Решение № 27 от 23.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Стара Загора, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Д. М. Христов Въззивно търговско дело № 20235501000405 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 505/05.06.2023г., постановено по гр.д. № 3985/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора е признато за установено в отношенията между страните, че С. К. К., дължи на "Б.Д." АД, сумата от 3507.75 лв. главница по договор за кредит от 23.01.2017 г., вземане, обявено за предсрочно изискуемо, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 16.04.2021 г. до изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за 1234.36 лв.договорна лихва от 20.07.2018 г. до 14.04.2021 г.; сумата от 270,15 лв. - обезщетение за забава от 20.07.2018 г. до 14.04.2021 г., сумата от 0,98 лв. -лихва за периода от 15.04.2021 г. до 15.04.2021 г., 120 лв. - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 3 507, 75 лв., считано от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 465 от 02.06.2021 г., по частно гр. дело № 2471/2021 г. на РС- Стара Загора.Присъдени са и разноските в заповедното и първоинстанционното производство по съразмерност.

1

Постъпила е въззивна жалба от Б.Д. АД - гр. С., с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове за договорна лихва, обезщетение за забава, друга лихва и разходи за изискуем кредит, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението.

Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковете. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от С. К. К., с която се обжалва решението в частта, с която е признато за установено, че въззивника дължи на банката разликата между 2627,40 лв. до 3507,75лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва. Излагат се съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли исковата претенция за главница.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от „Б.Д.“ АД, с който страната взема становище, че същата е неоснователна, като се излагат съображения за това. Моли съдът да потвърди решението в обжалваната от С.

К. част. Направено е доказателствено искане да бъде назначена повторна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на формулирания в отговора въпрос.

Постъпила е и частна жалба от „Б.Д.“ АД срещу Определение № 2145/23.08.2023г., с което е оставена без разглеждане молба с вх.

№16019/20.06.2023 г. от адв. Д. Б., АК П., за изменение на решение № 505 от 05.06.2022 г. по гр. д. № 3985/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта за разноските като недопустима и е изменено Решение № 505 от 05.06.2023 г. по гр.д. № 3985/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му за съдебните разноски, както следва: Осъжда С. К. К. да заплати на "Б.Д." ЕАД, сумата от 615.63 лв. - разноски в заповедното и настоящото производство по съразмерност. Осъжда "Б.Д." ЕАД да заплати на адв. Д. Б. от АК П. сумата от 593.63 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. К. К. в заповедното и настоящото производство.

Определението се обжалва в частта, с която са присъдени адвокатски възнаграждения за заповедното и първоинстанционното производство на адв.

Б.. Моли определението да бъде отменено в тази част.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като 2 обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК

Ищецът „Б.Д.“ АД моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че „Б.Д." АД има вземания срещу С. К. К. на основание Договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2017 г., както следва: сумата от 3507,75 лв. главница, сумата от 1234,36 лв. договорна лихва от 20.07.2018 г. до 14.04.2021 г.; сумата о т 270,15 лв. - обезщетение за забава от 20.07.2018 г. до 14.04.2021 г., сумата от 0,98 лв. -лихва за периода от 15.04.2021 г. до 15.04.2021 г., 120 лв. /сто и двадесет лева/ разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 3 507, 75 лв., считано от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от ответника С. К.

К., в който заявява, че установителните искове са допустими, но неоснователни.

За сумите по предявения установителен положителен иск е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Същата е връчена на длъжника чрез ЧСИ Г.И., рег.№ *** с район на действие ОС Стара Загора, като след постъпило от длъжника възражение по чл. 414 ГПК.

Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях. Претендира се установяване на дължими суми по договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2017 г.

От представения договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2017 г. се установява, че „Б.Д.“ АД е предоставила паричен заем на С. К. в размер на 4 635 лв., който се е задължил да върне заема на разсрочено плащане за срок от 60 месеца, считано от датата на усвояване, заедно с възнаградителна лихва.

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2471/2021 г. по описа на РССтара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 465 от 02.06.2021 г. по чл. 417 от ГПК, с която С. К. К. е осъден да заплати на „Б.Д.“ АД, сумата от 3 507.75 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2017 г., 1234.36 лв. договорна лихва за периода 20.07.2018 г. до 14.04.2021 г., 270.15 лв. обезщетение за забава за периода 3

20.07.2018 г.-14.04.2021 г., 0.98 лв. лихва за периода 15.04.2021 г. - 15.04.2021 г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда 16.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски. В срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника. Поради това съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, при което в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.

Във връзка с това възражение за недействителност на процесния договор за банков кредит, поради неспазване на размера на шрифта, и посочената разпоредба на закона, е назначена съдебно-техническа експертиза, по която е изготвено заключение. Установява се, че шрифт в по- конкретния смисъл е пълен набор от типографски символи с определено начертание и фиксирани големина (кегел), тегло и наклон. Един от основните показатели на шрифта е големината му, или кегелът. Кегел е разС.ието в пунктове между двете линии, ограничаващи съответно горните и долните дължини на малките букви (т.е. измерва се от най-горното камшиче, до най-долното в пунктове). В българските шрифтове единствената буква, която обикновено се простира от горната до долната линия и запълва целия кегел, е малката „ф“, когато има и горна, и долна дължина. Вещото лице посночва, че пункт в типографията е единица за измерване на кегела. В Европа 1 дидо-пункт = около 0,376 mm. 12 пункта = 1 цицеро. 9 пункта е обикновеният вестникарски шрифт, 12 пункта машинописният. Шрифт с размер 10 аритметично пресметнато трябва да отговаря на 3,76 мм височина на буквите. Шрифт с размер 11 аритметично пресметнато трябва да отговаря на 4,1З мм височина на буквите. Шрифт с размер 12 аритметично пресметнато трябва да отговаря на 4,512 мм височина на буквите. Шрифт с размер 13 аритметично пресметнато трябва да отговаря на 4,888 мм височина на буквите.

При направения сравнителен анализ върху оригинала на процесния Договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Б.Д.“ ЕАД, клон П. и С. К. К. става ясно, че използвания шрифт е “Times New Roman”, като в документа са използвани различни размери: В точки от 1 до 7 се използва размер на шрифта 10 пункта, точка 8 е с размер на шрифта 11 пункта. От точка 9 до точка 16 също се използва размер на шрифта 10 пункта. Точка 13 е изключение и е с размер на шрифта 11 пункта.При направения сравнителен 4 анализ на процесното приложение №10.1. - Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложен към договора за кредит, става ясно, че се използва шрифт “Times New Roman” с размер 11 пункта.

При направения сравнителен анализ на процесното приложение №2 Условия по кредитна програма “ДСК Практика“, приложен към договора за кредит, става ясно, че се използва шрифт “Times New Roman” с различни размери. Основния текст е с размер на шрифта 11 пункта, като при посочени лихвени проценти размерът на шрифта е 10 пункта.

Вещото лице дава заключение, че шрифтът, използван при изготвянето на текстовата част на процесиите договори, по вид е „Times New Roman”. В договора за кредит са използвани два размера на шрифт - 10 пункта и 11 пункта. В ОУ е използван шрифт с размер 11 пункта. В Приложение №2 също се използват два размера на шрифта - 10 пункта и 11 пункта. Буквите са напълно четими, като големината на шрифтовете се различават със стойности по-малки от милиметър. Разликата от шрифт с размер 10 пункта и шрифт с размер 12 пункта е около 0,75 мм (4,512-3,76). Договорните отношения не са извършени спрямо нормативната уредба, заложена в Закона за потребителския кредит (ЗПК, изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021г.), чл.10, ал.1, като не са спазени условията всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

От устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че текстът е четлив и разликата в шрифтовете е по-малка от 1мм.

Разликата от шрифт с размер 10 и шрифт с размер 12 е по-малка от 1 мм /около 0.75 мм/. Съдът кредитира заключението, като компетентно и обосновано. От него се установява, че размерът на шрифта на текстовата част на договора навсякъде е 10 и 11 пункта. Буквите са напълно четими.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 5 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Въззивният съд намира, че договорът съответства на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение определянето на ГПР и общия разход по кредита. В т. 9 на процесния договор е посочен размерът на ГПР- 14. 03, като е посочено, че може да се променя при предпоставките, предвидени в ОУ. По отношение на изчисляването на ГПР, след погасителния план са посочени допусканията и параметрите, въз основа на които банката определя ГПР, в т. 9. 1 от ОУ са посочени компонентите, които се включват в ГПР- лихви и такси, които са индивидуализирани, а в т. 9. 2 са посочени разходите, които не се включват като компоненти в ГПР-разходи при неизпълнение на задълженията от кредитополучателя и нотариални такси, свързани с учредяване на обезпеченията.

Настоящата съдебна инстанция намира, че процесният договор не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а/във връзка с възражението за нарушения на чл. 33 а ЗПК/ т. 11 и т. 12 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК гласи, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Разпоредбата на чл. 9а ЗПК, която е в сила от 23.07.2014 г. гласи, че договорът следва да съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК.