Решение № 1084 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Варна, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Г.а като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100100215 по описа за 2024 година

Предявен е иск от С. Г. Я., ЕГН ********** от ****** действащ в качеството му на баща и законен представител на малолетния Г. С. Я., ЕГН ********** срещу Детска градина №12 „Ян Бибиян“, Булстат 000086782, с административен адрес гр. Варна, ул.

Дойран №9, представлявана от Е. С. в качеството й на директор за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени на детето Г. Я. неимуществени вреди в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 11.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

Предявен е иск от С. Г. Я., ЕГН ********** от ****** срещу Детска градина №12 „Ян Бибиян“, Булстат 000086782, с административен адрес гр. Варна, ул. Дойран №9, представлявана от Е. С. в качеството й на директор за осъждане на ответника за заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1442,04 лева, представляващи стойност на заплатени медицински изделия използвани при оперативно лечение на малолетния му син Г. С. Я., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата считано от осъществяване на разхода – 16.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

Предявен е иск от С. З. С., ЕГН **********, от гр. Варна, ***** срещу Детска градина №12 „Ян Бибиян“, Булстат 000086782, с административен адрес гр. Варна, ул.

Дойран №9, представлявана от Е. С. в качеството й на директор за осъждане на ответника за заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1456 лева /съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 04.07.2024г./ представляващи разлика между заплатеното на ищцата обезщетение от НОИ, за периода 11.05.2023г. – 13.08.2023г., за който същата е ползвала болничен за временна неработоспособност за отглеждане на детето Г. С. Я., ЕГН **********, и трудовото възнаграждение, което ищцата е следвало да получи за този период, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че С. Г. Я. и С. З. С. са родители на детето Г. С. Я., последното записано и посещаващо занимания в Детска градина №12 1

„Ян Бибиян“. На 11.05.2023г. в детската градина е осъществен инцидент, при който на детето е бил счупен крак. В деня на инцидента бащата на детето бил уведомен от персонала на детската градина, като при пристигане констатирал, че детето плаче и изпитва силна болка. Бил подаден сигнал до „Спешна помощ“, като с линейка детето било отведено до МБАЛ „Света Марина“ гр. Варна. В болничното заведение на детето бил назначено рентгеново, след което кракът на детето бил гипсиран, като вследствие осъществената фиксация детето могло да лежи само по гръб. След реализиране на гипса на увредения крайник, на детето била назначен повторно рентгеново изследване, при което от лекуващия лекар в болничното заведение било препоръчано да бъде предприета спешна оперативна интервенция посредством фиксиране с два разтегливи титаниеви пирона. След приема на детето в деня на инцидента по изчакало 3 дни за насрочване на оперативната интервенция, през което време изпитвало силни болки, нямало апетит и сънувало кошмари. Операция под пълна анестезия била осъществена на 15.05.2023г., като след приключване на клиничната пътека детето било изписано за домашно лечение. При престоя си в болничното заведение, а и след изписване, детето продължавало да изпитва силни болки, които продължили повече от един месец.

След 4 месеца и по предписание на лекуващия лекар на била осъществена втора оперативна интервенция – на 27.09.2023г. по премахване на имплантираните медицински изделия. Операцията отново била извършена под пълна анестезия, като след нея детето отново изпитвало силни болки.

Посочва се, че детето и към момента на сезиране на съда изпитва болка в крака и страх при посещение в детска градина, както и страх от деца.

Излагат се твърдения, че към датата на инцидента на смяна в качеството й на учител била служителя на ответника С.С. Поддържа се, че към момента на инцидента, децата си играели, като същевременно били оставени без надзор от страна на С.С. която не била в стаята. Последната се завърнала едва след като дочула виковете на Г..

При тези твърдения се поддържа, че служителят на ответника не е изпълнила възложените й задължения във връзка с опазване живота и здравето на децата в детската градина.

Релевира се искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени на детето неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие на уврежданията, които са му причинени при осъществения инцидент в детската градина.

Твърди се, че С. Г. Я. е сторил разход в размер на 1442,04 лева за заплащане на два разтегливи титаниеви пирона с оглед осъществяване на оперативна интервенция на детето Г., която сума се претендира от ответника под формата на дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди.

Твърди се, че ищцата С. З. С. за периода от 11.05.2023г. до 13.08.2023г. се е намирала в болничен за временна неработоспособност за отглеждане на детето Г., за който период от НОИ са й изплатени, както следва: на 15.06.2023г. – 463,83 лева и на 20.06.2023г. – 506 лева. Твърди се, че нетната работна заплата на ищцата за този период възлиза на 956 лева, при което претендира сумата от 1456 лева /след допуснато изменение на иска/, като разлика между изплатеното й обезщетение и нетното трудово възнаграждение, което тя би получила за този период.

В първото по делото съдебно заседание ищецът уточнява, че служителят на ответника е допуснал нарушение на правилата уредени в разпоредбата на чл. 219, ал.2, т.2 ЗПУО, съобразно която педагогическите специалисти имат задължение да опазват живота и здравето на децата по време на образователния процес и други дейности, които са организирани от институцията. Уточнява се, че е допуснато нарушение и на правилата уредени в разпоредбата на чл. 49, т.6 и чл. 54 от Правилата за вътрешния трудов ред за учебната 2022г. – 2023г., които са утвърдени със заповед №4/15.09.2022г. на директора на детската градина, съобразно които е вменено в задължение на учителят да опазва живота и здравето на децата по време на образователно възпитателния процес и други дейности организирани от учителя и детската градина, съответно произтичащото задължение на учителя да не оставя децата сами, без надзор, 2 по какъвто и да било повод.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Не се оспорва, че към момента на настъпване на инцидента детето Г. Я. е бил записан в **** в Детска градина №12 „Ян Бибиян“. Не се оспорва настъпилия инцидент на посочената дата, при който детето е получило увреждания, както и че към този момент на работна смяна в групата, в която е било и детето е била служителят на ответника – учителят С.С.

В деня на инцидента служителят на ответника С.С.е осъществявала обучение на децата по програма, която е включвала и игри за раздвижване на децата в групата. По време на играта, детето Г. направил опит да повдигне друго дете, вследствие на което и двете деца паднали на земята. Служителят на ответника С.С.своевременно проверила състоянието на детето и се опитала да го успокои. Оспорват се твърденията на ищеца в исковата молба за виновно поведение на служителят на ответника С.С. като се посочва, че към момента на осъществяване на инцидента, при който е пострадал Г., същата е била в стаята с децата, като не е напускала помещението, при което не е оставяла децата без надзор. Към момента на реализиране на инцидента в стаята не се е намирала помощник – възпитателя Н.Н., която е изпълнявала служебните си задължения след закуска на децата по почистване. След инцидента детето било прегледано от медицинската сестра на детската градина, при което било взето решение с учителя С. да бъдат уведомени родителите на детето.

Не се оспорва, че детето е било отведено от екип на Спешна помощ в болничното заведение. Служителят на ответника се интересувала за неговото здраве, като информация за това получавала от родителите на последното.

На 26.10.2023г. детето се е върнало в детската градина в същата **** към този момент, като за учебната 2023/2024г. служителят на ответника учителят С.С.също била част от учителския състав, на който било възложена дейност по обучение на децата.

Към момента на завръщане на детето в детското заведение същото не е споделяло оплаквания за болки изпитвани от него в областта на крака.

Поддържа, че служителят на ответника - учителят С.С.е със значителен професионален опит, не е дисциплинарно наказвана, по отношение на нея не са постъпвали жалби или сигнали.

При тези съображения излага, че не е реализиран фактическия състав на отговорността на възложителя на работа, доколкото инцидента, при който е пострадало детето не е в резултат от неизпълнение на служебни задължения от служителя на ответника. Не е допуснато оставяне на детето без надзор към момента на реализиране на инцидента. Инцидентът е настъпил внезапно, при което служителя на ответника е била лишена от възможност да реагира.

В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване във връзка с поведението на детето Г., което самоволно е предприело действия по повдигане на друго дете, което от своя страна е допринесло за настъпване на инцидента.

Оспорва и исковете за присъждане на имуществени вреди по основание и размер.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за раждане, от което се установява, че родители на детето Г., родено на 01.12.2017г. в гр. Варна са ищците С. С. и С. Я..

Видно от представената по делото служебна бележка №161/06.11.2023г., детето Г. е постъпило на 15.09.2021г. в ДГ „Ян Бибиян“ гр. Варна, **** От представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор № 479/31.10.2022г. се установява, че ищцата С. С. заема длъжността „работник, подвижен 3 железопътен състав, смяна на талиги и обслужване на товарни вагони, пазач“ при работодателя „БДЖ- товарни превози“ ЕООД.

Представен по делото е трудов договор № 484/01.03.2023г., от който се установява, че С.Д. С. заема длъжността „старши учител ПГ“ при работодателя – Детска градина „Ян Бибиян“ – Варна, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Старши учител в детска градина“.

Представени по делото са сертификати и удостоверения за участие в допълнителни квалификационни курсове на С.Д. С. , в качеството й на служител на ответната детска градина.

Представена е заповед № 4/15.09.2022г. на директора на ДГ „Ян Бибиян“ – Варна, с която е утвърден правилник за вътрешния трудов ред за учебната 2022/2023г., като и самия правилник утвърден с посочената заповед, от които се установява, че за учебната 2022-2023г. е уредена организацията на труда в детското заведение.

Приета по делото е медицинска документация за осъществено лечение на детето Г..

Приета по делото е застрахователна преписка по щета

№13023010500066/22.06.2023г. във връзка със застрахователна полица за групова застраховка „Злополука на учащи“ № 010Е002628/05.10.2022г., ведно с платежно нареждане от 23.11.2023г., с което на ищеца С. Я. е изплатено от застрахователя ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение по посочената щета в размер на 120 лева.

Приета по делото е съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р. Д. Д. изготвена въз основа на медицинската документация и преглед на детето, в обстоятелствената част, на която се съдържа и снетата анамнеза при първоначален преглед на детето Г. в лечебното заведение, съобразно която нараняванията в областта на грака са в резултат на инцидент вследствие игра в детската градина, при която друго дете е паднало върху Г.. Посочва се, че е поставена диагноза „счупване на бедрена кост“. Посочва се, че на 11.05.2023г. е осъществена гипсова имобилизация, като на 15.05.2023г.е осъществена под обща анестезия оперативна интервенция, като фрактурата е фиксирана с 2 бр. титаниеви еластични пирони от по 2,5 мм. Посочва се, че на 27.09.2023г. е осъществена втора оперативна интервенция свързана с необходимостта от отстраняване на костни импланти, като на 29.09.2023г. детето е изписано от болничното заведение. В своето заключение вещото лице излага, че травматичното увреждане е в резултата на удар с или върху твърд, тъп предмет, като същото би могло да бъде получено при падане и удар в настилка. Травмата е обусловила трайно затруднение в областта на десния долен крайник за период от около 4-5 месеца. Осъщественото оперативно лечение е било наложително с оглед цялостно възстановяване на увредената бедрена кост, като същото е осъществено с оглед добрите медицински практики. При преглед на детето вещото лице констатира, че са налице белези в областта на бедрото вследствие от проведеното оперативно лечение. Походката на детето е самостоятелна, като движението на дясната колянна става се осъществява в пълен обем. Отбелязва се, че функцията на крайника е възстановена в своя пълен обем.