Решение № 1677 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100500863 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 18012 о т 3.11.2023 г. на СРС, 75 състав по гр. д. № 57317/2022 г. е частично уважен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от С. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Михайлово, общ. Хайредин, обл. Враца, ул. „*******, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ №38, ап.2 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 384 лева /триста осемдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.06.2022 г., като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 1024 лева, като неоснователен. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В установения в закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подават и двете страни.

Въззивната жалба на ответника е подадена на 08.11.2023 год., като съобщението с постановеното решение е получено на 03.11.2023 год. Обжалва се решението в частта, с която са уважени претенциите на ищеца, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на съда, че настъпилото ПТП е в резултат на виновни и 1 противоправни действия на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, тъй като доказателствата по делото водят до обосноваване на противния смисъл.

На това основание оспорва и доказаност на причинно – следствена връзка между вредите и ПТП. Оспорва съдебния акт, като немотивиран, поради липса на изложени аргументи относно спорния предмет, основанието на претенцията, съответно настъпилите вреди и техния размер, както и че ищцата лично и със собствени средства ги е извършила, т.е. оспорва наличието на намаляване на имуществото й заради разходи, извършени по лечението. Във връзка с последните препраща към заключението на вещото лице по СМЕ и заявеното от него в съдебно заседание за ненеобходимост от сторване на част от изследванията, тъй като същите са желателни за диагноза, но не и наложителни с оглед възстановяването й. Оспорва извода на съда, че е налице вина у водача на лекия автомобил, като във връзка с възражението си твърди, че съдът не е установил началния момент, от който пешеходката е представлявала опасност за движението и е било възможно възприемането й от шофьора. Въвежда множество съображение, че не е установен началния момент на възникване на опасността. Цитира подробно заключението на вещото лице за да аргументира тезата си, че действията на водача на лекия автомобил са съобразени с обстановката, посоката му на движение, пътния участък, в който се осъществява движението, необходимите за продължаване на хода му маневри и всички останали обстоятелства, които да изключат движение, предприето в нарушение на установените правила. Поддържа ограничената видимост на водача към пешеходката. Поддържа обективната и техническа невъзможност на водача на лекия автомобил при определените опасна зона, скорост на движение и служебно спиране да предотврати удара. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП са единствено субективните действия и поведение на ищеца, което е пълно и главно доказано по делото. Неоснователно е уважена и претенцията по акцесорния иск, доколкото не са изпълнени визираните в разпоредбата предпоставки. Моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенцията. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава ищеца на 18.12.2023 год. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение кредитира в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията, че вината за настъпване на процесния инцидент е единствено на ищеца. Оспорва твърденията за случайно деяния, като излага подробни съображения защо институтът не е приложим в случая. Оспорва възраженията относно незаконосъобразни и предприети в нарушение на установените правила за движение действия на водача на лекия автомобил. Кредитира изцяло преценката на доказателствения материал. Според въззиваемия разходите за лечение, противно на заявеното във въззивната жалба, са биле необходими за първоначалното и последващото лечение на ищеца, поради което са и извършени въпросните лечения. Счита, че правилно е приложена уредбата за лихвите, поради което и обосновано и в съответствие със закона е уважен акцесорния иск.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а обжалваното решение в тази част да бъде 2 потвърдено. Претендира заплащане на разноски.

Въззивната жалба на ищеца е подадена на 29.11.2023 год., като съобщението с постановеното решение е получено на 14.11.2023 год. Оспорва се решението в отхвърлителната част, като неправилно и необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът смята, че изводът на съда относно наличието на съпричиняване е резултат от предположения, доколкото ответникът не доказва в условията на пълно и главно доказване поведение на пострадалата, което да се определи като причина, последната сама да се е поставила в положение на опасност, в резултат на което да е претърпяла вреди. Писмените и гласните доказателства по делото непротиворечиво установявали механизма на ПТП, както и поведението на двамата участници, като водели до единствения извод, че субективните действия на водача са причина за настъпване на ПТП. Единственото твърдение за внезапно изскачане на ищеца на пътното платно не са доказани по делото. Позовава се на завишеното внимание и грижа, което закона изисква водачите на леки автомобили да имат спрямо по – уязвимите участници в движението, каквато се явява пострадалата. Предвид изложеното, възразява и относно определения процент принос на ищеца. Моли съда да отмени решението в тази част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава ответника на 19.01.2024 год., като съобщението за депозирането й е получено на 11.01.2024 год., с който оспорва въззивната жалба, като недоказана и необоснована, а обжалваното решение в обжалваната част кредитира като правилно и законосъобразно. Според въззиваемия изводите на съда относно съпричиняването са направени въз основа на съвкупна и цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а липсата на деликт се установява несъмнено по делото. Позовава се на заключението по САТЕ за да се обоснове правилно и законосъобразно действие на водача, както и предприети действия на водача за предотвратяване на инцидента. Моли съда да потвърди решението в тази част, а въззивната жалба да отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Отговорите на въззивните жалба също са предявени в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за 3 осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, да заплати на ищцата сумата от 1 024 лева, представляваща обезщетение за причинените й от ПТП, настъпило на 08.06.2022 г., имуществени вреди, формирани от направените от нея разходи за лечение, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищцата С. Л. К. твърди, че на 08.06.2022 г. е претърпяла ПТП, при което са й причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на таза-на горното рамо на лявата срамна кост, многофрагментни, базални, вътреставни счупвания на втора, трета, четвърта и пета стъпални консти, ставни изливи с травматични увреди и на връзките на дясна глезенна става и стъпало, контузия на главата с оток и кръвонасядане на лявата теменно-слепоочна област, кръвонасядане на лявата половина на лицето, оток и кръвонасядане на лявата половина на долната челюст, ръзкъсноконтузна рана по задностраничната повърхност на левия лакът, множество пръснати драскотини по цялата дължина на лявата предмишница, хематом на лявото бедро и масивно, пъстро кръвонасяане и охлузване на външно-страничната повърхност на лявото бедро, мораво-синкав оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявото коляно, овално кръвонасядане на вътрешния ръб и предната повърхност на дясното коленно капаче, кръвонасядане назад към дясната коленна свивка, обширно кръвонасядане под коляното и по цялата дължина на дясната подбедрица, масивен оток и кръвонасядане на дясното стъпало. Излага, че във връзка с лечението си е направила разходи, както следва: 150 лева за компютърна томография на таз и ТБС, 490 лева за медицински транспорт с линейка за скенер, ЯМР и асистенция, и 640 лева за ЯМР преглед на ляво коляно, и ЯМР преглед на десен глезен.

Твърди, че ПТП е причинено от водача, който е управлявал лек автомобил "Ауди А7" по ул.

"Николай Коперник" с посока на движение от ул. "Гео Милев" към бул. "Шипченски проход" и в който момент тя е пресичала пътното платно на ул. "Н. К. ", на около 40 м. от кръстовището с бул. "Шипченски проход". Излага, че пътното платно на ул. "Николай Коперник" е с две пътни ленти, във всяка посока, разделени с ясно изразена пътна маркировка, като непосредствено преди кръстовището, образувано от ул. "Н. Коперник" и бул. "Шипченски проход", пътните ленти стават три, като е обособена пътна лента за завой на ляво посока бул. "Шипченски проход". Сочи, че преди да бъдат разделени пътната маркировка между двете ленти е с двойна непрекъсната осева линия, която забранява изпреварването на автомобили. Към момента на настъпване на произшествието при кръстовището, в най-дясната пътна лента имало спрели автомобили, които изчаквали, на червен сигнал на светофарната уредба, като колоната продължавала около 80 метра. В лентата за извършване на ляв завой нямало изчакващи автомобили, поради което водачът на лек автомобил "Ауди А7" решил да изпревари колоната, като наруши пътната маркировка и навлезе в лентата за насрещно движение с цел да се включи в лентата за извършване на ляв завой по бул. "Шипченски проход". Сочи, че в този момент е пресичала пътното платно на необозначено за това място и между нея и автомобила е настъпил удар. Твърди, че стойността на направените разходи за лечение са 1280 лева, от които претендира 1024 лева, поради 20% съпричиняване от нейна страна на редоносния резултат. Моли съда да постанови 4 съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да й заплати сторените разходи за лечение, в размер на 1024 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от уведомяване на ответника-14.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Ответникът „Лев Инс“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизмът на процесното ПТП и вината на водача на лекия автомобил за настъпването му, като прави възражение за 80% съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Претендира и направените по делото разноски.