Решение № 248 от 22.12.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Панагюрище, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря М. АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100632 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от И. М.

К. срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД и “Файненшъл България” ЕООД с искане да се прогласи за нищожен Договор за паричен заем № 5310218/18.12.2024г, сключен с „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, клаузата на чл.4 от договора на основание чл.

26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, както и за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 5310218/18.12.2024г. сключен с “Файненшъл България” ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, както и по насрещна искова претенция предявена от “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу И. К. за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 384,94лева - главница по процесния договор за кредит и 30,59 лева - лихва, а под евентуалност 310,30 лева - отпусната главница - чл 23 ЗПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт “ АД е сключен Договор за паричен заем № 5310218/18.12.2024г, при срок от 8 вноски. Сочи се, че съгласно договора ищеца е получила заемната сума от 600 лева, и общо дължима сума с лихва 675.22 лева. Излага се, че във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищецът е сключил с “Файненшъл България" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 5310218/18.12.2024г, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да 1 заплати, за поръчител е в общ размер на 286.78 лева. Сочи се, че Договор за паричен заем № 5310218/18.12.2024г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност клаузата на чл.4 от договор за кредит№5310218/18.12.2024г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Излага се, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство №5310218/18.12.2024г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, поради това, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Сочи се, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем № 5310218/18.12.2024г, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че 2 разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № 5310218/18.12.2024г, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Освен това се излага, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.

Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза 3 на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока се цитира съдебна практика. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока е посочена съдебна практика. В условията на евентуалност се излага, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 5310218/18.12.2024г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, тъй като чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо същият да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора, доверителят ми е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит.

Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на 4 потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП . На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.