Решение № 22 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20225300900574 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците С. Д. И., ЕГН **********; Н. Н. И., ЕГН **********; Д. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител С. Д. И., тримата от ***; М. Б. И., ЕГН **********; и Х. Д. И., ЕГН **********, последните двама от ***, чрез пълномощници адв.К. Е. и адв.Д. Е., твърдят, че на *** г. на път *** (между *** и ***) е възникнало пътно транспортно произшествие между л.а.Сузуки Витара с рег.№ ***, управлянан от Б. М. Т., ЕГН **********, и мотоциклет Сузуки ГСХ-Р1000, управляван от Н. Д. И..

Произшествието е виновно причинено от водача на лекия автомобил, който предприел маневра завой на ляво, без да подаде светлинен мигач, и препречил пътя на изпреварващия го в този момент мотоциклет, в резултат от което настъпил сблъсък между двете превозни средства. Водачът на мотоциклета Н.

И. бил откаран в болнично заведение, където въпреки положените за него медицински грижи починал на *** г. Твърди се, че смъртта е причинена от тежка множествена травма в областта на черепната кухина, както и в областта на гръдната кухина, които травми са настъпили при описаното по-горе 1 произшествие. Описват се подробно телесните увреждания, констатирани при извършената аутопсия. Твърди се, че първата от ищците е съпруга на починалия Н. И., следващите двама ищци са негови синове, М. И. е негова майка, а ищецът Х. И. е негов брат. Описват се животът и отношенията им приживе, както и преживените от ищците страдания в резултат от смъртта на близкия им родственик. Твърди се, че отговорността на водача на л.а.Сузуки Витара с рег.№ *** е застрахована от ответника към датата на произшествието. Ищците са сезирали застрахователя извънсъдебно, който е заплатил на съпругата и децата на загиналия обезщетение в размер по 60 000 лв. на всеки, на майката – 50 000 лв., и е отказал да изплати обезщетение на последния от ищците. Ищците поддържат, че обезщетенията са в несправедлив размер, а братът на загиналия неоснователно не е обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от първите трима от ищците обезщетение за неимуществени вреди от загубата на техния съпруг/баща в размер по 120 000 лв., ведно със законна лихва от датата на смъртта на Н. И. – *** г., до окончателното плащане; на ищцата М. И. да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 130 000 лв., ведно със законна лихва от датата на смъртта на Н. И. – *** г., до окончателното плащане; съответно на ищеца Х.

И. да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лв., ведно със законна лихва от датата на смъртта на Н. И. – *** г., до окончателното плащане. (Претенциите на обезщетените извънсъдебно лица са формирани след приспадане от полагаемото им се обезщетение в размер 180 000 лв. за всеки на платените от застрахователя суми.) Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 030269049, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №68, чрез пълномощник юрк.Г. Р., оспорва исковете. Признава, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения в исковата молба автомобил, като срокът на застраховката обхваща описаното произшествие. Не се оспорва настъпването на произшествие на посочените от ищците дата и място, както и противоправният характер на поведението на водача на застрахования автомобил и неговата вина за настъпилия пътен инцидент, не се оспорва и твърденият смъртен резултат.

2

Възразява се за това, че починалият го е съпричинил, тъй като е управлявал мотоциклета си със скорост, два и половина пъти по-висока от разрешената за съответния пътен участък. Това поведение е затруднило значително възприемането му като опасност за движението и е способствало за увеличаване тежестта на травмите и за настъпилия летален изход. На следващо място се възразява за прекомерност на претендираните обезщетения, като се развиват подробни доводи в тази насока, основани на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Ответникът поддържа, че изплатените от него обезщетения на всеки от ищците съответстват в пълна степен на релевантните факти за размера на същите. Оспорва се искът на последния от ищците с възражения, че не са налице материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение в негова полза, визирани в ТР №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ВКС. Евентуално се възразява, че при определяне обезщетение за този ищец следва да бъде съобразена разпоредбата на §96 ПЗР КЗ във връзка с чл.493а, ал.4 КЗ, въвеждаща лимит в размер до 5 000 лв. Възразява се още, че искът на този ищец е силно завишен по размер. По иска за обезщетение за забава се възразява, че застрахователят изпада в забава от датата на предявяване на претенция от страна на увреденото лице. Възразява се и за изтекла погасителна давност, която се претендира да е 3-годишна.

Претендират се деловодни разноски.

С допълнителна искова молба, подадена в срок, ищците възразяват по това да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Възразяват, че, преди да предприеме маневра, водачът на лекия автомобил не се е уверил в това, че зад него няма друго моторно превозно средство, което преди това е предприело маневра изпреварване, въобще не е гледал пътя назад, въпреки отсъствие на пречки за това, нито е задействал спирачките преди настъпване на процесното произшествие. Маневрата завой на ляво е предприета в момент, в който автомобилът се е намирал в опасната зона на мотоциклета. И при движение с допустима от закона скорост от страна на мотоциклетиста, произшествието е било неизбежно. Поведението на водача на застрахования автомобил е единствена причина за последното, като се развиват подробни фактически доводи за това. Оспорват се и останалите възражения на ответника. По претенцията на последния ищец се изтъква, че връзката между двамата братя е била трайна и дълбока, емоционално топла, като смъртта на Н. е белязала завинаги живота на този ищец.

3

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от приложените по делото удостоверения, издадени от Община ***, че ищците Н. Н. И., ЕГН **********, и Д. Н. И., ЕГН **********, са деца на Н. Д. И., ЕГН **********, а ищцата С. Д. И., ЕГН **********, е тяхна майка и съпруга на Н. Д. И..

Установява се, че ищцата М. Б. И., ЕГН **********, е майка на последния, а ищецът Х. Д. И., ЕГН **********, е негов брат. От приложеното преписизвлечение от акт за смърт се установява, че Н. Д. И. е починал на **-годишна възраст на *** г.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1244/2022 г. на ОС Пловдив Б. М.

Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на *** г. на ***, *** – ***, ***, при управление на лек автомобил Сузуки Витара с рег.№***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 и чл.26 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Д. И. от ***, ***, починал на *** г.

Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за товарния автомобил Сузуки Витара с рег.№*** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на горното събитие *** г. В тази насока е и приетата по делото справка от информационна система на Гаранционен фонд, според която застрахователното покритие е с начална дата 08.05.2019 г. и крайна дата 07.05.2020 г.

Установява се, че на 14.02.2022 г. (л.183 и сл.) ищците са сезирали ответното застрахователно дружество за това, че е настъпило горното пътнотранспортно произшествие и са заявили претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. Установява се, че от страна на застрахователя е предложено постигане на споразумение с ищците, като на първите трима от тях се изплати обезщетение в размер по 60 000 лв., а на ищцата М. И. – 50 000 лв. Неоспорим факт е, че такова споразумение не е било постигнато. Ищците признават и това се установява от приложените по делото платежни документи (л.112 – л.115), че застрахователят е изплатил горните суми.

Съответно в полза на ищеца Х. И. не е определено и изплатено застрахователно обезщетение.

Разпитани са свидетели. По въпосите, свързани с механизма на 4 произшествието, са разпитани свидетелите Б. Т. и П. К.. Първият е прекият причинител на произшествието. От показанията му се установява, че в деня на инцидента, по обяд, се е движел в посока *** – ***. Свидетелят споделя, че времето е било ясно и с добра видимост, като на един прав участък от пътното платно предприел маневра „завой на ляво“, за да отбие в ляво от пътя, при което в автомобила се ударил мотоциклет. Свидетелят споделя, че мотоциклетът се е движел зад него, както и, че го е забелязал известно време преди удара, когато се е намирал на около 200 м зад автомобила.

Непосредствено преди удара свидетелят не погледнал къде е другото превозно средство. Сблъсъкът бил силен. Мотоциклетистът се прехвърлил през предния капак на джипа и изхвърчал от лявата страна на пътя в канавката. Дошла бърза помощ, качили пострадалия в линейката и го закарали в болница. Свидетелят П. К. е очевидец на произшествието, който се движел с автомобила си след мотоциклетиста. Той възприел как последният предприема изпреварване на движещия се пред него автомобил, управляван от св.Т., и почти го настига, когато автомобилът рязко завил на ляво и настъпил удар между двете превозни средства. И според този свидетел времето е било обедно, ясно и светло, участъкът от пътя – прав с нормална пътна настилка.

От показанията на останалите свидетели – Х. П., Н. И. и М. Х., се установява, че ищцата С. И. и починалият й съпруг са били изключително близки, неразделни (с изключение на малкото случаи, в които И. работел в чужбина спорадично и за по 2-3 месеца), силно сплотени в трудности, чистосърдечни, добри един към друг, към децата си и към хората около тях.

Огромна част от времето си прекарвали заедно, не можели да живеят един без друг. След смъртта на съпруга й ищцата С. И. се променила напълно. Дълго време отсъствала от работа, не била на себе си, излизала от дома си, само за да ходи до гробищата. Тя все още не може да преодолее това нещастно събитие.

Голямото дете – ищецът Н. И., по това време бил в *** клас, предстоели му матури и кандидатстване, имал планове да учи в ***, бил изключително любознателно и интелигентно дете, трябвало да посещава частни уроци, за да се подготви добре и да продължи образованието си. След смъртта на баща му детето се сринало психически. Не се представил добре на изпитите, не могъл да се събере. Престанал да рисува. Станал мълчалив и затворен, близо година не излизал от вкъщи. И сега трудно споделял какво преживява. Малкото дете тогава било във *** клас. То също понесло трудно новината за смъртта на 5 баща си, преживяло шок и на последвалото погребение. И двамата изпитвали нужда от баща си, към когото са били силно привързани. Ищцата С. И. имала и финансови проблеми след случилото се. Наложило й се сама да гледа и издържа децата, да се премести от семейното жилище, да заживее с тях на друго място, което трябвало да ремонтира. Сега работела много, стараейки се да осигури на децата си всичко необходимо. Починалият Н. И. и брат му Х. И. са имали трудности в детството – родителите им са се развели, когато са били малки, известно време са живели без баща, след което – когато Н. е бил на * г., а Х. – на * г., майка им заживяла съпружески със свидетеля И., чиято фамилия те са приели по съдебен ред и когото възприемат като баща. Животът им, преди ищцата М. И. да срещне свидетеля И., е протичал лошо – бащата е имал проблеми с алкохола и тормозел майка им, тях също. Двамата се защитавали взаимно, защитавали и майка си. Впоследствие след развода бащата не осигурявал издръжка, взимал децата и после не ги връщал на майката. Децата не искали да ходят при биологичния си баща, правели го по принуда.