Решение № 105 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Е. Колева като разгледа докладваното от Е. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601160 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда № 903440 от 30.07.2020г. по НОХД № 182/2019г.

Окръжен съд-Благоевград, НО, 4 състав е признал подсъдимите А. З. И., Н. З.

И., В. З. И. и Н. Д. Х. / всички със снета по делото самоличност/ за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6, както и вътре в него, като подсъдимият А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, са извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, като деянието на подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и В. З. И. е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - Р. И. М. - полицай в група „Охрана на обществения ред“ при РУ - Сандански, и А. К. С. - младши автоконтрольор в РУ - Сандански, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, и по своето съдържание деянието на тези трима подсъдими се отличава с изключителна дързост, с което подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и В. З. И. са осъществили състав на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за подс.А. З. И. - във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, а подс.Н.

Д. Х. е осъществил състав на престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година лишаване от свобода за подс.А. З. И., две години лишаване от свобода за подс.Н. З. И., 1 една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.В. З. И. и осем месеца лишаване от свобода за подс.Н. Д. Х., като е оправдал подс.Н. Д. Х. по първоначално повдигнатото обвинение по ал.2 на чл.325 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимите А. З. И., Н. З. И., В. З. И. и Н. Д. Х. за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6, като подс.А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на З. Н. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна горно челюст /максила/, счупване на дясна зигоматична /ябълчна / кост и избиване на три зъба /втори горе вдясно, пети горе вдясно и трети горе вляво/, без които се затруднява дъвченето и говоренето, с което са осъществили състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, за подс.А. З. И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.А. З. И., две години и шест месеца лишаване от свобода за подс.Н. З. И., две години лишаване от свобода за подс.В. З. И. и две години лишаване от свобода за подс.Н. Д. Х..

Със същата присъда съдът е признал подсъдимите А. З. И. и Н. З. И. за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6, като подс.А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, причинили на А. К. С. - полицейски орган при РУ - Сандански, при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, довело до причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота, с което са осъществили състав на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, за подс.А. З. И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.А. З. И. и две години лишаване от свобода за подс.Н. З. И..

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. З. И. за виновен в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в гр.***, пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от гр.***, намиращо се на ул.„Кукуш“ № 6 ударил в областта на дясната лицева половина на главата Р. И. М. - полицейски орган при РУ - Сандански, при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст в дясно, с което е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.2 от НК като на основание посочената разпоредба и чл.54 от НК го е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основанието чл.23 от НК съдът е наложил на подсъдимите А. З. И., Н. З. И., В.

З. И. и Н. Д. Х. най-тежките наказания между определените им отделни такива за извършените в съвкупност престъпления, посочени по-горе, както следва: на подс.А.И. лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на подс.Н.И. - лишаване от 2 свобода за срок от две години и шест месеца, на подс.В.И. - лишаване от свобода за срок от три години и на подс.Н.Х. - лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подс.Н.Х. за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и е постановил изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите А.И., Н.И. и В.И. при първоначален „общ“ режим.

За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.Д. П., защитник на подс.Н. Д. Х.. Поддържа, че същата е неправилна, постановена при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдът бил приел за установена фактологията, изложена в обвинителния акт. Счита, че неправилно е прието наличие на реална съвкупност между хулиганство по основния състав за Х. (и с квалифициращи признаци по чл.325, ал.2 от НК за останалите подсъдими) и телесна повреда с квалифициращ признак „хулигански подбуди“ за престъплението по чл.131 от НК срещу З. М.. Възразява срещу приетото от съда наличие на квалифициращ признак по чл.131, ал.1, т.12 от НК за всички подсъдими поради наличието на реална съвкупност от престъплението хулиганство и средна телесна повреда по хулигански подбуди срещу З. М., със съображения, че хулиганското поведение у подсъдимите било намерило проява и извън прякото насилие над този свидетел, осъществено след като вече са извършили хулигански действия (по отношение на Н. и А. М. и имуществото на заведението), и действията по отношение на З. М. били извършени въз основа на ново решение, инцидентно възникнало между съучастниците, за причиняване на неговата телесна повреда. В жалбата се излагат подробни съображения относно правната природа на престъплението телесна повреда по хулигански подбуди, които защитата поддържа. Позовава се на теория и практика, вкл. тълкувателна такава, по този въпрос.

Счита, че съдът не се бил съобразил с тази практика, изложил е противоречиви и взаимно изключващи се мотиви за поведението на подсъдимите относно хулиганството и телесната повреда на З. М., като е намерил, че има реална съвкупност между тези две престъпления, квалифициращите признаци на първото от които са осъществени след довършването му и дори след довършването и на второто престъпление - телесната повреда. Счита, че като е възприел така формулираното от прокурора обвинение, съдът е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, изразяващо се в ограничаване правата им да научат и разберат за какво престъпление са обвинени. Нарушението било основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане, тъй като сам въззивният съд не може да го отстрани (чл.335, ал.2 НПК). Счита, че неправилното приложение на материалния закон е в резултат на направени фактически изводи при неправилна оценка на доказателствата по делото и достоверността на доказателствените източници. Неправилно съдът бил дал вяра на показанията на свидетелите М., които счита за вътрешно противоречиви и противоречащи на част от останалите доказателствени източници. От доказателствата по делото не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпленията по 3 обвинението, за които е признат за виновен. С жалбата се излагат и доводи за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Счита, че съдът не е отчел правилно относителната тежест на всяко от релевантните обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност. Претендира за приложението на чл.55 от НК за всяко от престъпленията, тъй като смекчаващите обстоятелства са многобройни и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Моли да бъде отменена изцяло присъдата и бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимия Н. Д. Х. по обвинението за двете престъпления, алтернативно същата да бъде изменена, като бъде намалено наказанието, или да бъде върнато делото за ново разглеждане на първата инстанция.

Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба от адв.Д. А., защитник на подс.Н. З. И.. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правните изводи били необосновани, тъй като не били съпоставени всички събрани по делото доказателства.

Счита, че въз основа на тях не може нито от субективна, нито от обектива страна да бъде вменена вина на подсъдимия в каквато и да е форма за извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Моли на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде отменена първоинстанционната присъда, с която подсъдимия Н.И. е признат за виновен в извършването на престъпленията, за които е обвинен и бъде оправдан. Алтернативно моли същата да бъде изменена в частта на наложените наказания, като бъдат приложени разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК.

Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба от адв.Я. Т., защитник на подс.В. З. И.. Счита, че същата е несправедлива, незаконосъобразна и необоснована.

Поддържа, че обвинението е недоказано. Били допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, довели до явна несправедливост на наложеното наказание.

Съдът не бил съпоставил всички събрани по делото доказателства. От събраните по делото доказателства не можело на подсъдимия В. З. И. от субективна и обектива страна да му бъде вменена вина в каквато и да е форма за извършване на престъпленията, за които е обвинен. Моли на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде отменена присъдата и бъде постановена нова, с която подс.В.И. бъде признат за виновен за повдигнатите му обвинения.

Алтернативно моли да бъде изменена в частта на наложените му наказания, като бъдат приложени разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК. Съдът не се бил произнесъл относно приспаднато време на „задържане под стража“ на В. З. И. с оглед разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК.

Против присъдата на БлОС е постъпила въззивна жалба от адв.А. А. - Т., защитник на подс.В. З. И.. Счита, че присъдата е несправедлива, незаконосъобразна и постановена при противоречие със събраните по делото доказателства, както и че наложените наказания са завишени и несправедливи. Поддържа, че присъдата не отговаря на императивните законови изисквания, тъй като била буквален препис на обвинителния акт. Липсвал анализ на събраните доказателства, което правело невъзможно да се провери възражението на защитата за невиновността на подсъдимия. Сочи пороци при изготвянето на обвинителния акт, който не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Поддържа оплакване за несправедливост на наложените наказания и определеното общо такова. Съдът не бил взел предвид, че подсъдимият е неосъждан, няма криминални регистрации до момента на деянието и е с много добри характеристични данни. Счита, че следва да бъдат намалени наказанията на подсъдимия И. и да бъде определено едно общо наказание при условията на чл.66 от НК. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен по всички повдигнати му обвинения, алтернативно - да бъде изменена присъдата, като наказанията му 4 бъдат определени при условията и приложението на чл.66 от НК.