Решение № 1330 от 17.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 17.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110217458 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-028573 от 29.11.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на П. М. Б., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.

Недоволен от НП е останал Б., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че НП е незаконосъобразно. Оспорва фактическата обстановка, отразена в АУАН и в НП, твърди, че не е извършено соченото административно нарушение, защото затъмняването на стъклата на автомобила му попада в очертаните от законодателя граници. Освен това, наведени са твърдения, че е неясен механизмът, по който е установено нарушението, защото не са осъществявани никакви измервания за установяване на точния процент затъмнение, поради което се иска отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. Д.. Последният поддържа подадената жалба и аргументите в нея. Иска отмяна на НП и претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище, в което се иска от съда да приеме, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и да го потвърди като такова.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е сторено възражение за прекомерност по отношение на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 06.11.2023 г., около 13:05 ч., в гр. София, жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил „БМВ“, с рег. № СВ *** ХР, като се движил по бул. „Ломско шосе“ с посока към село Волуяк. На около 100 метра след кръговото на околовръстния път, от което се излиза за село Волуяк, автомобилът бил спрян за проверка от екип на ОПП СДВР. По време на проверката било установено, че посоченото превозно средство било със затъмнени предни странични стъкла и затъмнено предно панорамно стъкло.

Установявайки посочените обстоятелства, без да осъществява измервания по какъвто и да било начин, полицейският служител М. Милчов съставил на Б.

АУАН за извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, който му връчил на място срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-028573 от 29.11.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на П. М. Б., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

По делото са представени писмени доказателства за степента на светлинна пропускливост на фолиото, с което са били облепени предните странични прозорци и предното панорамно стъкло. От тези материали се установява, че въпросното фолио има 70 % пропускливост на светлина, като от сертификата за съответствие е видно, че поставянето на фолиото е станало около месец преди процесния ден – на 13.10.2023 г., поради което основателно може да се счита, че фолиото не е било повредено по никакъв 2 начин и е отговаряло на изложените в сертификата за съответствие показатели.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел М. Милчов, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От неговите твърдения ясно се установява кога и къде е спрян водачът, както и че е било налице поставено фолио по предните странични и по предния панорамен прозорец.

Съдът намира обаче, че от сертификата, приложен по делото, се установява, че това фолио е било отговарящо на изискванията на нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдебният състав намира, че в процесния случай е приложен неправилно материалният закон, защото нарушение не е извършено. Нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП сочи, че намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 (предно панорамно и предни странични) се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4.2.1 „Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача“ на Приложение 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от същото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост от поне 70 %.

При наличие на сертификат за качествата на използваното фолио, съдът намира, че е установено безспорно, че неговата светлопропускливост е 70 %, т.е. в границите на позволеното от закона. Ето защо, то е било поставено правомерно и управлявайки процесното МПС водачът не е осъществил нарушение на закона за движение по пътищата.

Горният извод има само една законосъобразна последица и тя е отмяна на издаденото НП, защото то е материално незаконосъобразно.

3

По въпроса за разноските този състав на съда намира, че такива следва да се присъдят на жалбоподателя. При наличие на възражение за прекомерност съдът може да слезе под минималния размер, визиран в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, съдът задължително следва да съобрази практиката на СЕС, който в свое решение обяви, че посочената наредба противоречи на правилата на конкуренцията и постанови, че съдилищата са длъжни да откажат да се съобразяват с нейните разпоредби – виж решение по дело по дело C‑438/22 на СЕС. Ето защо, преценката за размера на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се определи от съда като размер, съобразявайки сложността на делото, броя на заседанията, обема от действия по оказване на правна помощ от процесуалния представител и т.н. Съдът намира, че следва да осъди СДВР да заплати разноски на жалбоподателя, в размер на 300 лева, като намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно, с оглед факта, че делото е решено в едно съдебно заседание, а правната му сложност е изключително ниска. Ето защо, претендираното възнаграждение от 500 лева се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано на 300.

Освен това, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК СДВР следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС и сумата от 30.04 лева, представляващи разноски, сторени по делото от съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

23-4332-028573 от

29.11.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на П. М. Б., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на П.

М. Б., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати по 4 сметка на СРС сумата от 30.04 лева, представляваща сторени разноски в производството, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5