Решение № 417 от 07.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Велико Търново, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100500803 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 709 от 24.04.2024г. по гр.д. № 2718/2023 година Районен съд Велико Търново осъжда Ц. Велико Търново да заплати на Т. К. Й. сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с трудова злополука настъпила на 18.07.2022 година ведно със законна лихва от 18.07.2022г. до окончателно плащане на главницата; сумата от 762,50 лв. – обезщетение за претърпени от същата трудова злополука имуществени вреди, ведно със законна лихва от 18.07.2022г. до окончателното плащане. Със същото решение искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. или за 35000 лв., както и искът за имуществени вреди за разликата над 762,50 лв. до пълния предявен размер от 2005 лв. – за разликата от 1242,50 лв. Отхвърлен е и иска с правно основание чл. 200, ал. 3 вр. ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 25850 лв. – имуществени вреди – представляваща пропусната полза – неполучено трудово възнаграждение за периода от 1.08.2022г. до 15.09.2023 год. и иска за законната лихва от 19.09.2023г. като изцяло неоснователен.

1

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответника „ДЗИ – ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Против решението в частта му, с която исковете са отхвърлени е подадена въззивна жалба от ищцата Т. К. Й. чрез пълномощник адв. М. С.. Навеждат се оплаквания и доводи за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът не бил отчел всички обстоятелства по делото относими към определяне размера на това обезщетението с оглед принципа за справедливост. Неправилно било прието, че ищцата е допринесла за своето увреждане. Определянето на процента на съпричиняване е немотивиран и твърде завишен.

Неправилно е намалено обезщетението и за претърпените имуществени вреди, който следвало да бъде намален според съда с 50% и да бъде присъдено такова в размер на 1002,50 лв. , без мотиви искът е отхвърлен за 1242,50 лв. Неправилно били определени и разноските по делото, които следвало да бъдат заплатени на ответника с оглед отхвърлената част от исковете. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено първоинстанционното в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.

По реда на чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника чрез пълномощник адв. Т. М.. Оспорва основателността на жалбата. Счита решението в обжалваната от ищцата част за правилно.

Против решението, в частта с която исковете са уважени, е подадена насрещна въззивна жалба от ответника Ц. - Велико Търново чрез пълномощник адв. М.. Излагат се оплаквания за неговата неправилност. Навеждат се твърдения относно проявена от ищцата груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, което водело до значителен принос за увреждането и неоснователност на претенцията с оглед изплатените вече обезщетения. Не само увреждането на шийния отдел не е свързано с трудовата злополука, а и други налични преди това заболявания на ищцата. Не било установено кои конкретно увреждания са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата на18.07.2022г. трудова злополука, от където и неправилно бил определен размерът на обезщетението за неимуществените вреди. Навежда доводи за неправилно прилагане на чл. 200, ал. 3 от КТ по отношение уважения иск за имуществени вреди, като счита, че следва да бъде приспаднато и изплатената по решение на работодателя помощ в размер на 800 лева. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в частта, с която исковете са уважени и да постанови ново, с което същите да бъдат отхвърлени изцяло или да бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в по-нисък размер.

Претендират разноски.

Ищцата чрез своя процесуален представител е подала отговор на насрещната въззивна жалба като оспорва нейната основателност. Взема становище по всяко едно от наведените в нея възражения. Моли съда да остави без уважение насрещната въззивна жалба.

2

В съдебно заседание всяка една от страните поддържа подадените жалби против решението в неудовлетворяващата ги част. Не сочат и не представят нови доказателства.

Претендират уважаване на жалбите, като ищцата иска уважаване на исковете в пълен размер, а ответникът – отхвърляне на исковете или присъждане на по-нисък размер на обезщетенията.

Третото лице помагач ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД не е изразило становище по въззивната жалба и по насрещната въззивна жалба.

Третото лице помагач „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не е изразило становище по въззивната жалба и по насрещната въззивна жалба.

Съдът съобрази следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която имат правен интерес от обжалването, поради което съдът ги приема за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението, които да обуславят недопустимост на решението. Ето защо съдът следва да разгледа жалбите и делото по същество.

Великотърновският окръжен съд като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Т. Й. твърди в исковата си молба, че е била трудово правоотношение с ответника Ц. В. Т., Филиал Горна Оряховица от 2004г. и но настоящем . На 18.07.2022г. претърпяла по време на работа трудова злополука, призната с разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022г. а ТП на НОИ Велико Търново, по време на която получила травма на гръбначен прешлен Л3, болки в ляво рамо и шийния отдел на гръбнака. Твърди, че от тази дата до подаване на исковата молба е нетрудоспособна, изпитвала болки в кръста и десния крак, ограничени движения в лявата раменна става и намалена сила на лявата ръка. Правени били операции и рехабилитации, поставена абдукционна шина. Платила 150 лв. за шината и 1855 лв. за медицински консумативи. Твърди за изпитвани изключително силни болки в гръбначния стълб след операцията, които намалели, но били средно силни при влошаване на времето. При продължително стоене изпитвала умора и сядала за да си почине. Предвид това е отправила искане към съда ответникът като работодател да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със 3 законна лихва от 18.07.2022 година до окончателното плащане, сумата от 2005 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски във връзка с лечението, както и сумата от 25850,00 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение за периода от 01.08.2022г. до 15.09.2023г. ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Ответникът „Център за спешна медицинска помощ - Велико Търново“, чрез пълномощник адв. М. от ВТАК оспорва исковете изцяло като неоснователни. Оспорва всички посочени в исковата молба травми и тези, които има ищцата и във връзка с които е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, да са в пряка причинноследствена връзка с посочената трудова злополука от 18.07.2022г.. Твърди, че влошаването на здравословното състояние е в резултат на късно започнало лечение и на дегенеративни промени и хронични заболявания, от които ищцата е страдала, и които нямат пряка връзка с инцидента. Оспорва травмата в ляво рамо и шийни прешлени да има пряка причинноследствена връзка с инцидента. Прави възражение за допринасяне от страна на ищцата за увреждането си, поради проявена груба небрежност, тъй като не е спазила правилата за безопасност по време на работа както и задълженията на пътниците при движение на МПС, регламентирани в съответните закони и наредби за използване на предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, както и претенциите за имуществени вреди. Взето е и алтернативно становище, в случай, че исковете бъдат приети за основателни, то обезщетението да бъде намалено с изплатените на ищцата суми, представляващи подпомагане и обезщетение от работодателя, обезщетението за временна неработоспособност, изплатено от НОИ и заплатени застрахователни обезщетения по сключени договори за застраховане с „Дженерали застраховане“ АД и „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, гр.София, чрез пълномощника си заема становище за неоснователност на претенциите.

Сочи, че съгласно застрахователен договор между Министерство на здравеопазването за застраховка злополука на екипите на Ц., е налице застрахователно правоотношение, не включвала случаите на злополука, свързана с ПТП. Счита че ищцата има изключителен принос за реализиране на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност, пътувайки без поставен обезопасителен колан. Счита, че не всички описани травми са резултат от процесната злополука - болките в лявата ръка и рамо, и болките в шийния отдел на гръбнака Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишено. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди. Оспорва и претенцията за обезщетение за пропуснато трудово възнаграждение, както и акцесорните претенции за лихви за забава.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, гр.

София, чрез пълномощника си оспорва правния интерес на ответника от привличането му като трето лице-помагач. Заявява, че между него като застраховател и „Ц.- Велико Търново“ е сключен застрахователен договор по групова рискова застраховка „Живот“ от 17.12.2021 г., с покрити рискове –смърт от заболяване, смърт от злополука, инвалидност от 4 битова или трудова злополука и временна неработоспособност от злополука, общо или професионално заболяване. По предявената претенция от ищцата за продължилата временна неработоспособност от 79 дни съгласно полицата и е определена сумата от 240 лева, което обезщетение е изплатено, с което счита, че е изпълнило задълженията си по застрахователния договор.

При тези фактически твърдения съдът приема следната правна квалификация:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ като се претендира право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди -болки и страдания вследствие на телесни увреждания настъпили при трудова злополука, както и искане по чл. 86 от ЗЗД като акцесорно право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането, както и иск по чл. 200, ал. 1 във връзка с ал. 3 от КТ за обезщетение за претърпените имуществени вреди – претърпяна загуба и за пропусната полза, ведно и искане по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху това обезщетение от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Тази правна квалификация на претендираните права е дадена и от първоинстанционния съд.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която съдът е уважи и отхвърлил искът по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и иска по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпяна имуществени вреди – претърпяна загуба в размер на разноски за лечение, като е обжалвано и от двете страни.