Решение № 291 от 24.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Русе, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20224520202074 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. С. С. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 223393- 000518 от 12.10.2022 г. на НачалникРУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което за административно нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 А ал.І пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението от субективна страна.

Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2017 г., като има данни да е наказван за нарушения по ЗДвП.

На 19.09.2022 г., в гр.Русе, около 14.42 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Лексус ИС 200” с рег. № ***** и се движел по ул.“Люлин планина“.Навлизайки на кръстовище на посочената улица с бул. „Липник“, С. поднесъл задна теглителна ос на автомобила вляво и вдясно по платното за движение.В същото време в този участък на пътя се намирал учебен 1 автомобил, управляван от курсист на св.М. П.- инструктор. С цел избягване на ПТП, същият автомобил отклонил посоката си на движение по пътното платно, като действията на жалбоподателя, предпоставили това отклонение, били възприети от св.Р.Т.- полицейски служител, който се движел със служебен полицейски автомобил и видял случващото се.

Свидетел на описаната ситуация станал и К. И.- приятел на С., който се движел зад него, управлявайки друго МПС. Във връзка с посоченото била изготвена докладна записка от Р.

Т., който описал поведението на жалб.С. като водач на МПС на посоченото място и в посоченото време, и въз основа на тази докладна записка, срещу С. С. бил съставен АУАН № 477503 от 23.09.2022 г., сочещ нарушение по чл.104 б ал.ІІ от ЗДвП.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 477503 от 23.09.2022 г., докладна записка, справка за нарушител, ЗППАМ № 22- 3393- 000103 от 23.09.2022 г., справка, декларация по чл.188 от ЗДвП, собственоръчни обяснения от С. С. и М. П., справка за собственост на МПС, оправомощителна заповед, показанията на свидетелите П. М.- актосъставител, Р. Т., М. П. и К. И..Съдът дава вяра на гласните доказателства, като съобразява обстоятелството, че всеки от свидетелите е очевидец на поведението на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС на посочените по- горе дата и място.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила. Налице е редовно съставен акт, който се ползва с презумптивна доказателствена сила според разпоредбите на ЗДвП, като съдът намира, че фактическите констатации не са опровергани.Актът за нарушение е подписан с изрично отбелязване за липса на възражения. Приетите за установени фактически обстоятелства не се опровергават както от писмените, така и от гласните доказателства.Св.К. И.- приятел на жалб.С. пресъздава пред съда възприетата фактическа обстановка, при което не отрича, че в движението на автомобила на С. имало поднасяне на пътното платно при завой.В същото време този свидетел дава предположения за причината за това, както и изразява своя оценка, поради което показанията му не могат да бъдат оценени като доказателства, изключващи извод за наличие на виновно поведение у водача С. С..

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.104 б ал.ІІ от ЗДвП.Според този текст, на водачите на моторно превозно средство е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с 2 тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Очевидно в случая напълно умишлено жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, като в качеството си на участник в движението и водач на МПС, е предприел и осъществил действия, при които е извършил маневра, типична за автомобилно спортно състезание, без да се намира при такива надлежно установени обективни условия. За такъв тип умишлено виновно поведение свидетелстват не само полицейските служители М. и Т., които се намирали на мястото на инцидента, но и св.П.- инструктор по кормуване и също очевидец.

При така установената фактическа обстановка наложените административни наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани в хипотезата на чл.175 а ал.І пр.3 от ЗДвП, като не са налице основания за изменение на обжалваното постановление и в тази му част и същото се явява обосновано и съответстващо на закона.

В производството са претендирани разноски и от двете страни.Като съобрази изхода от делото, както и разпоредбата на чл.63 д от ЗАНН, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.Чл.27 е от НЗПП предвижда същото да бъде определено в границите между 80 и 150 лева.Отчитайки продължителността на производството и хода на делото- включителни извършваната дейност по събиране на доказателства, съдът намира, че същото възнаграждение следва да бъде в максималния упоменат размер.

С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22- 3393- 000518 от 12.10.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което на С. С. С. с ЕГН **********, от гр.Русе, *****, за нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 а ал.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА С. С. С., с установена самоличност, да заплати на ОДМВР Русе сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3