Определение № 739 от 14.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Д. като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500355 по описа за 2025 година Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Ивета Тенева, против разпореждане №414/07.02.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 110/2025 г. по описа на РС – Несебър, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Я. П. З. и П. Д. Д., за сумата от:2793.99 –главница, 1469.12 лв.- договорна лихва за периода 01.06.2023г 05.06.2024г, 474.36 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2023г. /датата на изпада на длъжника в забава/ до 05.06.2024г. /датата на предсрочната изискуемост/г. и законна лихва в размер на 660.30 лв., дължима от 05.06.2024г. до 29.12.2024 г.датата на предсрочната изискуемост.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.

Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен. Излага доводи, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, цитира относима съдебна практика. Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора поради нарушение на закона или добрите нрави и в конкретния случай, превишавайки своите правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира, че не е извършил задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на неравноправна клауза, а именно: наличие на клауза, сключена във вреда на потребителя и клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност. Счита, че съдът неправилно не е отчел нормата на чл.145, ал.2 ЗЗП, т.е. преценката на една клауза като неравноправна не включва съответствие между цената и възнаграждението и услугата, която ще бъде извършена в замяна.

1

По отношение извода на съда относно недължимостта на договорното възнаграждение, заявява, че в процесния договор уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва и е ясно посочена методиката на изчисляването му. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е действаща към момента на сключване на процесния договор и обвързва страните. Не е налице нарушение на законови норми, както и на добрите нрави, поради и което клаузата, уговаряща договорно възнаграждение е действителна и същото се дължи от длъжника.Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми.

Сочи, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане, като следва да се има предвид нормата на чл.19, ал.4 ЗПК относно размера на ГПР.

По отношение на законната лихва заявява, че по отношение на нея е приложим общия принцип и присъждането на нейния размер е последица от уважаването на главния иск, като нейният размер подлежи на установяване в изпълнителното производство.

По отношение на лихвата за забава посочва, че уговорката не представлява неравнопрвана клауза. Подчертава, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, което според съдебната практика не е анатоцизъм.Също така посочва, че лихвеният процент не е обезщетение за забава, а за ползване на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислява само върху невърната част от главницата върху вноската.

По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на обжалваните вземания, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частно гражданско дело № 110 по описа за 2025г. на Районен съдНесебър е образувано, следа като е изпратено по подсъдност гр.д.

№16516/2024 по описа на РС-Варна по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез юрисконсулт Ивета Тенева, срещу Я. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, постоянен адрес в ***, с посочен в заявлението адрес в *** и П. Д.

Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за заплащане в условията на солидарност на сумата от 3730,55 лева, представляваща остатък от предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40014521289/03.01.2023 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1469,12 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.06.2023 г. – 05.06.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумата от 1421,04 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 1777,76 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.04.2023 г.; сумата от 500 лева, 2 представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на 06.9.2023 г.; сумата от 474,36 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.03.2023 г. /дата на изпадане в забава/ – 05.06.2024 г.; сумата от 660,30 лева, представляваща лихва за забава от 05.06.2024 г. до 29.12.2024 г.; както и сумата от 461,26 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 260 лева – юрисконсултско възнаграждение и 201, 26 лева за заплатена държавна такса.

С разпореждане №241/24.01.2025г. съдът е оставил без движение заявлението и е дал следните указания: да заяви изрично размера на предоставената на кредитополучателите Я. П. З. и П. Д. Д. заемна сума /чистата стойност на предоставения кредит/ по Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40014521289 от 03.01.2023 г.; да заяви изрично компонентите, включени в ГПР с размер 49,30 % и по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40014521289 от 03.01.2023 г. /включените конкретни разходи по потребителския договор/, включително да заяви изрично, дали в

ГПР като компонента/допускане/разход са включени уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и да посочи размера на постъпилите плащания от страна на кредитополучателите по договора, съответно да представи доказателства за тях, като част от кредитното досие на длъжниците.

На 05.02.2025г. е постъпила молба в изпълнение на указанията.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2793,99 лева, представляваща остатък от предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40014521289/03.01.2023 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на входиране на заявлението – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 77,89 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от заявлението.

С разпореждане №414/07.02.2025г. заповедният съд е отхвърлили заявлението по отношение на претендираните суми за част от главницата, отчитайки посочените от заявителя погашения, договорно възнаграждение, лихва за забава, възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.

За да отхвърли заявлението за горецитираните суми, заповедният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и се дължи само чистата сума по него, като в случая е отчел извършените погашения в размер на 1206.01 лв. Позовавайки се на решение на СЕС от 21 март 2024г по дело С 714/22, е приел, че закупуването на допълнителните услуги не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, но представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Касае е се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и, които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ следва да се квалифицират като общи разходи по кредита, поради което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за кредит.Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно 3 действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения максимум в чл.19, ал.4 ЗПК. Позовавайки се на горецитираното решение на СЕС, районният съд е приел, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички „общи разходи по кредита“, Директива 2008/48 допуска такъв договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че при обявяване на неговата нищожност да се стигне до връщане само на предоставената главница. Прието е, че в договора е посочен ГПР, който не включва уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги, които представляват общи разходи по кредита. Крайният извод е, че заявлението се основава на недействителен договор за кредит на осн.чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради което е издадена заповед само за главницата, а за останалите претендирани вземания заявлението е отхвърлено.

Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за потребителски кредит "Стандарт" №40014521289, общи условия към договора, погасителен план.

Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на солидарните длъжници сумата от 4000 лв., която следва да бъде върната на 36 месечни вноски, всяка от по 193.49 лв., ГПР - 49,30 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден - 0, 11 % и дължима сума по кредита 6965.93 лв.

В договора е уговорено и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3600 лв, вноската по тези допълнителни услуги е в размер на 100.00 лв., и е дължима заедно с месечната погасителна вноска, като така общото задължение по договора възлиза на 10565.93 лв. с месечна погасителна вноска 293.49 лв с падежна дата 1 ден от месеца.

Жалбата е против разпореждането на НРС , в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за част от главницата, договорна/възнаградителна/ лихва и законна лихва за забава. Съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Правилно районният съд е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С-743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.