Решение № 135 от 10.08.2026, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 302/2025
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. Дулово, 10.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100302 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена и допълнена с допълнителна искова молба с вх. № 5602/29.10.2025 г.), предявена от О. М. О. с ЕГН ********** и Г. М. О. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:
***, чрез процесуалния им представител адв. Й.С. от АК – Силистра.
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание правоприемство (наследство) и изтекла в тяхна полза придобивна давност (с присъединено владение на техните наследодатели дядо О.Х.К и баща М.О.К) върху следния недвижим имот:
Застроено дворно място с площ от *** (*** кв.м.), съставляващо по подробния устройствен план (ПУП) на ****, обл. Силистра, одобрен със Заповед № ****., Урегулиран поземлен имот (УПИ) **** (***) в кв. (), със собствено участие от 855 кв.м. и право на обезщетение от следните имоти: от УПИ ****., ведно с построените в него сгради:
Полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 157 кв.м., построена през 1951 г.
Паянтова жилищна сграда със застроена площ от 41 кв.м., построена през 1984 г.
Стопанска постройка със застроена площ от 56 кв.м., построена през 1984 г.
Стопанска постройка със застроена площ от 33 кв.м., построена през 1984 г., при граници на целия урегулиран имот: улица, УПИ **** Искът е предявен срещу законните наследници на записания в разписната 1 книга собственик Х. Ю.ов Х.ов, а именно: Г. М. М., Ю. Х. М., Г. Х. М., Х. М.
Х., Ю. Ю. М., Ю. Ю. Х., Ф. Ю. Б., Ф. Д. Б., С. Д. Р. и Е. О. А..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК писмен отговор е депозиран единствено от ответницата Е. О. А., чрез адв. Г. Х., с който искът е оспорен.
Непосредствено преди съдебното заседание по същество, с писмена молба с вх. № 2614/01.06.2026 г., ответницата А. изрично е заявила, че оттегля депозирания отговор, не поддържа направените възражения и признава изцяло предявения установителен иск.
Останалите девет ответници, редовно призовани, не са подали писмен отговор в законовия срок и не се явяват в съдебното заседание, с изключение на ответницата Ф. Д. Б., която се явява лично, но не оспорва претенцията.
В откритото съдебно заседание на 03.06.2026 г. процесуалният представител на ищците – адв. Й.С., предвид направеното писмено признание на иска от единствената оспорваща страна и пасивното поведение на останалите съответници, е поискала от съда прекратяване на съдебното дирене и постановяване на съдебно решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Заявено е, че ищците не претендират разноски по делото.
Приложимата разпоредба на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, ищецът може да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение, съобразно направеното признание.
В конкретния казус съдът констатира, че са налице всички кумулативни изисквания на процесуалния закон за постановяване на решение при признание на иска. Направеното от ответницата Е. О. А. изявление за признание на иска е извършено изрично, в писмена форма с изразена ясна, еднозначна и недвусмислена воля. По отношение на останалите девет ответници, същите са проявили пълно процесуално бездействие (не са подали отговор и не се явяват за оспорване), което в съвкупност с представените от ищцовата страна писмени доказателства и разпита на свидетелката Г.Р.Р. потвърждава изцяло фактическата основателност на претенцията.
На основание чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът не излага мотиви за съществото на правния спор и за доказването на правото на собственост по придобивна давност. Настоящите мотиви се ограничават до констатацията, че предявеният иск е признат, като не са налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 от ГПК – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а предмет на иска е право, с което страните могат свободно да се разпореждат.
Поради изложеното, съдебното дирене е прекратено, ходът по същество е даден и предявеният установителен иск за собственост следва да бъде уважен изцяло по отношение на всички ответници.
По отношение на разноските и държавните такси:
Процесуалният представител на ищците изрично е заявил в съдебно заседание, че разноски не се претендират, поради което съдът не присъжда такива.
Съдът служебно следва да провери редовността на внесената държавна такса за производството по чл. 71, ал. 1 от ГПК. Предмет на иска е признаване правото на собственост върху деляема част от наследствен имот, съответстваща на 1/4 идеална част от наследството на общия прадядо Х. Ю.
Х.. Общата данъчна оценка на целия недвижим имот (застроено дворно място и 4 сгради) възлиза на 7 237.70 лева (3 700.58 €). Цена на иска, съобразно 2 претендирания дял от 1/4 идеална част, е в размер на 1 809.43 лева (925.15 €).
Дължимата окончателна държавна такса (4% от цената на иска) възлиза на точно 72.38 лева (37.01 €). Видно от приложените по делото платежни разписки (вх. № 3027/09.06.2025 г. за сумата от 50.00 лв. и вх. № 5682/04.11.2025 г. за сумата от 22.38 лв.), ищцовата страна е заплатила общо 72.38 лева (37.01 €). Дължимата държавна такса е внесена изцяло и точно, поради което не се налага допълнително довнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 от ГПК, Районен съд – Дулово
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 от ГПК по отношение на ответниците Г. М. М. с ЕГН **********, Ю. Х. М. с ЕГН **********, Г. Х.
М. с ЕГН **********, Х. М. Х. с ЕГН **********, Ю. Ю. М. с ЕГН **********, Ю. Ю. Х. с ЕГН **********, Ф. Ю. Б. с ЕГН **********, Ф. Д. Б. с ЕГН **********, С. Д. Р. с ЕГН ********** и Е. О. А. с ЕГН **********, че ищците О. М. О. с ЕГН ********** и Г. М. О. с ЕГН **********, са собственици на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, на следния недвижим имот:
Застроено дворно място с площ от *** (*** кв.м.), находящо се в ****, обл. Силистра, ул. „, съставляващо по подробния устройствен план (ПУП) на ***а, одобрен със Заповед № ****., Урегулиран поземлен имот (УПИ) **** (***) в кв. (), със собствено участие от 855 кв.м. и право на обезщетение от следните имоти: от УПИ ****., ведно с построените в него сгради:
Полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 157 кв.м., построена през 1951 г.
1.
Паянтова жилищна сграда със застроена площ от 41 кв.м., построена през 1984 г.;
Стопанска постройка със застроена площ от 56 кв.м., построена през 1984 г.;
Стопанска постройка със застроена площ от 33 кв.м., построена през 1984г., при граници на целия урегулиран имот: улица, УПИ **** Разноски в производството на страните не се присъждат, тъй като такива не се претендират.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 3