Решение № 3140 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3140 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330100923 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите *** и ***, чрез пълномощник юрисконсулт ***, е предявил против В. Й. Й., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 20693/ 2024 г. на ПРС, XI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10245/ 02.12.2024 г., парични суми, както следва: сумата в размер на 800 лева- главница, представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № *** от 09.12.2019 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, прехвърлен с договор за цесия от 05.04.2023 г., сумата от 337, 36 лева- такси по договора, сумата от 296, 69 лева- неустойка по чл. 6.2. от договора, сумата от 40, 05 левадоговорна лихва по договора за кредит за периода 09.12.2019 г.- 23.01.2020 г., сумата от 161,57 лева- лихва за забава по договора за кредит за периода 23.01.2020 г.- 19.11.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- 24.10.2024 г., до окончателното погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 09.12.2019 г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, се сключил договор за потребителски кредит № ***, по който лицето получило сумата от 800 лева, платим на една вноска с краен падеж- 23.01.2020 г., при ГЛП40, 05 % и ГПР- 48, 63 %. Договорът бил действителен, отговарял на специалните законови 1 изисквания на ЗПК, като бил сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по електронен път от разстояние. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, като вземането било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., за което длъжникът бил уведомен от новия кредитор. По договора били дължими следните суми: сумата от 800 лева- главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 40, 05 лева за периода 09.12.2019 г.- 23.01.2020 г., сумата от 161,57 лева- лихва за забава по договора за кредит за периода 23.01.2020 г.- 19.11.2024 г. (без периода на извънредното положение), сумата от 337, 36 лева- такси по договора и сумата от 296, 69 лева- неустойка по чл. 6.2. от договора. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 20693/ 2024 г. на ПРС, XI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между страните не бил сключен договор за паричен заем, като не било постигнато съгласие за това, предвид обстоятелството, че в приложения от ищеца договор за кредит нямало подпис на ответника.

Не се установявало и спазване на изискванията за сключен договор по реда на ЗПФУР, свързана с размяната на кореспонденция между страните. Доколкото заемът бил реален договор, сумата следвало да бъде действително предадена на ответника, но не се представяли писмени доказателства за това, че тя е получена от него. При условие, че се приемело, че все пак имало сключен договор, то се оспорват както прехвърленото вземане, така и уведомлението за цесията. Първо- не се доказвало, че именно вземането по процесния кредит е прехвърлено на ищеца и второ- нямало доказателства, че ответникът е уведомен за това прехвърляне, като в тази връзка връчването на книжата на особения представител не пораждало съответните последици, доколкото той не бил упълномощен от длъжника да прави възражения. На следващо място, твърди се, че заемното правоотношение било недействително на специалните основания на чл. 11 от ЗПК- не бил посочен размерът на лихвения процент, не било ясно какви точно разходи се включвали в ГПР. Освен това не било ясно и дали таксата за експресно разглеждане се включвала в ГПР, а и клаузата за нея не било индивидуално уговорена, поради което имала неравноправен характер. Отделно, тя противоречала на нормата на чл. 10а от ЗПК и заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като водела до неоснователно обогатяване на кредитора. Предвид нищожността на договора, на основание чл. 23 от ЗПК се дължала само чистата стойност на кредита, без други разходи. Прави се и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията за договорна лихва и лихва за забава. Оспорва се и претенцията за заплащане на неустойка, като акцесорно задължение по договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

2

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 10245/ 02.12.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 20693/ 2024 г. на ПРС, XI гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 800 лева- главница, представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № *** от 09.12.2019 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, прехвърлен с договор за цесия от 05.04.2023 г., сумата от 337, 36 лева- такси по договора, сумата от 296, 69 лева- неустойка по чл. 6.2. от договора, сумата от 40, 05 лева- договорна лихва по договора за кредит за периода 09.12.2019 г.- 23.01.2020 г., сумата от 161,57 лева- лихва за забава по договора за кредит за периода 23.01.2020 г.- 19.11.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- 24.10.2024 г., до окончателното погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 82, 71 лева.

Така издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Представена е разпечатка от договор за потребителски кредит № *** от 09.12.2019 г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, според който на лицето бил отпуснат кредит в размер на 800 лева, при следните условия: срок- 1 месец, фиксиран ГЛП40, 05 % и ГПР- 48, 62 %, при обща сума за погасяване- 840, 05 лева. Предвидена е допълнително и такса за експресно разглеждане от 409, 95 лева.

Като писмени доказателства са представени договора, ОУ и лог файлове.

С договор за цесия от 05.04.2023 г. „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на ищеца вземането по процесния кредит. Приложени са договора за цесия, уведомление за цесия и пълномощно.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът твърди, че между стария кредитор и ответника имало сключен договор за кредит, чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Действително по реда на ЗПФУР е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

По делото обаче няма представени доказателства, от които да се направи извод, че наистина е било постигнато съгласие между страните за подобно договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Представено е само извлечение от лог файлове, но ответникът в отговора ги оспорва и прави изрично възражение в тази насока, като въпреки това ищецът не ангажира доказателства (чрез 3 техническа експертиза например), че комуникацията между страните е била осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, че му е била предоставена необходимата информация и, че лицето се е съгласило да получи заем. Няма данни ответникът като потребител на услугите да се е регистрирал на сайта на дружеството, да е създал свой профил, да е извършена проверка на неговите лични данни и статус, да е установено съответствие и да е направена съответната заявка за отпускане на заема.

Няма спор, че за този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл.

10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.

По делото не са представени електронни записи, от които да се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Принципно електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В случая обаче няма данни ответникът да се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той от своя страна да е направил такова като страна по представения договор. Липсват и електронни документи, които да съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, а в случая дори и такава заверка от кредитора няма.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че по делото остава недоказано твърдението на ищеца, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Дори нещо повече, доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва и реално да е предадена съответната сума на заемателя. В тази насока обаче отново липсват писмени доказателства, от които да се установява, че действително в полза на ответника чрез системата „Изипей“, както е записано, е била преведена заетата сума. Няма такъв документ (разписка), в който заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а 4 като основание за превода да е посочен номерът на договора за кредит, каквато се твърди да е била уговорката в условията на договора. Тъй като без преводното нареждане не може да се удостовери изпълнението на задълженията на кредитодателя, недоказано остава и обстоятелството, че въпросната сума наистина е била преведена на ответника, поради което в случая не се установява наличието на валидно заемно правоотношение.