Решение № 3652 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3652 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.ева

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100503259 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Г. В. и Д. В. срещу Решение 20224535/21.12.2021г., постановено по гр. д. № 43032/2020г. по описа на Софийски районен съд, 51 с-в в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателите искове по чл. 153 ЗЕ за главница в размер на 3809,67 левацена на топлинна енергия за периода 01.07.2017г-30.04.2019г; 270,00 лева мораторна лихва за период 15.09.2018г-05.12.2020г. при разделност на дълга с квоти от 1/3 за Г. В. и 2/3 за Д. В..

Изложени са оплаквания единствено за недопустимост на решението поради идентичност на предмета на делото с друго висящо дело (ч.гр.д.

72491/2019г. на СРС), по което били оттеглени възраженията по чл. 414 ГПК с оглед на евентуално споразумение. Иска се обезсилване на решението на основание чл. 126 ГПК и прекратяване на делото.

Не е постъпил отговор на жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното 1 решение за валидно.

По оплакванията следното: за недопустимост въззивния съд намира

Ч.гр.д. 72491/2019г. на СРС е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ЕАД подадено на 13.12.2019г. срещу настоящите ответници за сумите 5208,17 лева –главница за ТЕ за периода м.05.2016г. – 30.04.2019г.; мораторна лихва от 756,63 лева за период 15.01.2017г. до 05.12.2019г.; 64,49 лева цена на услуга „Дялово разпределение“ за периода 01.11.2016г.-30.04.2019г. и лихва от 11,04 лева върху нея за период 31.12.2016г.- 05.12.2019г. при разделност на дълга с квоти от 1/3 за Г. В. и 2/3 за Д. В. и за имот с адрес в гр. София, ул. „******* абонатен номер ******* Същите са периодите и сумите предявени и с исковата молба, по която е било образувано настоящото производство.

По ч.гр.д. 72491/2019г. на СРС е издадена на 01.02.2020г заповед за изпълнение срещу настоящите ответници. Същата е връчена на настоящите ответници на 05.03.2020г.

На 12.03.2020г и двамата са подали възражение по чл. 414 ГПК чрез адвокат В..

С разпореждане от 19.05.2020г. СРС е дал указания до настоящият ищец да предяви искове по чл. 415 ГПК. Разпореждането е връчено по електронен път на 21.05.2020г. В срока по чл. 415 ГПК не е депозирана искова молба и с Определение от 31.07.2020г., влязло в сила на 10.08.2020г. издадената по ч. гр.д. 72491/2019г. на СРС заповед за изпълнение е обезсилена, а делото прекратено. На 31.05.2021 г. настоящите ответници са депозирали по ч.гр.д. 72491/2019г. молби за спиране и са заявили частично оттегляне на възраженията.

Тази молба е без всякакво правно значение. Производството по ч.гр.д.

72491/2019г. е приключило с влязъл в сила акт на съда почти година преди подаване на тези молби.

Настоящото дело е образувано по искова молба, с която същите суми и за същите период са предявени с осъдителни искове и е депозирана след влизане в сила на определението за прекратяване на ч.гр.д. 72491/2019г на С Р С . Така предявените искове не са недопустими, защото предходното 2 производство по заповедното дело е приключило с влязъл в сила акт на 10.08.2020г.- преди да бъде депозирана настоящата искова молба.

Следователно не е налице хипотеза на чл. 126 ГПК. Исковете са допустими, както и решението на СРС, предмет на обжалване по настоящото дело.

Срещу правилността на решението няма никакви конкретни оплаквания и СГС не може да извършва служебна проверка за неговата правилност, като следва да го потвърди.

По разноските: при този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 120,00 лева, от които Д. В. дължи 2/3 части, тоест 80,00 лева, а Г.

В. 1/3 част или 40,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20224535/21.12.2021г., постановено по гр. д. № 43032/2020г. по описа на Софийски районен съд, 51 с-в в обжалваните части.

ОСЪЖДА Д. Г. В. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 80,00 лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

ОСЪЖДА Г. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 40,00 лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3