Решение № 4558 от 18.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4574/2024
- Вид
- Решение № 4558
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4558 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330104574 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена С. Г. П., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата сума в размер от 34.66 лева- платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № *** и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД с който се претендира да бъде осъден ответникът „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер от 216.05 лева - платена без основание по недействителен Договор за предоставяне на гаранция Договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2024 год., до окончателното им погашение (претенциите на ищеца са описани съобразно заявеното от него увеличение досежно размера на исковете, сторено в открито съдебно заседание от 23.10.2024 г.).
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***, както и договор за представяне на гаранция/поръчителство № *** с „Файненшъл България“ ЕООД. Смята, че първият договор бил нищожен, а вторият – лишен от правно основание, уговорен бил неравноправно в ущърб на потребителя, противоречал на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание, че обезпечава нищожна кредитна сделка.
Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение 1
ГПР бил различен от посочения в договора, като първият ответник не включил към годишния процент на разходите по заема възнаграждението на поръчителя, с което е нарушил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като по този начин заобиколил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща краен размер на ГПР.
Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради липса на задължителен реквизит. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т. 1 от ЗЗП.
На собствено основание бил нищожен и сключеният договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не била породила правни последици. Не било спазено задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита, както изисква чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя. Поради изложеното смята тази уговорка за неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
Договорът за гаранция имал акцесорен характер и можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг.
Поради нищожност на кредитната сделка, сключеният договор за учредяване на поръчителство не породил правно действие.
С оглед гореизложеното моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество, е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.
Прави искане, на основание чл.213 ГПК, съдът да съедини за разглеждане в едно производство настоящото дело с гр.д.№ 4575/2024 на РС Пловдив, тъй като страните били едни и същи и били налице предпоставките за това.
Сочи, че дори да са нарушени разпоредбите на чл. 19 от ЗПК, това не водило до нищожност на договора за кредит. Процесният договор за заем бил действителен и не нарушавал изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 от ЗПК. ГПР бил изчислен към момента на сключване на договора и по определения в Приложение 1 към ЗПК начин. Договорът покривал минимално изискуемите реквизити на чл.11 ЗПК, като посочените параметри били коректни. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита. Не представлявало и разход за допълнителна услуга, тъй като сключването на договора с дружеството гарант не било задължително условие за получаване на кредита, а ищецът по собствена воля избрал да обезпечи задължението си чрез поръчителство. В ГПР по договора била включена само лихвата по кредита, защото това бил единственият разход за 2 кредитополучателя. Смята, че било несъстоятелно твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство при формиране на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. Излага, че договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като в договора били посочени условията за издължаване на кредита, информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не била нарушена и разпоредбата на чл.19 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Изискването за предоставяне на обезпечение по договора за заем не противоречало нито на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Излага, че дружеството действало добросъвестно, като на ищеца била представена преддоговорна информация и бил запознат с параметрите на договора. След като ищецът изразил съгласие за сключване на договора и впоследствие го подписал, то съгласно практиката на ВКС, това следвало да се приеме като частен случай на индивидуално уговорена клауза.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество, е депозирал отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Сочи, че процесният договор за поръчителство бил действителен, тъй като отговарял на изискванията на закона. Твърди, че с предоставеното поръчителство извършвал възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът бил сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Излага че, разпоредбите на ЗПК били неотносими към договорите за поръчителство. В тази връзка били ирелевантни всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на ЗПК.
Счита, че договорът за гаранция не бил в противоречие с добрите нрави и не бил лишен от правно основание. Твърди, че с предоставената гаранция, извършвал възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът бил сключен по възлагане на ищеца, а възнаграждението по договора не било разход по кредита, а насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Смята, че са несъстоятелни твърденията на ищеца, че договорът бил уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, като излага подробни аргументи. Несъстоятелно било и твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство не породил правни последици, тъй като обезпечавал нищожна кредитна сделка, като излага мотиви в тази връзка.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписан Договор за паричен заем № 3
*** /л.5-10/ със заемна сума 400 лева, при ГЛП 40% и ГПР 46.83 %,, както и че в ГРП е включена единствено възнаградителната лихва, както и че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е подписан Договор за предоставяне на поръчителство № *** /л.11-14/
Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за сумата в размер от 434.70 лева (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника С. Г. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от Договора за гаранция, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 216.30 лв. (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план).
От прочита на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем се изяснява, че възнаграждението дължимо на поръчителя по Договор за предоставяне на гаранция не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите. В чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем изрично е посочено, че не се включват други разходи, освен посочените в договора за кредит. Тоест, в същия не фигурира вземането за възнаграждение, дължимо на поръчителя по договора за предоставяне на гаранция.
Гореизложеният извод се потвърждава и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза (л. 73-75). В заключението експертът е отразил, че при формиране на приложимия към договора ГПР кредиторът е включил единствено вземането на възнаградителна лихва. При включване към ГПР и на вземането по договора за предоставяне на гаранция, същите се равняват на 723.67 %. Вещото лице е констатирало също, че размерът на платената от ищцата сума за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит е 34.66 лева, а за възнаграждение за поръчителство – 216.05 лева.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза като счита същото за обектни, обосновано и съответстващо на останалия приобщен по делото доказателствен материал.
4
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и С. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).
Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea4337f7-6620-47db-ad23-ad9b134be116