Решение № 190 от 19.08.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Тетевен, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100200 по описа за 2024 година

Предявени са иск за прогласяване нищожност на договорна клауза,съединен с иск за заплащане на недължимо платена сума.

Ищцата твърди,че на 27.10.2022г сключила договор за паричен заем №щ с ответника,страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева,със срок на погасяване 26.11.2022 година.

В посочения договор кредиторът е уговорил ГПР в размер на 49.6%,лихвен процент по кредита 40.99%,сума на лихвата за срока на договора 26.95 лева.В договора е записано,че крледитополучателя дължи сума в размер на 165.04 лева такса за бързо разглеждане.

Ищцата е погасила сумата по договора,включително с такса за експресно разглеждане в размер на 991.99 лева.

Налице е договор с потребител по смисъла на параграф 13 от ЗР на ЗЗП.Счита,че договора за кредит е нищожен на основание чл.11,ял.1,т.10 от ЗПК,във в-ка с чл.22 от същия.Не е налице е елемент от неговото съдържание-ГПР,тъй като в договора е налице грешно посочен размер на ГПР.Със сключване на договора е посочено ,че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора.Невключването на допълнителната услуга в ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Неизпълнението на задължението за правилно посочване на ГПР злепоставя и 1

ДиректИ. 2008/48/ЕО и транспонирана в ЗПК.

Ищцата счита,че целия договор следва да се обяви за нищожен.

Налице е и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Счита за нищожна клаузата с която ищцата се задължава да заплати такса експресно разглеждане на кредита.Възможността за въвеждане на такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК.Налице е изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия,свързани с усвояването и управлението на кредита.Налице е и нарушение на чл.143,т.19 от ЗЗП,тъй като клаузата е неравноправна и противоречи на добрите нрави.

Моли да бъде постановено решение,с което се обяви нищожността на клаузата,предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,предвидена в договора,сключен между страните,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 65.00 лева/след допуснатото изменениеувеличение на иска в проведеното открито съдебно заседание/,представляваща недължимо платена сума по договор за кредит,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба,както и сторените разноски по делото.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е изразено становище от ответника „Вивус.БГ“-ЕООД за неоснователност на исковите претенции,като с отговора е предявен и насрещен иск за заплащане на непогасена главница от ищцата по договор за кредит и договорна лихва.Ищецът по насрещния иск твърди,че поради неизпълняване на задължение на ищцата по договора,същата дължи и не е изплатила сума в размер на 55,78 лева ,представляваща непогасено задължение за главница в размер на 28.83 лева и договорна лихва в размер на 26.95 лева за периода 27.10.2022г до 26.11.2022г,ведно със законната лихва за забава,считано от 29.04.2024 година.

В срока по чл.131 от ГПК няма отговор по насрещния иск от ответника по него.Становище за неоснователност на същия е изразено в представена в съдебно заседание писмена молба,в която се възразява,че поради недействителност на целия договор за кредит,ищцата не дължи претендираната сума по насрещния иск.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 27.10.2022 година между страните М. Х. Г. с посочен постоянен адрес в град Тетевен и настоящ адрес в град София и „Вивус.БГ“-ЕООД-София е сключен договор за кредит №щ/27.10.2022г,при следните условия:

-сума на кредита 800 лева.

-срок на кредита-30 дни.

2

-стандартен лихвен процент-40.97%

-Лихвен процент за срока на кредита 40.99%

-Годишен процент на разходите 49.6%

-такса бързо разглеждане 165.04 лева.

-Обща дължима сума по кредита -991.99 лева.

В извлечение от същата дата,изходящо от ответника до ищцата,таксата за бързо разглеждане е посочена като допълнителна услуга.

Приложена е разписка за извършено плащане от 27.10.2022г с наредител-ответника и лице,в полза на което е превода М. Х. Г.,за сума в размер на 800.00 лева.

Приложени са разписки за извършени преводи от ищцата на ответното дружество по кредита.

От заключението на приетото и неоспорено заключение на вещото лице к се установява,че по договор за кредит №щ/27.10.2022г ,сключен между страните,при включване в годишния процент на разходите/ГПР/ на таксата експресно/бързо/ разглеждане в размер на 165.04 лева ,то ГПР е в размер на 1121.32%

Ищцата М. Г. е заплатила по кредита на ответното дружество обща сума в размер на 865.00 лева,от които главница в размер на 771.17 лева и мораторна лихва за забава в размер на 93.83 лева.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С оглед заключението на съд.-счетоводната експертиза,в която не е отбелязано,че ищцата е заплатила по договора за кредит на ответното дружество сумата за допълнителната услуга-такса за бързо разглеждане в размер на 165.04 лева и възможността за нейното претендиране от ответника,съдът приема,че за ищцата е налице правен интерес за предявяване на установетелния иск,за прогласяване недействителността-нижощността на клаузата,предвиждаща заплащане на такава услуга.

Ответникът „Вувис.БГ“-ЕООД-град София е финансова институция по чл.3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,различно от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник,една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Отпускането на кредити е банкова дейност,съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл.2,ал.1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност,финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка,поради което сключения между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ,а съставлява договор за заем по чл.140 от ЗЗД.В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,а именно Решение №99/01.02.2013г по т.д. №610/2011г ,първо т.о. на ВКС и др.

3

От друга страна ищецът по спора е физическо лице,на което по силата на процесния договор е представена паричен заем,който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,поради което същият има качеството на потребител по смисъла на параграф 13,т.1 от ДР на ЗЗП.Ответникът-финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 от ЗКИ,е търговец съгласно параграф 13,т.2 от ДР на ЗЗП.С оглед качеството на кредитополучателя,същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП,относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

От представените по делото доказателства се установява,че страните са били обвързани от Договор за кредит №щ/27.10.2022г..Видно от съдържанието на договора за кредит в него е посочена сумата по кредита-800.00 лева,както и сумата от 165.04 лева под формата на посочена допълнителна такса за бързо разглеждане и ГПР 49.6%.

В клаузата на чл.4.2 от Общите условия към договора е предвидено,че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.Същата е предвидена като допълнителна,незадължителна услуга,при която на кредитополучателя се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му.Посочено е,че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифите на кредитора.Същата не е задължително условия за отпускане на кредита.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит,поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на ЗПК,поради което и в съответствие с чл.7,ал.3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на искането по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест от изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.Същевременно съгласно чл.10а ,ал.1 от ЗПК,кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит,а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита,респективно клаузата,която предвижда дължимостта му,влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Нещо повече,в относимата уговорка на чл.4.2 от Общите условия е предвидено,че срещу заплащане на сумата се гарантира бърза обработка на искането,което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита,обхванато от императивната забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.Освен изложеното,конкретните престации,за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за 4 неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми,което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПС.С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона.Не се установява конкретна услуга,която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума,още повече,че не е установена разлика между обикновеното и приоритетно разглеждане на документи.

Предвид изложеното,посочената уговорка на договора за кредит е нищожна,на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,поради противоречието и с нормата с повелителен характер на чл.10а,ал.2 от ЗПК.

Съдът споделя изцяло доводите ,развити в исковата молба за недействителност н а целия договор за потребителски кредит,сключен между страните.

Договорът за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процентна разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.