Решение № 382 от 07.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330108473 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Т. Н. Т. против „Марж Трейд“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза такса „Гарант“ по договор № *****/******** г., сключен между Т. Н. Т., „Рива Кредит“ ООД и „Марж Трейд“ ООД, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба – ********* г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между Т. Н. Т. и „Рива Кредит“ ООД е сключен договор за кредит потребителски кредит № ****/******** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 34 %. Сочи, че общият размер на задължението е в размер на сумата от 1 235, 76 лв., платима на 12 месечни вноски, всяка в размер от 102, 98 лв. Сочи, че на датата на сключване на договора за кредит е сключен между Т. Н. Т., „Рива Кредит“ ООД и „Марж Трейд“ ООД договор № ****/******** г., по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца пред кредитодателя „Рива Кредит“ ООД, за което ищецът – кредитополучател поел задължение към гаранта – ответник да заплати възнаграждение в размер на сумата от 1 137, 48 лв., платимо ведно с погасителните вноски, към които се добавя сумата от 94, 79 лв. Било 1 установено, че таксата се заплаща ведно с погасителните вноски в полза на „Рива Кредит“ ООД, който от своя страна поел задължение да се отчита на гаранта в тридневен срок. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради сключването му в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че установената такса гарант, представлява разход по договора за кредит, и не е включена при определяне на годишния процент на разходите по кредита.

Поради което счита, че посоченият в договора годишен процент на разходите също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен и поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, доколкото клаузата за възнаградителна лихва е недействителна и като такава, не е установена в договора за кредит. По така изложените съображения счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Счита, че недействителността на договора за кредит води до недействителност и на сключения договор с ответника – гарант, тъй като последният по своето естество последният представлява договор за поръчителство и като такъв този договор може да съществува единствено за обезпечение на действително задължение по арг. на чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Счита, че клаузата установяваща задължение за заплащане на такса „гарант“ е недействителна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и поради установяването и в противоречие с добрите нрави. В този смисъл сочи, че дружеството – кредитодател и дружеството – гарант са свързани лица, тъй като последните са собственост на едни и същи лица, което обстоятелство се установява при осъществяване на справка в Т. р. В подкрепа на този извод следвало да се съобрази от съда и обстоятелството, че в договора е установено таксата по договора за гаранция да се заплаща в полза на „Рива Кредит“ ООД. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Марж Трейд“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове. Моли за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума 2 на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът трябва да установи, че е получил предадените му имуществени блага при наличие на валидно правно основание за това.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

Задължението не се оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в депозирания отговор на исковата молба, с който признава предявените искове.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и начислена законна лихва. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в първото по делото съдебно заседание е представено платежно нареждане от ******** г. за заплащане на сумата от 104, 67 лв., включваща главница и начислена законна лихва.

В тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, направено в съдебното заседание на 31.01.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се 3 присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са отхвърлени. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса от 50 лв.

В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като от събраните в производството по делото доказателства се установи, че ищецът не разполага с материална възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото не реализира трудов доход. Поради което в полза на упълномощеното адвокатско дружество се следва възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове. Съдът определи сумата от 4

300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към така посочената сума следва да се добави данък добавена стойност на основание пар. 2а от Наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение от 360 лв. с ДДС.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „*****“ № ***, против „Марж Трейд“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв. – недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза такса „Гарант“ по договор № ****/******** г., сключен между Т. Н. Т., „Рива Кредит“ ООД и „Марж Трейд“ ООД, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба – ******** г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Марж Трейд“ ООД, ЕИК 202752427, да заплати на Т. Н. Т., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса в първоинстанционното производство по гр.д. № 8473/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански.

ОСЪЖДА „Марж Трейд“ ООД, ЕИК 202752427, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ******* „*****“, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. П., ул. “*****” № ***, ет.

***, офис ***, сумата от 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 8473/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________ 5

6