Определение № 47 от 11.01.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Сливен, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М. Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500009 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. И., в качеството му на баща на малолетното дете Я. И. И., чрез пълномощника адв. Й. Бекирска от САК против Определение №665/17.11.2023г. по гр.д.№1182/2023г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратено производството по делото пред НЗРС и същото е изпратено по подсъдност на Старозагорски районен съд.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че уредената в ЗЗДН местна компетентност не е абсолютна такава и съдът не разполага с правомощието служебно да прекрати делото и да го изплати по подсъдност на друг съд без надлежно възражение от страна на ответника. На следващо място се посочва, че НЗРС е единствено компетентния съд, съгласно правилото на чл.7 от ЗЗДН – постоянен или настоящ адрес на лицето. В случая се касае за пострадало дете, като настоящ адрес е този, на който детето пребивава фактически към момента на завеждане на делото.

Регистрираният настоящ адрес на детето в гр. Стара Загора бил кратковременна регистрация от 29.08.2023г. до 14.09.2023г., като детето не е посещавало учебно заведение в гр. Стара Загора, нямало социален кръг и център за живот там. Напротив, постоянният му адрес винаги е бил гр. Нова Загора, където детето е живяло и живее, посещавало е и посещава учебно заведение там, там бил неговият център на живот.

Посочва се, че идеята на ЗЗДН при уреждане на местната компетентност е делата да бъдат разглеждани от най-достъпния и близък до жертвата съд. С оглед изложеното, 1 жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на НЗРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – П. Й. И., която не е депозирала отговор в законоустановения срок.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. №1182/2023г. по описа на Новозагорски районен съд е образувано въз основа на молба за защита от домашно насилие, подадена на 14.09.2023г. от И. С. И., в качеството му на баща на малолетното дете Я. И. И., роден на 27.03.2014г., против П. Й. И., с която се твърди осъществен на 10.09.2023г. акт на домашно насилие от майката спрямо малолетното дете Я. И..

В исковата молба се посочва, че акта на насилие е осъществен в жилището на ответницата – майка на детето в гр. Стара Загора, а след акта на насилие, на 10.09.2023г. подалият молбата баща е взел детето при себе си в гр. Нова Загора.

Към момента на подаване на молбата и след това, в хода на производството до момента, детето живее при баща си в гр. Нова Загора.

С Решение №167/10.08.2020г. по гр.д. №533/2020г. на НЗРС е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданският брак между П. Й. И. и И. С. И., като упражняването на родителските права спрямо детето Я. И. И. е предоставено на майката, като е определен режим на лични контакти на детето с бащата и местоживеенето на детето е определено при майката, което към него момент е било в гр. Нова Загора.

Постоянният адрес на детето Я. И. И. е в гр. Нова Загора, регистриран на 03.01.2020г.

Настоящият адрес на детето в гр. Стара Загора е регистриран на 29.08.2023г.

Детето Я. И. е записан като ученик за учебната 2023/2024 година в ІІІ клас в СУ „Христо Ботев“, гр. Нова Загора.

Възражение за неподсъдност на делото ответницата по молбата не е направила.

Въз основа на Разпореждане от 14.09.2023г. е издадена заповед за незабавна защита №8/14.09.2023г. по гр.д. №1182/2023г. на НЗРС в полза на детето Я. И. И. с постановени мерки за закрила срещу П. Й. И., като една от тях е определяне местоживеене на детето Я. И. И. при неговия баща И. С. И. на посочен адрес в гр. Нова Загора.

Насрочените по делото две открити съдебни заседания са отлагани без даване ход на делото по молба, съответно на всяка една от двете страни.

С Определение №665/17.11.2023г. по гр.д. №1182/2023г. НЗРС е приел, че фактическото пребиваване на детето е било в гр. Стара Загора до 10.09.2023г., поради 2 което е счел, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Стара Загора и е прекратил производството по делото пред НЗРС, като го е изпратил по компетентност на СтЗРС.

Определението за прекратяване е връчено на молителя И. И. на 06.12.2023г.

Частната жалба против определението е подадена на 14.12.2023г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

В случая се касае за производство по ЗЗДН, образувано по молба, подадена от родител - баща, с която се иска предприемане на мерки за защита на пострадало от домашно насилие малолетно дете, извършено от неговата майка.

Подсъдността на производството е уредена в чл.7 от ЗЗДН и съгласно редакцията към момента на подаване на молба за защита, компетентен е районният съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице. Избора при тази алтернативна подсъдност е предоставен на пострадалото лице.

В случая, от една страна, постоянният адрес на пострадалото лице – малолетното дете Я. И. е в гр. Нова Загора, което обуславя компетентността на сезирания НЗРС.

От друга страна, както и самият първоинстанционен съд е отбелязал, се касае за пострадало малолетно дете, в който случай се взема предвид фактическо местопребиваване на детето към момента на предявяване на молбата, с оглед закрила на интересите на детето. В случая е установено, че от момента на осъществяване на акта на домашно насилие – 10.09.2023г. до настоящия момент, в т.ч. и към момента на подаване на молбата за защита /14.09.2023г./ детето живее при баща си И. И. на адрес в гр. Нова Загора, като именно и този адрес е определен и като местоживеенето на детето по силата на издадената от районния съд заповед за незабавна защита №8/14.09.2023г.

Освен това е установено, че пребиваването на детето в гр. Стара Загора е било изключително кратко – от 29.08.2023г. до 10.09.2023г., което не обуславя наличието на изискуемото фактическото пребиваване на детето, в смисъла на неговата обичайна среда на живот. Напротив, от данните по делото се установява, че обичайната среда на живот на детето Я. е в гр. Нова Загора, където е живяло с майка си до края на м.08.2023г. и където е посещавало и посещава от началото на учебната 2023/2024 година учебно заведение – СУ „Христо Ботев“, гр. Нова Загора.

С оглед изложеното, компетентен да разгледа молбата за защита, с която е сезиран, е Районен съд – Нова Загора.

3

Като е достигнал до друг правен извод относно подсъдността, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на Новозагорски районен съд.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №665/17.11.2023г. по гр.д.№1182/2023г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д.№1182/2023г. по описа на НЗРС и делото е изпратено по подсъдност на РС – Стара Загора.

ВРЪЩА делото на Новозагорски районен съд за разглеждането му от този съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4