Присъда № 54 от 16.09.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 54/16.09.2021 г. по НОХД 2336/2021 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г. М. С. с ЕГН: ********** , с който е обвинен в това, че на 18.02.2020 година в гр. Бургас ж.к. „Меден рудник“, в лек автомобил марка „БМВ 5“ с рег. № А 63 96 КМ , паркиран между бл. 29 и бл. 30, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал. 1 от ЗКНВП, в маловажен случай, е държал в себе си високорисково наркотично вещество по см. на Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния им ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно - 1,700 гр. коноп със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 9,10 %, на стойност 10,20 лв., определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени материали.

Подсъдимият С. депозира обяснения, в които отрече да е държал в себе си забранени вещи или вещества.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Намира, че обективните и субективни признаци на престъпния състав са доказани по безспорен начин, Счита, че случаят не е малозначителен, като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, който намира за справедлив и достатъчен за постигане на целите на наказанието.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С.К. - БАК счита, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за съпричастност на подзащитния му към инкриминираното деяние. Заявява, че в протокола за личен обиск не е описано наркотичното вещество, което е намерено при огледа на автомобила, поради което и няма нищо, което да свърза С. с инкриминираното вещество. Счита, че не следва да се кредитират показанията на полицейските служители, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“. В заключение обобщава, че няма безспорни доказателства, които да позволяват постановяването на осъдителна присъда, поради което и пледира за признаването на С. за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че моли за справедлива присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. М. С. с ЕГН: ********** е роден на * г. в *. Той е българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи. До дата на деянието С. е бил освобождаван веднъж от наказателна отговорност по НАХД № 678/14 г. на РС-Несебър, в сила от 13.11.2014 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК и веднъж е бил осъждан по НОХД № 983/2015 г. на РС-Бургас, в сила от 11.03.2015 г. на наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца. Видно от отбелязването в справката му за съдимост – това наказание е било изтърпяно на 26.11.2015 г., поради което и на основание чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК на 26.11.2017 г. е настъпила пълна реабилитация по право за него.

Около 19.30 - 20.00 часа на 18.02.2020 г. служители на 04 РУ-МВР Бургас свидетелите Д., К., И. й Н., установили лек автомобил марка «БМВ», модел «5», с рег. № А 6396 КМ, сив металик на цвят, собственост на св. Г.К., служител на Затвор Бургас, паркиран между бл. 29 и бл. 30 на к-с „Меден Рудник“ на гр. Бургас. Понеже полицейските служители имали предварителна оперативна информация, че К. употребява и разпространява наркотични вещества те решили да извършат проверка на автомобила и лицата в него. Св. К. застанал пред лекия автомобил, докато в това време св. Д. се приближил до шофьорската врата и я отворил. По същото време св. Н. и И. се насочили към пасажерската врата и също я отворили. В автомобила били установени: шофьор - Г.К. и пътник на предна дясна седалка - подс. Г.С.. Св. Д. извършил проверката на Г. К.. Установил в дясната му ръка част от найлонова розова торбичка със суха тревна маса, която имала специфичен мирис на марихуана. К. потвърдил, че това е марихуана и на въпрос дали има и друга, той извадил изпод седалката си кръгла кутия от хранителна добавка, за която казал, че в нея има още вещество, както и ножички. По разпореждане на св. Д., К. оставил веществото, което държи в ръцете си в кутията, а самата кутия на таблото в колата. През това време св. Н., след като отворил пасажерската врата и се легитимирал установил, че подс. С. бил скръстил ръце пред тялото си. Свидетелят Н. го предупредил, че ако притежава забранени вещества, следва да ги покаже, а след това поискал от подсъдимия да разтвори ръцете си. Подсъдимият се подчинил и го направил, като тогава в скута му, свидетелите Н. и И. видели розов полиетиленов къс - от същия цвят и вид като найлоновата торбичка на Г.К.. В този полиетиленов къс се намирали 1,700 гр. суха тревна маса, която имала специфичния мирис на марихуана. По разпореждане на служителите на МВР подсъдимият поставил на капака на автомобила вещите, които се намирали в него – връзка с ключове, банкнота от 20 лева, мобилен телефон и полиетиленовия къс, съдържащ 1,700 гр. суха тревна маса със специфичния мирис на марихуана.

Полицейските служители сигнализирали за случая, като на място била изпратена огледна група от 04 РУ-Бургас. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който на капака били намерени и фиксирани описаните вещи. От тях бил иззет само полиетиелновия къс, а останалите вещи били върнати на подсъдимия и в последствие описани в протокола му за личен обиск по ЗМВР. Протоколът от извършеното процесуално- следствено действие, в частта на изземването, бил одобрен от съдия при PC- Бургас.

За случая било образувано досъдебно производство, в хода на което била назначена СФХЕ. Съгласно Протокол № 163 от 09.03.2020 г.на БНТЛ-Бургас, от извършена химическа експертиза, сред представените за изследване вещества е установено :

2

Под обект № 1 запечатан е описан и подписан стикер за ВД № Е 2866 прозрачен полиетиленов плик „клипс“ с размери 11,1/16см., в който се намирала разкъсана опаковка от розов на цвят полиетилен с неправилна форма, съдържаща суха, зелена на цвят, растителна маса - 2 бр. връхчета. Нетото тегло на растителната маса е 1,700гр. Същото се определя като коноп .Съдържанието на активното вещество тетрахидроканабинол в него е 9,10 %.

С постановление от 22.12.2020 г. С. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че няма спомен какво е било намерено в автомобила и отрекъл да е държал инкриминираното наркотично вещество.

Като обвиняем бил привлечен и св. К., като в последствие по отношение на него производството приключило с одобряване на споразумение от БОС. След одобряване на споразумението делото било върнато на ОП-Бургас за продължаване на разследването по отношение на подс. С.. Наблюдаващият прокурор от ОП-Бургас преценил, че престъплението, за което е привлечен този подсъдим е подсъдно на БРС, поради което изпратил делото по компетентност в РП-Бургас, където то било прието и в последствие прокурорът от РП-Бургас внесъл в съда и обвинителния акт, въз основа на който било образувано настоящето съдебно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в производство доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите К.И. (л. 33 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.

1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 42 от ДП); от показанията на разпитания по реда на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК Г.К. (л. 33 гръб от съдебното производство);

С.И. (л. 42 гръб – 43 от съдебното производство); Г.К. (л. 43 от съдебното производство);

В.Н. (л. 43 гръб от съдебното производство); Г.Д. (л. 43 гръб – 44 от съдебното производство); от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания от досъдебното производство на Д.Х. (л. 41 от ДП) и частично от обясненията на подсъдимия Г.С. (л. 33 гръб - 34 от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство); справки от ТД на НАП (л. 12-14 от съдебното производство и л. 168 от ДП); заповед за задържане по ЗМВР (л. 100 от ДП) и протокол за личен обиск по ЗМВР (л. 101 от ДП).

От доказателствените средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 12-17 от ДП).

От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 49-52 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 32 гръб от съдебното производство).

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали както по отделно, така и съвкупно и достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото не 3 констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Всички разпитани свидетели заявяват добросъвестно възприятията си по случая - (св. К.И. и св. Д.Х. от позицията им на поемни лица), а св. (Д., К., Ст. И. и Н. – от позицията им на полицейски служители, извършили проверката), като съдът не констатира съществени разминавания във възприятията на тези свидетели. Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема позицията на защитника, че показанията на полицейските служители не следва да се взимат предвид, която позиция се обосновава с решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“. В действителност решението на ЕСПЧ касае забрана за подмяна на първични доказателства с производни (забрана за подмяна на обясненията на обвиняемия, чрез преразказ на казаното от него от полицейските служители, които са беседвали с обвиняемия, нещо което отдавна е възприето и от съдебната ни практика - Решение № 247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н.о.), а не за изключване на полицейските служители въобще от кръга на свидетелите по делото. Такава забрана не съществува и по вътрешното ни право, като настоящият състав счита, че няма никаква процесуална пречка да цени показанията на полицейските служители, досежно възприетите от тях факти и обстоятелства. В случая именно от показанията на тези четирима свидетели се установява, че при извършване на полицейската проверка подс. С. е държал в скута си полиетиленов къс, който по разпореждане на полицаите е бил поставен от него на капака на автомобила, където по време на оглед на местопроизшествие е бил фиксиран, описан и иззет. От показанията на св. К.И. и Д.Х. пък се установява, че са участвали при оглед на местопроизшествие като поемни лица и също са видели въпросният полиетиленов къс, както и че при извършения полеви нарко-тест веществото е реагирало с характерно оцветяване за коноп. Че веществото е наркотично категорично се доказва и от назначената СФХЕ, която потвърждава, че става дума за коноп с тегло от 1,700 гр. Тази стройна верига от взаимосвързани и хармониращи доказателствени материали допълнително се подкрепя от показанията на св. К., който заявява, че са се събрали с подсъдимия в неговия автомобил именно с цел да „изпушим по една трева“. Действително този свидетел заявява, че не е видял дали подсъдимия държи в себе си наркотични вещества или не, но това не означава, че такива не е имало, а само че свидетелят не е видял дали е така, което пък е лесно обяснимо с обстоятелството, че самият той е бил обект на полицейска проверка и вниманието му е било фокусирано другаде. Вярно е, че в протокола за личен обиск по ЗМВР полицейският служител не е описал намереното наркотично вещество, но този пропуск се преодолява от описаните по-горе доказателства, които водят на единствени извод за упражняване на фактическа власт от подсъдимия върху инкриминираното вещество към началото на полицейската проверка. Видно е, че в протокола са описани всички вещи на подсъдимия (ключове, телефон, банкнота), които са били поставени от него на капака на автомобила, без полиетиленовия къс, който е бил иззет при огледа на местопроизшествие, което е лесно обяснимо с обстоятелството, че реално протоколът за обиск е бил съставен след приключване на огледа в сграда на 04 РУ-Бургас, когато късът вече е бил иззет и не е бил наличен у подсъдимия и вероятно това е причината да не фигурира в протокола. Дори обаче да се касае за грешка при описване на вещите, както стана дума – тя успешно се преодолява посредством показанията на разпитаните свидетели, поради което и съдът не споделя тезата на защитата за недоказаност на обвинението от обективна страна.