Решение № 11795 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11795 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110146852 по описа за 2025 година

„* ООД е предявило против М. К. А. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * г., ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от 9 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 07.06.2024 г. – 07.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20518/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че по реда на * между „страните е сключен Договор за потребителски кредит № * г., по силата на който ищецът предоставил на ответника парична сума в размер на 300 лева, която последният се задължил да върне на 07.07.2024 г. при фиксиран лихвен процент от 36%. Сочи, че ответникът не извършил никакви плащания.

Излага, че между страните е било налице валидно облигационно отношение, възникнало след отправено от страна на ответника искане посредством сайта на заемодателя, в което ответникът е попълнил личните си данни и параметрите на желания заем. Потребителят се е съгласил да му бъде отпуснат кредит и му е бил предоставен СЕВ, като с натискане на бутона „подпис“ е приел предоставените му условия по договора. Заемната сума била предоставена чрез *

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че липсва сключен договор и е недоказано усвояването на процесната сума. Релевира възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Намира договора и ОУ за противоречащи на закона.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и 1 правни изводи:

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със ЗЗД, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (*), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит (ЗПП). Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 *, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 * са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно *, се прилага ЗЕДЕУУ, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Според разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * г., Погасителен план и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора, е в размер от 300 лева, при годишен лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58 %. Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс с падеж на 07.07.2024 г. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по инициатива на кредитополучателя чрез попълване на електронна заявка за кредит, намираща се на уебсайта на кредитора чрез създаване на профил. Договорът се счита сключен с изразено съгласие от страна на потребителя чрез кликване на бутон „подпис“ от неговия профил.

2

По делото е представена разписка от 07.06.2024 г. за паричен превод към *, от която се установява, че на посочената дата ответникът е получила сумата от 300 лева, преведена от „* ООД, с посочване на имената на ответната страна и номера на договора за кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ.

Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. и определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. В посочената практика се приема, че “принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.

В случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна през системата на кредитодателя е подала заявление за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез потвърждаване на изпратения линк. Това е така, доколкото заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на потребителя-ответник, след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри и който е приет от потребителя с потвърждаването. Профилът на съответния потребител се създава след въвеждане на неговите лични данни, след което се генерира уникален идентификационен код на този потребител. Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй като последното е възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на потребителя и избраната от последния парола. Всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответната страна е ползвала системата на финансовата институция, като след избиране на параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването му при посочените в последния клаузи и съдържание с потвърждението.

Сключване на договор, който по така изложените съображения следва да се приеме, 3 че е с посоченото съдържание, се установява и от представената по делото разписка, от която е видно, че на посочената дата ответникът е получил сумата от 300 лева, преведена от „* ООД, с посочване на имената на ответната страна и номера на договора за кредит.

Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 300 лева при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите условия към него.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В договора са посочени всички необходими реквизити за сключване на договор за кредит. Видно от погасителния план е посочено, се дължи една единствена вноска от 300 лева без начислявания на допълнителни суми.

Ищецът претендира договорна лихва за периода 07.06.2024 г. – 07.07.2024 г.

Договорната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. Съдът намира, че определеният в договора лихвен процент от 36% е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на 300 лева за срок от 30 дни. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената лихва е прекомерна и следва да се намали до средните нива за лихвени проценти при уговаряне на договорна лихва. Съдът установи, че основният лихвен %, считано от 01.06.2024 г., е 3,78 %, като размерът на претендираната възнаградителна лихва следва да се намали до този процент или на основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на възнаградителната лихва на сумата от 0,95 лева.

С оглед на изложеното съдът приема, че в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума, ведно с възнаградителна лихва в намаления от съда размер. Ответникът не доказа погасяване на процесния дълг, съставляващ неплатената погасителна вноска, поради което искът за заплащането на непогасената главница в размер на 300 лева се явява основателен в пълен размер.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от предявените искове в размер на 258,95 евро (506,45 лева), от следните сторени 4 разноски: 50 лева – държавни такси за исковото и заповедното производства, 400 лева – депозит за особен представител и 480 лева – адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производства. Ответникът е бил представляван от особен представител в производството и не е сторил разноски по делото.