и в съдебната фаза на наказателния процес.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си и правните възможности. Адв. М. ще ме защитава. Няма да правя отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.

1

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на подсъдимия:

Й. Й. Н., – роден на ******* в гр. П., българин, български гражданин, с ЕГН:**********, с висше образование, инженер технолог, разведен, баща на две пълнолетни деца, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул. „*******, с адрес за комуникация: село Соколово, община Дряново, област Габрово, пощенски код 5232.

На въпроси на съда по установяване на самоличността му:

ПОДСЪДИМИЯТ: Управлявам свинекомплекси, кравеферми. фабрики за колбаси, кланици, мандри,

Дружествата, които са създадени „Ч. Й. Н.“ са потомствени от баща ми, през мен, на сина ми. В момента съм като консултант във всичките тези дружества. Собственик на капитала е сина ми и племенника ми.

Искам да уведомя съда, че адресът в село Соколово е седалището ми по месторабота.

Там винаги има човек, който може да приеме абсолютно всички документи, както и мен да ме информира, без значение къде съм. Фирмата се занимава с внос, износ и аз постоянно пътувам, както в страната, така и извън страната.

Мобилният ми телефон е: ******* Съгласен съм на този телефон да бъда призоваван.

СЪДЪТ ПРИКАНВА страните да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които са предмет на разглеждане в разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на СГС, за което е внесен обвинителния акт.

Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Намирам, че на ДП няма допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което да е довело да ограничаване процесуалните права на подсъдимия или на ощетеното юридическо лице.

Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито 2 пък за сключване на споразумение, тъй като не са възстановени щетите, но няма пречка същото да бъде разгледано по реда по съкратеното съдебно следствие.

Намирам, че няма основания делото да се разглежда при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия, съдебен заседател, да се назначава защитник, тъй като подсъдимият има такъв, както и към момента няма основание да се назначава вещо лице, преводач, тълковник, нито пък да се извършват действия по делегация.

Относно взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ намирам, че няма основания за нейната отмяна.

На този етап нямам искания за събиране на доказателства и моля да насрочите делото в открито съдебно заседание.

АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, правим искане за прекратяване и връщане на настоящото производство на наблюдаващия разследването прокурор, като мотивите ни за това са следните.

Известно е, че с промените от ноември 2017 година в НПК бе въведен институтът на разпоредителното заседание. Същността на това заседание, което се провежда от състава на съда с участие на всички страни или бъдещи такива, е решаване на въпросите за допуснатите на досъдебното производство и в обвинителния акт съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и свързаното с преценката на тези нарушения Ваше решение, дали делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на такива, ако се установят нарушения. Разпоредителното заседание е уредено като първи етап пред първата инстанция, като замисълът е предварително да бъдат решени важни за процеса въпроси, сред които най-същественият е този за процесуалните нарушения на досъдебното производство или такива, допуснати в обвинителния акт. Законодателната уредба на въпросите, които се решават в разпоредителното заседание са развити в чл. 248, ал. 1 НПК.

След внасяне на обвинителния акт, единствената проверка, която следва да извърши съдията-докладчик, е дали делото му е подсъдно.

В този смисъл, след промените от ноември 2017 година в НПК съдът не разполага с възможност да извърши проверка относно наличието на нарушения, обосноваващи връщането на делото на прокурора в момент, предхождащ настоящото заседание.

При решаване на въпросите за това, дали е било проведено законосъобразно досъдебното производство, съдът в това заседание следва, освен по инициатива на страните, също така и служебно да констатира дали в подготвителната фаза на процеса са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия или на пострадалия, конкретно на пострадалото дружество, дали те са отстраними, както и да извърши преценка дали тези нарушения обосновават връщане на делото в предходната му фаза.

По време на детайлното ми запознаване с внесения в съда обвинителен акт, въпреки 3 че държавното обвинение се е постарало да бъде изчерпателно в обстоятелствата, изложени в същия, констатирах наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата, както тези на подсъдимия, така и тези на евентуално пострадалото дружество.

Известно е, че наличието на такива нарушения е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане му на наблюдаващия прокурор. Съображенията ми за наличието на допуснати такива нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на права на подсъдимия и на други участници в процеса са следните:

Върховната съдебна инстанция в своята константната практика многократно е указвала, че обвинителният акт очертава фактическата и правна рамка на поддържаното от прокуратурата обвинение, което определя обстоятелствата, подлежащи на доказване в процеса. Съдът дължи произнасяне по обвинението, съобразно неговата фактическа и правна рамка, така както същата е очертана с обвинителния акт. Фактическите обстоятелства, инкриминирани с обвинителния акт са решаващи и при формулиране на предмета на доказване в конкретния наказателен процес, съгласно чл.102 от НПК, в какъвто смисъл са и задължителните предписания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт по настоящото наказателно производство е отразено следното:

„На проведено Общо събрание на 23.01.2015 г. е взето решение и е приет нов Дружествен договор за „Ч. 99“ ООД. Съдружници в дружеството са Й. Й. Н., С.Н.С. и Ц.С.Ц., като управители на дружеството са вписани Й. Й. Н. - младши и Ц.С.Ц., които управляват и представляват, заедно и поотделно дружеството.

Съгласно чл.21, ал.2 от Дружествения договор „Управителят организира и ръководи цялостната стопанска дейност на дружеството. Той решава всички въпроси, свързани с предмета на дейност на дружеството с изключение на въпросите, които по закон или съгласно договора са в изключителна компетентност на Общото събрание.“.

Дружественият договор не предвижда необходимост от решение на Общото събрание по отношение на придобиване и отчуждаване на движими вещи и обекти на интелектуалната собственост, принадлежащи на дружеството.“

Твърди се, че в Патентното ведомство на Република България на името на „Ч. 99“ ООД били регистрирани 8 търговски марки. Впоследствие, както казва обвинението са депозирани молби на още няколко. Държавното обвинение конкретно изброява тези марки, но виждаме, че отказва да конкретизира датата на откриване на процедурата по запазването им, понеже това е един дълъг процес, както и датата, на която същите са вписани като собственост на дружеството.

Тук е мястото да заявим, че за съжаление, държавното обвинение е спестило известни му от досъдебното производство обстоятелства, относно огромните задължения на въпросното дружество към „У.Б.“ и доставчици на суровини и материали, използвани за производствената му дейност към онзи момент.

4

Лаконично се коментират влошените взаимоотношения между съдружниците и лошото финансово състояние на дружеството „Ч. 99“ ООД, без да се сочат причините за това, както и конкретни суми на задължения, видни от представените от нас на досъдебното производство писмени доказателства, които са потвърдени от всички свидетели.

Спестяват се и данни относно обстоятелството, че към онзи момент въпросното дружество е било в тежко финансово състояние, като само сумата от около 4 милиона лева е към „У.Б.“, а отделно има задължения, които са към доставчици на материали и суровини.

Коментираме периода, в който е сключен договор за прехвърляне на марки между двете дружества, като два месеца по- късно е открито производство по несъстоятелност на същото дружество, а през 2020 г. същото е обявено в несъстоятелност.

В обвинителния акт се твърди също така, че Н. решил да прехвърли регистрираните търговски марки, собственост на „Ч. 99“ ООД, на друго дружество, в което също е управител, а именно „Ч. - Й. Н.“ ООД.

Държавното обвинение казва: „Същият знаел, че за това действие не е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците на „Ч. -99“ ООД.

Оттук, насетне обаче, за нас настъпва объркване, защото държавното обвинение твърди, че Н. „не сметнал за необходимо да извърши предварителна оценка на това каква е цената на търговските марки, а преценил, че всяка от тях струва по 1000 лева.“ За нас остава огромното недоумение откъде държавното обвинение черпи информация за този си извод, на първо място, защото Н. в нито един момент от досъдебното производство, а то както знаем се е точило достатъчно дълго, за да успее разследващият орган да формулира точно и коректно обвинение, като Н. не е правил изявления в този смисъл, което от своя страна означава, че или държавното обвинение депозира свои възприятия или разсъждения, неподкрепени от доказателства по делото, или съществуват свидетелски показания, до които ние нямаме достъп, а на второ място, защото по досъдебното производство сме приложили писмено становище от Специализирана адвокатска кантора по марки и патенти към дата, предхождаща процесната сделка, въз основа на което становище управителят и съдружник Н. извършва сделката, с единствената цел да запази марките от погиване.

Не по-маловажно е да се обърне Вашето внимание и на това, че сме приложили по досъдебното производство информация за висящи търговски спорове, с които търговски конкуренти оспорват основателността на извършените процедури по запазване на част от процесните марки, а именно марката „Ч. Мандра“ и марката „Болярче“, като тези производства са висящи към момента на сключването на процесния договор. Тези обстоятелства, сякаш са останали скрити за разследващия орган.

Разбира се, на държавното обвинение явно е убягнало обстоятелството, че в някои от запазените марки фигурира или името, т.е. прякора на Н., с който е известен в обществото не само той, а цялата му фамилия, а именно: „Ч.“, както и местоседалището и базите на всички производствени предприятия на фамилията „Ч.“, а именно: с. Соколово, 5

Дряновска община. Това обстоятелство не е само обикновена прищявка на съдружник да си регистрира марките, които съдържат данни, включително исторически за тяхната дейност, но този факт се корени в дългата история на фамилия Н., известни в обществото с прякора си „Ч.“, чийто предшественик, прадядото на Ноовосад, който е чешки майстор на колбаси, пристигнал през 1930 г. в България, за да основе първата колбасарска и месопреработвателна фабрика в Северна България. Именно така се поставя началото на марките „Ч.“ и „Соколово“, известни на пазара много преди да бъдат запазени в полза на „Ч.