Определение № 22 от 07.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Благоевград, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200501294 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: *, Столична община, р-н „Люлин“, бул. „Др Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителният директор З. Б., чрез юрисконсулт И. Н. Н., срещу Разпореждане № 3233/01.11.2024г., постановено по ч.гр.д. 2963/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, срещу длъжника А. Г. Д., за сумите: 78.88лв.договорна лихва и 44.45лв.- обезщетение за забава.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което се иска от въззивния съд отмяната на разпореждане на РС Благоевград, както и въззивният съд да се произнесе по същество по повдигнатия пред него въпрос с извършеното обжалване.

Оспорват се изводите на сезираният съд с молбата за издаване на заповед за изпълнение, който е счел че след като в договора се съдържа клауза за допълнителни услуги, която заобикаля закона, то следва да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа се с частната жалба, че атакуваният съдебен акт е в противоречие с нормата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД, във вр. с чл. 147 ал. 5 от ЗЗП, съгласно който наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребителя, не води до неговата нищожност, 1 ако договорът може да се прилага и без тази клауза. Излагат се доводи, че в процесния случай договорът за кредит, от който са възникнали задължения за длъжника за главница, договорна лихви и лихва за забава, може да продължи действието си и без да се прилага клаузата за уговорената допълнителна услуга, поради което сезираният съд е следвало да отхвърли претенцията за допълнителни услуги и да издаде заповед за изпълнение за всички останали заявени суми.

С частната жалба е извършено позоваване и на Решение на СЕС от 30.06.2022г., по дело С170/21, постановено по отправено преюдициално запитване от българския съд по повод правомощията на националната юрисдикция при констатирани неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит в заповедното производство, с което е прието че националният съд е длъжен да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. Поддържа се с частната жалба, че в настоящия случай заповедният съд е разполагал с посочване в т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК за началните размери на задължението/главница, договорна лихва и лихва за забава/, а в т. 9 от същото посочване за претендираните суми, като е следвало да присъди главницата, след като извърши прихващане с платеното по твърдените неравноправни клаузи.

След отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:

РС София е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, срещу длъжника А. Г. Д., ЕГН **********, от * за следните суми: 500.00лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2024г. до изплащане на вземането;

385,44лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 17.11.2023г. до 17.06.2024г.; 44,55лв.- лихва за забава за периода от 18.11.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2024г.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за заем MicroCredit № 9042-00158204 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042-00158204, сключени между "Микро Кредит" АД и А. Г. Д. на 13.10.2023г., като впоследствие вземанията по двата договора били прехвърлени от "Микро Кредит" АД на "Агенция за събиране на вземания"' ООД /правоприемник на който е "Агенция за събиране на вземания" АД, понастоящем ЕАД/ по силата на приложение № 01/21.02.2024г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023г., сключен на осн. чл. 99 от ЗЗД.

След като е установил че настоящия адрес на длъжника А. Г. Д. е в гр. Благоевград, а същата съгласно § 13 т. 1 от ДР към ЗЗП е физическо лице – „потребител“, което не е действало като търговец, с Определение № 37571/18.09.2024г., съставът на СРС е прекратил обрузаваното пред него гр.д. № 53175/2024г. по описа на съда и е препратил същото по подсъдност на РС Благоевград.

2

С обжалваното Разпореждане № 3233/01.11.2024г., постановено по ч.гр.д. 2963/2024г. по описа на РС Благоевград, заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника А.

Г. Д., за сумите- 385,44лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 17.11.2023г. до 17.06.2024г.; 44,55лв.- лихва за забава за периода от 18.11.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2024г.

С атакувания съдебен акт, заповедният съд е уважил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК от заявителят „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, срещу длъжника А. Г. Д., за сумите- 500лв. за главница по договор за заем MicroCredit № 9042-00158204, както и за разноските в заповедното производство- 12.39лв. за държавна такса и 24.78лв.- разноски за юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът е приел, че на основание чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, претенцията за допълнителни услуги се основава на нищожна клауза в договора за допълнителни услуги.

Същата е нищожна и на основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 143, ал. 5 ЗЗП. Предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги /385.44лв./, съпоставен с чистата стойност на отпуснатия кредит /500лв./, съставът на РС Благоевград е приел че се цели да се осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, като се заобикаля и изискването за максимален размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложени са доводи от съда в заповедното производство, че сключения договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, доколкото не е посочен точния размер на ГПР по сключения договор.

Прието е че посочването на ГПР има за цел потребителят да получи информация за общия размер на разходите, която в настоящия казус не е спазена, тъй като на потребителя не е предоставена ясна и точна информация за цената на кредита, за да може същият да сравнява отделните предложения и да направи информиран избор. Съдът в заповедното производство е приел че в този случай приложима е специалната разпоредба на чл. 22 от ЗПК, като сключения договор за потребителски кредит се явява недействителен, поради което съобразно чл. 23 от ГПК, потребителят следва да върне само главницата по договора.

Предвид това е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК за отхвърляне на искането досежно претендираните договорна лихва и лихва за забава.

При изложените съображения, съставът на РС Благоевград е уважил заявлението по чл. 410 от ГПК само за невърнатата част от главницата по договора за кредит, като е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага следните правни съображения:

Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима, като адресирана до надлежния за нейното разглеждане съд, изходяща от лице имащо правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 410 от ГПК, и насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е подадена в срока по чл.

275 ал.1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413 ал. 2 от ГПК, същата да 3 се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, за което съдът излага следните съображения:

Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не подлежи на обжалване. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл.

413 ал. 2 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане, с което се отхвърля изцяло или отчасти, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК- да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

Нормата на чл. 410 ал. 3 от ГПК /нова ДВ бр. 100/2019г./ следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411 ал. 2 т. 3 /нова ДВ. бр. 100/2019г./, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в съдържанието на договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Задължително следва да се акцентира, че неслучайно чл. 410 ал. 1 от ГПК си служи с понятието "заявител", като сочи кръга на лицата, които могат да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение по този текст на закона, а не използва понятието "кредиторът". Поради това следва да се приеме, че в заповедното производство по чл. 410 от ГПК не се изисква съдът да събира доказателства за това дали заявителят е действителният носител на заявеното материално право-вземане, т. е. не проверява неговата активна материалноправна легитимация, а проверява служебно само съдържанието на договора, сключен с потребителя.

Целта на заповедното производство е да се извърши проверка за това дали длъжникът оспорва вземането на кредитора, така както същото е заявено и индивидуализирано със заявлението по чл. 410 от ГПК и на посоченото от заявителя правно основание.

Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

4

Сключеният договор за заем MicroCredit № 9042-00158204, между "Микро Кредит" АД и А.

Г. Д. на 13.10.2023г., по който впоследствие вземанията са били прехвърлени от "Микро Кредит" АД на "Агенция за събиране на вземания"' ООД /правоприемник на който е "Агенция за събиране на вземания" АД, понастоящем ЕАД/ по силата на приложение № 01/21.02.2024г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023г., сключен на осн. чл. 99 от ЗЗД, по своята правна същност представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл. 143-148 от ЗЗП.