Решение № 1505 от 20.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203911 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.Н.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Варна, подадена чрез управителя В. Ч., против НП № 03-2400339 от 18.09.2024год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът не оспорва фактическата обстановка отразена в НП, но моли при липса на основание за отмяна на последното да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния такъв.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като сочи, че по безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото се установявало извършването на нарушението. По отношение на санкцията също счита, че тя е адекватна, тъй като видно от протокола за извършена проверка били установени още две лица да полагат труд без трудови договори.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2024год., след обяд служители на Д „ИТ“ – Варна извършили проверка по работни места в студио за красота, находящо се в гр.Варна, ул.

„Дунав“ № 14 и стопанисвано от въззивното дружество. В хода на проверката свидетелите заварили в обекта лицето А. С. – украинска гражданска, на което била предоставена за попълване декларация по чл. 68, ал.1 ,т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В декларацията С. посочила, че работи за въззивното дружество 30.07.2024год. с работно време от 09:00ч. до 20:00ч. с три почивни дни в седмицата и без почивка в рамките на работния ден и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 400лв. На същата дата на управителката на въззивното дружество била връчена призовка по чл. 45 от АПК за явяване и представяне на трудовите досиета на работещите в обекта лица и др. документи.

По време на документалната проверка писмен трудов договор сключен между въззивното дружество и А. С. не бил представен.

При тези факти, било преценено, че въззивното дружество е извършило нарушение на КТ и на 28.08.2024год. инспектор при Дирекция „ИТ“ Варна Г.

Л. му съставила АУАН № 03-2400339 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Актът бил предявен и подписан от надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 18.09.2024год., въз основа на акта, директора на дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.

414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2500лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства - приложените по АНП – АУАН; пълномощно от В. Ч. към Красимир Кузманов; протокол за извършена проверка № ПР2430084/28.08.2024год.; призовка по чл. 45 от АПК; идентификационна карта; декларация по чл. 68, ал.1 т.3 от ЗТМТМ (представена и в превод на български език в хода на съдебното следствие);

Регистрационна карта от Държавна агенция за бежанците; Заповед № 30864/17.10.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“., както и от допълнително представени от въззиваемата страна в хода на съдебното производство – Протокол за извършена проверка № ПР2417228/23.05.2024год.; правилник за вътрешния трудов ред; Анекс към правилник за вътрешния трудов ред;

Заповед от 27.05.2024год. на управителя на въззивното дружество.

Така описаните по-горе писмени доказателства са непротиворечиви, 2 кореспондират по между си и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.

По приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между работника и работодателя да има сключен трудов договор.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В настоящия случай лицето А. С. е било установено да работи в салона за красота стопанисван от въззивното дружество. Същото е декларирало пред проверяващите, че полага труд за въззивното дружество като администратор от определена дата, че има работно време, почивки и е посочило размера на договореното трудово възнаграждение, поради което и съдът прие, че С. се е намирала в трудовоправни отношения с въззивното дружество. Горното е налагало сключването на писмен ТД, какъвто към момента на проверката не е бил налице. И след като С. е била допусната да изпълнява трудови функции без да има сключен трудов договор в писмена форма то нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е извършено и то е доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния предвиден в закона, а именно в размер на 2500лв.

Посоченият размер на наказанието АНО мотивирал с това, че по време на проверката били установени да работят още две лица без трудови договори.

Този факт, който действително е отразен в протокола за извършена проверка, обаче сам по себе си не следва да бъде отчетен като отегчаващо отговорността 3 обстоятелство доколкото след справка в ЕИСС съдът констатира, че за тези две деяния адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е била ангажирана и са били наложени съответните административни наказания, но издадените две НП все още не са влезли в сила. При това положение, с оглед липсата на данни за налагани предходни санкции, както и липсата на други отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счете, че така наложеното на въззивното дружество наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 2500лв. на 1500лв.

Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2500лв. на 1500лв.

По разноските.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова му се дължи на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 48лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „В.Н.“ ЕООД в полза на Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда".

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400339 от 18.09.2024год.

4 на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „В.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Дунав“ № 14, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1500лв..

ОСЪЖДА „В.Н.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Дунав“ № 14 да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", юрисконсултско възнаграждение в размер на 48лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5