Решение № 4986 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4986 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110132654 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** чрез адв. Л. Б., член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. София, у****** срещу „Кредитрект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано управителя Николай Пенчев, съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 994044 от 03.01.2024 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал.

1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № ***** от 03.01.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона и добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 994044 от 03.01.2024 г., по реда на ЗПФУР, за сумата от 2000 лв., със срок на издължаване 18 месеца, при ГЛП 47,00 % и ГПР 58,44 %. Сочи, че съгласно чл. 6 от Договора, вземането се обезпечава с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това. Твърди, че са поставени следните изисквания - при един поръчител, същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 3 минимални работни заплати, а при двама - поне 2; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно чл. 18 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 6 от Договора, 1 била дължима фиксирана неустойка в размер на 3872,48 лв. Излага, че макар дадената възможност за предоставяне на обезпечение, неустойката била начислена още при сключване на Договора и включена в погасителния план. Оспорва договора за кредит като недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и в тази връзка излага, че неустойката не е включена като разход в размера на ГПР, с което пряко се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения, че начислената неустойка следва да намери отражение при изчисление и посочване размера на ГПР, доколкото същата представлява разход по кредита. Освен това сочи, че при посочен ГПР в размер на 58,44 %, включващ единствено лихвата по кредита, при добавяне на начислената неустойка, размерът на ГПР в действителност надвишава максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В допълнение посочва, че посочването на ГПКР в договора за кредит, който не отговаря на действително прилагания, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2, т. 1 от ЗЗП. Развива подробни съображения в насока, че неустойката представлява скрито възнаграждение и следва до си възприема като лихва. Досежно клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, излага, че размерът на неустойката е прекомерно завишен, че така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите функции. Същевременно сочи, че уговарянето на неустойка се заобикаля императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на длъжника, кредиторът има право само на законната лихва. Твърди, че клаузата е неравноправна, тъй като води до значително неравновесие между правата на страните по договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 03.01.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за осъждане на С. И. Д. да заплати „Кредитрект“ ЕООД сумата от 1150 лв., предявен като частичен от 2000 лв., представляваща непогасено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 03.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът по насрещния иск излага, че ответникът е усвоил сума в размер на 2000,00 лева, като за погасяване на задължението сочи, че е постъпило еднократно плащане в размер на 850 лв. на дата 04.04.2024 г., като е представил справка за това какви суми са погасени с постъпилото плащане. Поради допуснатата забава счита, че са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за изискуем, прилагайки уведомление до длъжника към насрещната искова молба. Счита, че ако договорът за кредит бъде прогласен за нищожен ответникът му дължи непогасената главница, за която твърди, че е в размер на 2000 лв., но претендира част от нея – 1150 лв. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

С. И. Д. е депозирал отговор на насрещния иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск, като поддържа доводите, изложени в исковата молба по главния иск за нищожност на договора за кредит.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 03.01.2024 г., по реда на ЗПФУР, със соченото от ищеца съдържание, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2000,00 лв. и че сумата е 2 усвоена, както и че по договора е начислена неустойка в размер на 3908,48 лв.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит № ***** от 03.01.2024 г. и видно, че предоставената сума от 2000 лв. следва да бъде върната от кредитополучателя на 4 месечни погасителни вноски по 78,33 лв. всяка и 14 месечни погасителни вноски по 188,30 лв. всяка, при фиксиран лихвен процент 47 % и ГПР 58,44 %, както и обща сума на плащане 2949,52 лв.

В чл. 3, ал. 4 от договора е посочено какви компоненти са включени при изчисляване размера на ГПР, а именно само възнаградителна лихва.

В чл. 6 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите в зависимост от това дали са един или двама, следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за креди, сключени с кредитополучателя, по които са в неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.

По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е определен срок за предоставяне на обезпечението – 2 дни от сключването на договора.

В чл. 18 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока и отговарящо на условията по чл. 6 се санкционира с неустойка в размер на 3872,48 лв., разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 58,44 %, в който не е включена неустойката по чл. 18 от договора.

По делото е представен Лог файл по договора за кредит, в който са отразени всички действия на кредитополучателя – ищец при кандидатстването и сключването на договора за кредит.

Представени са и искането за кредит, подадено от ищеца и извлечение за извършени плащания, видно от което за погасяването на кредита са постъпили плащания в общ размер на 850 лв., с които са погасени две пълни погасителни вноски, законна лихва, неустойка за забава и такси за администриране на просрочен кредит.

По делото и прието и уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит (л. 64).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са 3 потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна информация.