Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1260 от 13.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1102/2024
Вид
Определение № 1260
Подписан
13.11.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 18, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. Благоевград, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501102 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 17527/29.07.2024 г., подадена от „С.Л.К.“ ООД, чрез адв. А. Д., против Решение № 434/04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 67/2024 г. по описа на РС – Благоевград и по частна жалба с вх. № 20271/09.09.2024 г., подадена от адв. В. К., процесуален представител на К. И. К. против Разпореждане № 2570/27.08.2024 г., постановено по гр.д. № 67/2024 г. по описа на РС – Благоевград.

БлОС счита за удачно да се произнесе първо по частната жалба, тъй като тя е подадена срещу разпореждане на РС, с което е върната частна жалба, с която се атакува определение за разноски постановено по чл. 248 ГПК, разрешаването на който въпрос е от значение за произнасяне за разноските от въззивната инстанция при разглеждане на ВЖ.

Жалбоподателят в ЧЖ сочи, че разпореждането е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и че по съществото си е неправилно. Сочи, че е нарушено изискването на закона за даване на точни и ясни указания. От дадените му указания не става ясно какъв е размера на ДТ, която съдът определя за дължим т.е. дали е 25 лв. или 12,50 лв., предвид че 12,50 лв. е внесена с представяне на ЧЖ. Указанието е станало разбираемо с разпореждането, което обжалва, с което му е върната частната жалба, в който акт съдът е посочил, че дължимата ДТ е 25 лв. Сочи, 1 че определянето на ДТ от 25 лв. е неправилно, тъй като дължимата държавна такса е 15 лв. Изтъкнал е, че дължимостта на разноските и размера им има акцесорен характер и се обуславя от изхода на спора, а не е част от спора по същество. Затова се дължи таксата по чл. 19 от ТДГПТК от 15 лв., а не по чл.

18, ал. 1 - от 25 лв.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че правилно е определен дължимия размер от 25 лв. за ДТ, тъй като частната жалба не е срещу акт, обуславящ процесуалните действия на съда по допустимостта на искането, а касае акт, с който съдът се е произнесъл по съществото на делото – по въпроса за разноските.

БлОС счита частната жалба за допустима и основателна.

РС е постановил определение № 1440/22.7.2024 г. по реда на чл.

248 от ГПК.

Срещу него К. К. е подала частна жалба вх. №

17974/05.08.2024 г.

Върху частната жалба е разпоредено от съда да се внесе д.т. в размер 12,50 лв. по сметка на БлОС.

По повод указанието е депозирана уточняваща молба, в която жалбоподателката уточнява, че към частната жалба е представен документ за внесена ДТ от 12,50 лв., като отново представя съответния документ. Върху тази молба е разпоредено от съда да се докладва след връщане на съобщението.

След връщане на съобщението РС е постановил атакуваното разпореждане, с което е върнал частната жалба срещу определението, тъй като е приел, че не са изпълнени указанията за внасяне на ДТ по частната жалба от 25 лв. Посочил е, че това е размера в съответствие с чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като необяснимо защо, предвид, че няма връзка с делото - се е позовал на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Разпореждането БлОС счита за незаконосъобразно.

Даденото указание на жалбоподателя е неясно, като първоинстанционният съд по уточняващата му молба не го е изяснил в контекста на заявеното в нея неразбиране за размера ДТ, който се следва.

Видно от съдържанието на указанието не става ясно дали се касае за изцяло 2 невнесен размер на ДТ от 12,50 лв. или за довнасяне на съответна част до пълния й размер.

Посоченото е достатъчно основание за отмяна на атакувания акт.

Освен това указанието е незаконосъобразно. Размерът, който се дължи за частна жалба е 15 лв. съгл. чл. 19 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не 25 лв., съгл. чл. 18, ал. 1.

Неотносими са съображенията дали се касае за акт, с който съдът се е произнесъл по съществото на делото, част от което е счетен от РС и въпроса за разноските.

Според БлОС разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата е неприложима в настоящия случай, тъй като тя определя размера 50% от таксата дължима за първоинстанционното производство. Отделна такса за искането за разноски за първоинстанционните производства не се дължи. В този контекст не става ясно от какво РС е определил половината, за да приеме, че се дължи такса от 25 лв.

С оглед изложеното разпореждането следва да се отмени и делото се върне на РС за даване на конкретни, ясни и недвусмислени указания на жалбоподателя за довнасяне на остатъка до пълния размер ДТ, който пълен размер възлиза на 15 лв., след което и ако се внесе, се администрира частната жалба.

Предвид че производството пред БлОС е образувано не само по частната жалба, но и по въззивната жалба срещу решението, то с оглед отмяната на разпореждането и необходимостта от администриране на частната жалба вх. № 17974/5.8.2024 г. срещу определението с № 1440/22.7.2024 г.э на РС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, то въззивното производство следва да се прекрати по ВЖ като делото се върне на РС за изпълнение указанията в настоящия акт. След изпълнението им следва да се изпрати на БлОС за произнасяне по въззивната жалба срещу решението и по частната жалба вх. № 17974/5.8.2024 г.

Не следва да се присъжда поисканите от жалбоподателя разноски по частната жалба. Както е посочил при произнасянията си ВКС в производството по разноските страните не си дължат разноски. В него не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, тъй като то е 3 продължение на съдопроизводството по конкретното дело и е с несамостоятелен характер, поради което и изхода му не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 2570/27.08.2024 г., постановено по гр.д. № 67/2024 г. по описа на РС – Благоевград.

Връща делото на РС-Благоевград за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящия акт.

След изпълнението им делото да се изпрати отново на БлОС за произнасяне по въззивната жалба с вх. № 17527/29.07.2024 г., подадена от „С.Л.К.“ ООД и по частната жалба вх. № 17974/5.8.2024 г. срещу определение № 1440/22.7.2024 г.

Прекратява въззивното производство, в частта досежно образуването му по въззивна жалба вх. № 17527/29.07.2024 г., подадена от „С.Л.К.“ ООД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4