Решение № 137 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500021 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 4294/03,11,2024 г., постановено по гр. д. № 17385/2023 г. на РС Пловдив, е изменен определеният със спогодба по гр. д. № 4251/2017 г. на ПРС размер на издръжката, която Х. Н. Д., ЕГН **********; е осъден да заплаща на своя ненавършил пълнолетие низходящ Н. Х. Д., ЕГН **********; действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д. В. Х., ЕГН **********; като е увеличен от 150 лв. на 500 лв. месечно, считано от предявяване на иска – 28,11,2023 г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Решението е обжалвано изцяло от ответника Х. Н. Д., чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се иска да отмени първоинстанционния съдебен акт и вместо това да отхвърли иска за изменение на издръжката.

Ответникът по жалбата Н. Х. Д., ЕГН **********; действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д. В. Х., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на 1 решението в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 150 от СК.

Предявен от Н. Х. Д., ЕГН **********; действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д. В. Х., ЕГН **********; против Х. Н. Д., ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да измени определения със спогодба по гр. д. № 4251/2017 г. на ПРС размер на издръжката, която Х. Н. Д., ЕГН **********; е осъден да заплаща на своя ненавършил пълнолетие низходящ Н. Х. Д., ЕГН **********; действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д. В. Х., ЕГН **********; като го увеличи от 150 лв. на 500 лв. месечно, считано от предявяване на иска – 28,11,2023 г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Ответникът оспорва иска.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма и интересите на малолетното дете, за които съдът следи служебно.

При извършената проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не се констатира нарушение на императивни правни норми.

По оплакванията в жалбата:

Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за издръжка – ответникът е баща на непълнолетния Н., и с посочената по-горе спогодба по гр. д. № 4251/2017 г. на РС Пловдив е осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 150 лв. месечно. От определяне на издръжката до предявяване на исковата молба е изтекъл период от шест години, в който детето е пораснало и нуждите му, несъмнено, са се увеличили.

Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен съобразно своите 2 възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:

Понастоящем детето е ученик в *** клас в ПГМТ. Детето е във възраст, в която, наред с базовите потребности от дом, храна, облекло, отопление и т. н., е необходимо да се посрещат и нуждите, свързани с емоционалното му развитие и придобиването на социални умения. За отглеждането и възпитанието на детето в последните повече от осем години се грижи неговата майка. Тя посреща адекватно базовите му нужди, но средствата не достигат за да може детето да спортува или да получава допълнителни уроци.

Установените пред РС доходи на майката са в размер на минималната работна заплата.

Ответникът е работел по трудово правоотношение до м. септември 2023 г. с възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Не се установява да има други низходящи, за които да е задължен да осигурява издръжка.

При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че необходимите за посрещане нуждите на детето са средства в размер на поне 900 лв., от които ответникът следва да заплаща 500 лв. месечно. Тези изводи настоящата инстанция приема за напълно законосъобразни и съответстващи на интересите на детето.

Ответникът е в състояние да реализира доходи от трудово възнаграждение в размер поне на минималната работна заплата за страната, не се установява да има други низходящи, освен ищеца. Задължението за издръжка на родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Издръжката следва да се определи в размер, който да съответства на възможностите на родителя, както и да осигурява необходимите за развитието на детето условия на живот.

Поради това, както и предвид изложените от РС съображения, които настоящата инстанция напълно споделя, дължимата от ответника издръжка следва да бъде увеличена от 150 на 500 лв. месечно. Следователно първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4294/03,11,2024 г., постановено по гр. д. № 17385/2023 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Х. Н. Д., ЕГН **********; да заплати на Д. В. Х., ЕГН 3

**********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4