Решение № 801 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100505973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4296/11.03.2024 г. по гр. д. № 58489/2022 г. по описа на СРС, 153 състав, при участието на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Т.-И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 6674,89 лева, представляващи дължима главница за доставена през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, площад ******** 4, аб. № ********, както и 52,53 лева, представляваща главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ГПК сумата от 269,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019-12.03.2020 г. и периода 09.04.2020-23.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 28250/2021 г. на СРС, 153 състав, като исковете са отхвърлени за главница за разликата над 6674,89 лева до пълния предявен размер от 6704,93 лева и иска за лихва за разликата над 629,10 лева 1 до пълния предявен размер 705,67 лева и за периода 13.03.2020-08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата 26,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 23.04.2021 г., както и Б. Д. Т.-И. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на 1570,36 лева за такси, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и 196,24 лева за такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 110145/03.04.2024 г., подадена от особения представител на Б. Д. Т.-И., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че решението било мотивирано при неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по делото досежно правната връзка на ответницата с процесния имот. Ищецът не сочел в исковата молба на какво основание търси плащане за доставка на топлинна енергия от нея. На л. 2 от исковата молба в абзац първи било въведено твърдение, че тя е клиент на основание чл. 153 от ЗЕ, но неправилно съдът приел, че тя има учредено право на ползване върху процесния имот, без да се отчита факта, че тя не е собственик и не живее на посочения адрес. Поддържа, че не е ползвала топлинна енергия. Не било доказано, че тя има достъп и реално е потребявала енергия. Мотивите на решението били противоречиви и незаконосъобразни и не съответствали на формалната логика, на принципа на справедливост, както и на чл. 13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), според който сметките трябвало да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление. При постановяване на решението не било отчетено, че ищецът не твърди да е доставял топлинна енергия и в какви количества и цени, нито бил издал фактури за това, нито, че ответницата ползвала доставена от него енергия. На следващо място, решението било основано на изцяло оспорено заключение на съдебно-техническата експертиза. Заключението било изготвено на база данни, предоставени от ФДР, като не били представени доказателства, че в имота има 4 бр. отоплителни тела и поради неосигуряване на достъп енергията била експлоатирана по максимален специфичен разход. Неправилно с решението 2 доказателствената тежест е прехвърлена върху ответницата да доказва дали е осигуряван достъп до имота и за наличие на искане за проверка от служител на показанията на топломерите и водомера. Неправилно и необосновано се ценели оспорените протоколи за отчет, представени от третото лице – помагач. Следователно за ищеца не било възникнало право да определи служебно количеството доставена енергия, нито че от това следвало експертизата да е отчела именно реално доставено количество през исковия период. Неправилно заключението на съдебно – техническата експертиза е възприето, тъй като то било изготвено въз основа на отменени нормативни актове и методики. Това правело констатациите на експертизата неверни и незаконосъобразни. Не било съобразено и обстоятелството, че не била установена идентичността на апартамента с топлоснабдения имот, тъй като в исковата молба бил посочен „надпартерен апартамент“, а във фактурата е посочен апартамент № 11, а абонатният номер бил ******** по искова молба, а в справката, представена като доказателство абонат № ********. В представения към исковата молба констативен протокол били измислени данни за имот, на който ответницата не е собственик, като по усмотрение бил поставен номер 11 на апартамент, за който се твърди, че е процесният.

Липсвала идентификация на имота, за който се твърди, че е процесният. На следващо място, решението било неправилно и закото е постановено без да бъдат обсъдени доводите на защитата. По делото нямало доказателства ищецът да е уведомил ответницата за дължимостта на процесните суми, поради което и претенцията за лихва била неоснователна. Не били изпращани ежемесечно фактури и тя не получавала такива. Не била уведомена и за публикуването им в интернет страницата. Недължима била и претенцията на ищеца да услуга дялово разпределение, тъй като разпоредбите, на които съдът основал изводите си били отменени. Поддържа, че ответницата не е ползвала доставена топлинна енергия и не се намира в имота. Договорът с ФДР бил с изтекъл срок. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 373214/19.11.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната 3 инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 58489/2022 г. по описа на СРС, 153 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. Д. Т.-И., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че Б. Д. Т.-И. е собственик на на топлоснабден имот в гр. София, площад ********, надпартерен апартамент, с абонатен № ******** и е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че ответницата имала задължение да заплати дължимите от нея суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, площад ********, надпартерен апартамент, с абонатен № ********. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило 4 топлинна енергия на насрещната страна, но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер на 6704,93 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-23.04.2021 г. е изпаднала в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на 705,67 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 52,53 лева – главница за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и 26,34 лева – лихва за периода от 01.07.2018 – 23.04.2021 г. Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на Б. Д. Т.-И., с който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните съществува облигационно правоотношение в качеството й на титуляр на вещно право на ползване.

Поддържа, че ответницата не е собственик на имота и на нея не била доставяна топлинна енергия. Посочва, че не било налице и основание за плащане, тъй като сметките не били изготвени на база реално потребление.

Ответницата не била канена да плати стойността на топлинна енергия, като не й били изпращани ежемесечно фактури, както и оспорва, че те били публикувани в сайта на дружеството. Посочва, че с исковата молба бил представен договор между етажните собственици и Техем Сървисис ЕООД, но той бил неотносим към процесната доставка, тъй като е с изтекъл срок.

Представеният протокол от ОС на ЕС нямал доказателствена стойност, тъй като не били нотариално заверени, а списъците от етажните собственици не се отнасяли за лица, описани в приложения нотариален акт. Липсвала идентификация на имота, за който се претендирали исковите суми – посочено било в исковата молба, че апартаментът е надпартерен, а във фактурите бил посочен апартамент № 11. Оспорва твърдението, че било извършено дялово разпределение, тъй като не били връчвани изравнителни сметки и нямало протоколи за отчитане на уредите за дялово разпределение. Фактурите не съдържали законово определените компоненти – енергия за сградна инсталация, за показанията на общия топломер в абонатната станция, както и не били представени фактури за продадената енергия и начислените задължения на ответницата. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

5

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 28250/2021 г. по описа на СРС, 153 състав. По заявление от 20.05.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Б. Д. Т.-И. да заплати на заявителя сумите: главница в размер на 6704,93 лева, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 705,67 лева за периода 15.09.2019 – 23.04.2021 г., главница в размер на 52,53 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 26,34 лева за периода 01.07.2018 г. до 23.04.2021 г., както и направените в заповедното производство разноски.