Решение № 34 от 07.03.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Горна Оряховица, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200633 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н. Ф. В., обжалва наказателно постановление № 04-2200129/13.10.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново (по-нататък ДИТ – Велико Търново), с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.

152 от същия кодекс.

Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, а фактическите констатации на наказващия орган не отговаряли на фактическото положение. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В хода на съдебните прения пълномощникът на дружеството жалбоподател адв. Р. И. от АК – Велико Търново посочва, че в обжалваното постановление не са изложени мотиви защо в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Обосновава също така искане 1 съдът да измени наказателното постановление, като преквалифицира изложените в него факти и обстоятелства в маловажен случай по чл. 415в, ал.

1 от КТ и наложи на дружеството имуществена санкция в размер на 100 лв.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН ДИРЕКТОР НА

ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от пълномощника старши юрисконсулт С. С., оспорва жалбата.

Посочва, че жалбоподателят е нарушил изискването за минимална продължителност на междудневната почивка не само по отношение на посочената в наказателното постановление работничка С. О. М., но и по отношение на други работници и служители, което се установява от приетите писмени доказателства. Поради това поддържа, че няма основание за преквалифициране на нарушението в маловажен случай. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

През месец декември 2021 г. инспектори по труда от ДИТ – Велико Търново извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „П.“ в ***, в който дружеството жалбоподател осъществявало дейността си с наети по трудов договор работници и служители. При проверка на графика за работа за месец декември 2021 г. (л. 90) контролните органи установили, че работодателят не е осигурил на П. К. Д. непрекъсната междудневна почивка от най-малко 12 часа при преминаване от втора смяна на 17.12.2021 г. с краен час 21:30 часа в трета смяна на 18.12.2021 г. с начален час 9:00 часа. По повод това нарушение на дружеството работодател било дадено задължително предписание (т. 3 от протокола на л. 79 – 80) да осигурява на работещите непрекъсната междудневна почивка с продължителност не по-малко от 12 часа съгласно изискването на чл. 152 от КТ. Протоколът за извършената проверка бил връчен на управителя и едноличен собственик на дружеството жалбоподател на 10.01.2022 г.

През месец август 2022 г. в същия обект на дружеството жалбоподател 2 отново била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори по труда при ДИТ – Велико Търново. При проверката на представените от работодателя документи контролните органи установили, че с графика за работа в обекта за месец юли 2022 г. на С. О. М., на длъжност „г.“, било възложено да работи втора смяна на 08.07.2022 г. с край на смяната 21:30 часа и трета смяна на 09.07.2022 г. с начало на смяната 9:00 часа, като по този начин на работодателят нарушил задължението си по чл. 152 от КТ да осигури на посочената работничка непрекъсната междудневна почивка от най-малко 12 часа. В проверените графици за работа били установени и други случаи на редуване на втора и трета смяна с посочените по-горе край и начало, при които на конкретни работници и служители не била осигурена предвидената в закона междудневна почивка с продължителност не по-малко от 12 часа.

На 31.08.2022 г. свидетелката М. Г. Д. – инспектор в ДИТ – Велико Търново, съставила против дружеството работодател „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, в присъствието на неговия управител и едноличен собственик на капитала Н. Ф.

В. акт за установяване на административно нарушение № 042200129/31.08.2022 г. за констатираното в хода на проверката нарушаване на задължението по чл. 152 от КТ за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от най-малко 12 часа в описания по-горе случай на възложена на работничката С. О. М. с графика за месец юли 2022 г. работа втора смяна на 08.07.2022 г. с край на смяната 21:30 часа и трета смяна на 09.07.2022 г. с начало на смяната 9:00 часа. Управителят В. подписала предявения акт и получила срещу разписка препис от акта.

Със заповед от 09.09.2022 г. (л. 72) управителят В. определила нови начало и край на работните смени в обекта, така че при редуване на смените да бъде спазено изискването по чл. 152 от КТ за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от най-малко 12 часа. В съдебното заседание на 04.04.2023 г. пълномощникът на жалбоподателя представя изготвени съобразно тази заповед и при спазване на изискването по чл. 152 от КТ графиците за работа в обекта за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022 г. и януари и февруари 2023 г. (л. 73 – 78).

На 13.10.2022 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от свидетелката Д. акт, директорът на ДИТ – Велико Търново 3 издала обжалваното наказателно постановление № 04-2200129/13.10.2022 г., с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ наложила на дружеството жалбоподател административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 152 от същия кодекс.

Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на управителя на наказаното дружество на 19.10.2022 г. На 27.10.2022 г. подадената от пълномощника на дружеството жалба против постановлението била заведена в ДИТ – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. Г.

Д. и С. С. Е. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на управителя на наказаното дружество, на когото е била осигурена възможност да впише писмените си възражения при съставянето на акта, както и да представи допълнителни писмени възражения в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 4 от заповедта на л. 65) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

На стр. 2 и 3 от обжалваното наказателно постановление са изложени подробни мотиви защо конкретното неизпълнение не е маловажен случай на нарушаване на трудовото законодателство. Поради това е неоснователно оплакването на пълномощника на жалбоподателя за неизлагане на такива мотиви.

4

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

От приетия като писмено доказателство график за работа за месец юли 2022 г., представен от дружеството жалбоподател в хода на проверката, се установява по несъмнен начин, че на работничката С. О. М. е било възложено да работи втора смяна на 08.07.2022 г. с край на смяната 21:30 часа и трета смяна на 09.07.2022 г. с начало на смяната 9:00 часа. По този начин дружеството в качеството си на работодател по правоотношението с тази работничка е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ, въвеждаща изискването за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от наймалко 12 часа, и е осъществило състава на отговорността по чл. 414, ал. 1 от КТ.

Наказващият орган е квалифицирал правилно неизпълнението на посоченото по-горе задължение като основание за ангажиране на отговорността на дружеството по чл. 414, ал. 1 от КТ. В съответствие със събраните доказателства и закона за това неизпълнение на дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 1500 лв.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за преквалифициране на описаното по-горе неизпълнение на задължението по чл. 152 от КТ в маловажен случай по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Изрично изискване за прилагане на този по-леко наказуем състав е от нарушението да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В конкретния случай e засегнато правото на междудневна почивка на конкретен работник, поради което случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на обсъжданата разпоредба.

С оглед липсата на посочената по-горе кумулативно изискуема предпоставка за прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ без значение за крайния изход на обжалването е спорът между страните възможно ли по принцип отстраняване на нарушението по чл. 152 от КТ и отстранено ли е то в конкретния случай чрез издадената след проверката заповед от управителя на дружеството за промяна на началото и края на работните смени и изготвяне на графици за следващите месеци, в които изискването за минимална 5 продължителност на междудневната почивка е спазено.

Доколкото чл. 415в, ал. 1 от КТ регламентира специално правило за маловажен случай на нарушаване на трудовото законодателство и с оглед изричната разпоредба на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за случая не може да намери приложение и общият състав на маловажен случай на неизпълнение на задължение по чл. 28, ал. 6 във вр. с ал. 1 от ЗАНН. Прилагането на последната разпоредба в конкретния случай е изключено и с оглед данните, че процесното неизпълнение на задължението за осигуряване на междудневна почивка от поне 12 часа през месец юли 2022 г. е допуснато, след като през месец декември 2021 г. контролните органи от ДИТ – Велико Търново са установили друг случай на неизпълнение на същото задължение от страна на дружеството жалбоподател и са връчили на дружеството изрично предписание за спазване на разпоредбата на чл. 152 от КТ. Невъзможността за квалифициране на процесния случай като маловажен следва и от данните за открити в хода на процесната проверка от месец август 2022 г. други случаи на неизпълнение на изискването по чл. 152 от КТ в същия обект при преминаване от работа във втора към работа в трета смяна през два последователни работни дни, данни за каквито се установяват от приетите като писмени доказателства графици за работа през месец юли и месец август 2022 г. (л. 14 и 15).

По изложените по-горе мотиви съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати поисканото от процесуалния представител на административнонаказващия орган юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и действително положения от пълномощника юрисконсулт труд, съдът определя размера на следващото се юрисконсултско възнаграждение на 80 лв.