Решение № 51 от 25.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000628 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против решение № 119 от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 1112/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електроенергия № 83 от 11.05.2009 г., следните суми: сума в размер 53 779.34 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в размер 14 988.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; сума в размер 5 264.51 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в размер 1 468.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; сума в размер 62 586.26 лв. представляваща цена за произведена и 1 доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в размер 16 775.66 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; сума в размер 3 939.49 лв. представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в размер 1 098.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане.

Въззивникът излага твърдения за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи, че производството пред окръжния съд е следвало да бъде спряно до произнасянето от административния съд относно законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, понастоящем обжалвано по адм. д. № 1719/2021 г. по описа на АССГ. В тази връзка моли въззивната инстанция да отстрани допуснатите процесуални нарушения от пъровинстанционния съд и да спре производството по делото на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК. Намира за неправилен и необоснован извода на съда за приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа. Твърди, че не са изследвани предходните практики между страните, които и след промените в ЗЕВИ следва да продължат да намират приложение. Счита, че съдът не е съобразил отмяната на т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. д. № 5284/2018 г. на ВАС. Излага подробни доводи за необходимостта от произнасяне по валидността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За необсъдени намира обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. Въззивникът твърди, че не съществува класификаця на ВяЕЦ на работещи до и над 2 250 часа, която да е приложима предварително спрямо централите. Счита, че това разграничение става ясно в хода на годината, с оглед на количествата произведена електроенергия. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият излага подробни доводи за приетата от страна на 2 първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни счита мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на електрическа енергия. За неоснователни намира оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и че не е съобразил явната незаконосъобразност на решение № СП-5 от 20.03.2019 г. на КЕВР. Навежда твърдения, че отмяната на т. 1.7. от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. За правилни и мотивирани намира изводите на съда за приложимост на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, с оглед на обстоятелството, че същото замества след съдебната отмяна приложимата към спора т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

Счита за неоснователни доводите за наличие на основание за спиране на производството до приключване на производството по обжалване на административния акт съобразно законопредвидената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК намира за неоснователно и моли съда да остави същото без уважение. Доколкото Решение № СП-5 от 20.03.2019 г. на КЕВР не е с преюдициално значение за настоящия спор и предмет на иска заплащането на цена за доставена елекроенергия за посочените месеци, то счита наведеното оплакване за допуснати процесуални нарушения на основание л. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административния акт, за неоснователно. Счита, че съдът е извършил такъв контрол, възприемайки приложимостта на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР и породените правни последици от предварителната изпълняемост на невлезлия в законна сила административен акт. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Навежда твърдения, че редакцията на цитирания законов текст не ограничава производството на електрическа енергия от ВяЕЦ само до или над 2 250 ч., но ограничава преференциално изкупуваното количество енергия, като нетното специфично производство служи като критерий и праг за определяне на префернциалните цени.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.А., в който се сочат подробни аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът правилно е преценил, че по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената електроенергия за м. август и м. септември 2017 г. /тази до достигане 3 на нетното специфично производство/, а останалото произведено количество подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. В тази насока се навеждат доводи относно правилното приложение на нормата, субсумирана в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.

Първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му.

Няма доказателствени искания.

Депозирана е и частна въззивна жалба от „Енерго Про-Продажби“ АД, чрез адв.

А.Т. срещу определение № 1038 от 12.08.2021 г., постановено по т. д. № 1144/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 119 от 10.05.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В подадената частна въззивна жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. С молбата се претендира разликата между присъдените на ответника разноски в размер на 5 700 лв. до пълния размер от 8 136 лв. на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.

Жалбоподателят счита, че в нарушение на горепосочената разпоредба пъвроинстанционният съд е приел, че адвокатското възнаграждение по делото следва да се изчисли върху сбора от цената на всички искове. Сочи, че адвокатските възнаграждения са определени отделно за всяка, посочена от ищеца претенция за главница, като материалният интерес е определен на база сбора от главницата и лихвата, доколкото основателността на акцесорните искове е обусловена от уважаването на главния иск. Цитира съдебна практика в подкрепа на гореизложеното.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно възражението, направено по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като претендираните от ответника адвокатски възнаграждения са платени в близък до минималния размер.

Моли се за отмяна на определението. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за направата им.

В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба и оспорва подадената от насрещната страна частна жалба. В допълнителна писмена защита се излагат доводи в подкрепа на основателността на предявените искове.

Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про 4

Продажби“ АД поддържа депозирания отговор и депозираната частна жалба. Излага аргументи за неправилност на обжалваното определение. Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за уважаване на подадената частна жалба.

Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяем енергиен източник № 83/11.05.2009 г. /ВяЕЦ/, както следва: сума в размер 53 779.34 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в размер 14 988.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; сума в размер 5 264.51 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в размер 1 468.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; сума в размер 62 586.26 лв. представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в размер 16 775.66 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; сума в размер 3 939.49 лв. представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в размер 1 098.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане.