Присъда № 15 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 15 от 09.05.2025 г. по внохд № 1177/24 г. по описа на Апелативен съд, София

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СГП срещу присъда от 15.02.2024 г. по нохд № 2604/2020 г. по описа на СГС-СНС /закрит/. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимите Р. Л. Р. и И. И. П. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за престъпление по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подс. Р. Л. Р. е признат за невиновен и оправдан и по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1, алт. 6 НК. В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, тъй като от съвкупния анализ на събраните доказателства се установявало по безспорен начин, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са предадени на съд. Предлага отменяване на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите Р. и П. бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения, с налагане на справедливи наказания, съобразно поисканото в пледоарията на прокурора пред първостепенния съд.

В допълнителни писмени изложения, депозирани по реда на чл. 320, ал.

4 НПК, прокурорът обосновава оплакването си за неправилност на присъдата поради неизвършване на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства, превратно и едностранчиво интерпретиране на доказателствата и извеждане на погрешни правни изводи. Съдът е дал безрезервна вяра на голословните обяснения на подсъдимите лица без съпоставянето им с останалия доказателствен материал. Без опора в доказателствата съдът е приел причината за съществувалото напрежение между подс. Р., като кмет на община Костенец и общинските съветници. Обясненията на подсъдимите не са съпоставени с показанията на св. Г. Д. и действията му по уведомяване на надлежните власти за обещания му дар, документираните със СРС срещи, изготвената запис на заповед, показанията на св. О., Л. С., Г. М., П. Ч., заключенията на експертите. Съдът не е посочил защо ако подсъдимите са били изнудвани не са сигнализирали за това по законоустановения ред. От СРС е установено, че подс. П. е уверил св. Д., че ще изпълни СМР по обществената поръчка и ще отдели 30 хил. лв. за подкуп, че кметът не иска твърде голям процент и тези пари, които ще даде, нямало да го „съборят“. На документирана среща на 17.04.2019 г. между подс. Р. и св. Д. подсъдимият Р. отново предложил подкупа от 30 хил. лв., като уточнил, че ще бъде платен от подс. П.. Подс. П. бил активната страна в разговорите с подс. Р. и настоявал нещата да се случат бързо. От документираната среща на 29.05.2019 г. било видно, че подс. П. е детайлно запознат с обещания подкуп от 30 хил. лв. На документираната среща на 04.06.2019 г., уредена от подс. Р., подс. П.

1 потвърдил пред св. Д., че инициативата за подкупа е негова, макар и предадена чрез подс. Р.. В приобщените по реда на чл. 281 НПК показания на св. О. от 17.06.2019 г. свидетелят разказвал за отправено предложение за подкуп от 30 хил. лв. Не били обсъдени и показанията на св. В. П., приобщени по чл. 281, ал. 4 НПК, че подс. П. обяснил, че ще даде сумата по записа на заповед в размер на 30 хил. лв. след превеждането на аванса по поръчката. Св.

Г. М. подробно разказвал за отпуснат аванс на директора на общинско предприятие М. Н. в размер на 17 хил. лв., която сума се оказала във владението на подс. Р.. Приобщените по реда на чл. 281 НПК показания на св.

Л. С. давали ясна картина за това, че чрез обещание за даване на неследващ се дар – подкупи, подс. Р. постигал желаното от него. Св. Г. П. сочил, че св. Д. сам се явил в КПКОНПИ през месец март 2019 г. и разказал за предлагания му от кмета подкуп. В показанията си на ДП св. С. С. не говорил за собствеността върху боеприпасите, нито че му липсват около 200 патрона. От писмените доказателства се установявало, че подс. Р. и св. С. никога не са били клиенти на стрелбище „Герена“ и на „ВИП оръжейни комплекси“, от където св. С. твърдял, че е закупил патроните. Оценява показанията на св. С. като дадени изключително и само с цел да бъде оневинен подс. Р. по обвинението му по чл.

339, ал. 1 НК. Предлага отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста. Изцяло се съгласява с изложените доводи в него, както и с тези в допълнителния такъв. Намира, че първоинстанционният съд е основал присъдата си на обясненията на подсъдимите, които кредитирал неправилно, без да извърши критична преценка чрез съпоставянето им със събраните доказателства. Сочи, че са събрани убедителни доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимите са автори на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Пледира за отмяна на присъдата на СГС и постановяване на нова такава, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и наложени справедливи наказания.

Защитникът на подс. Р. Р., адв. Г. В., намира протеста за неоснователен и моли за отхвърлянето му и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подчертава, че прокурорът не е посочил доказателствата, които не са съпоставени с обясненията на подсъдимите, не е направил анализ на СРС за водени разговори между подсъдимите Р., П. и св. Д.. Намира за убедителен извода на съда, че на 04.06.2019 година св. Д. поискал от подс. Р. сумата от 30 хил. лв., предназначена за него, св. О. и св. Л. С., за да гласуват в подкрепа предложението на подс. Р. за упълномощаването му от общинския съвет, като кмет на община Костенец, да подпише запис на заповед в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за авансово финансиране по обществена поръчка с възложител Община Костенец, с предмет „подобряване материалната база на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Костенец и дружеството-изпълнител 2

„БУЛ КАН ПРОЕКТ“ ЕООД, с едноличен собственик подсъдимият И. П.. От показанията на св. О. пред въззивния съд и тези на св. С. не се установява проведен разговор със св. Д. за получаване по 10 хил. лв. всеки, както и за издаване на запис на заповед като гаранция за получаване на сумата от 30 хил. лв., в каквато насока са и показанията на св. П. Ч.. Свидетелите К. И. и Н. Б. заявяват, че съставената запис на заповед е фиктивна, съставена с пороци, за да не породи правни последици, каквито са и обясненията на подс. П. пред въззивния съд. Правилно обясненията на подсъдимите са преценени като логични и непротиворечиви. Св. Д. е подкрепил предложението на кмета Р. по свое убеждение, тъй като то е в полза на жителите на общината, а не заради обещан дар от подсъдимите. Техническата експертиза установява, че в мобилния телефон на подс. Р. е съхранен телефонния номер на св. Д., както и комуникации с подс. П. през м. септември 2018 г. до м. юни 2019 г., но липсват текстове и съобщения, в които да са изписани числа за предлагане на сума от 30 хил. лв. или обяснения за издаване на запис на заповед за тази сума.

Изразява съгласие с мотивите на СГС, че на 04.06.2019 г. св. Д. провокирал подсъдимите да изкажат пред него съгласие, че той ще получи 30 хил. лв. и ще му бъде издадена запис на заповед като гаранция за изплащането на сумата.

Пледира законосъобразност на присъдата и в частта по обвинението по чл. 339 НК. Подчертава,че от приобщените по делото 2 бр. фактури от 28.04.2016 година се доказва закупуването от подс. Р. и от св. С. на намерените и иззети от касата в кабинета на кмета Р. боеприпаси. Сочи, че по делото липсват доказателства кога, откъде и по какъв начин подс. Р. се е снабдил с въпросните патрони. Правилно съдът е приел, че металната каса, където са били патроните, се намира в служебното му положение, до което имат достъп общинските служители. Безспорен факт е, че разрешеният брой патрони за притежаване не е 50, а 100 броя. Позовава се на обстоятелството, че протоколът за претърсване и изземване на боеприпаси от кабинета на кмета Р. е негодно доказателствено средство и само на това основание съдът следва да го заличи като писмено доказателство. Нито в исканията на прокурора по реда на чл. 161, ал. 1 НПК, нито в разрешението на съда, е посочено, че трябва да се търсят процесните патрони. За намерените такива органът на разследване задължително е трябвало да иска и последващо одобрение от съда. Съществен пропуск на правилата на НПК при провеждане на това действие на разследване е, че патроните не са били открити и иззети в присъствието на поемните лица П. и С., които не си спомнят да са били в кабинета на кмета Р., дали той и свидетелят А. са присъствали при претърсването, дали са иззети предмети и вещи и какви. Кутиите със иззети боеприпаси не са отваряни на мястото, където е извършено това действие, не е установено съдържанието им и не е изпълнено кумулативното изискване на чл. 163, ал. 6 НПК, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. От фотоалбума се установява, че са направени само мащабни фотоснимки и липсват снимки на патрони, извадени от описаните кутии. Намира, че броят на иззетите боеприпаси не е доказан и действието по разследване – претърсване и изземване, е извършено 3 в грубо нарушение на правилата на НПК. Пледира несъставомерност на деянието по чл. 339, ал. 1 НК и приложимост на текста на чл. 9, ал. 2 НК.

Излага твърдение, че деянието представлява административно нарушение, за което се налага административна глоба от 500 до 1000 лева, аргумент – чл.

154, ал. 4, вр. чл. 157 ЗОБВВПИ. Моли за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда по обвиненията за престъпления по чл. 304 НК и по чл. 339, ал. 1 НК.

Защитата на подс. П., адв. А., моли за оставяне на протеста без уважение, тъй като преповтаря отчасти изложението на обвинителния акт и се позовава на единствен гласен доказателствен източник – показанията на свидетеля Г. Д.. Срещите на подс. Р. с общински съветници от различните политически партии били наложителни и неизбежни за изпълнение задълженията му като кмет и стартиране на ремонта на училището на града.

Посочва, че по делото не е установено на тези срещи подс. Р. да е предлагал определена сума пари, с изключение на данните, изнесени от свидетеля Д., които намира за недостоверни поради наличие на личен мотив да дискредитира подсъдимия Р., непоследователни, хаотични, променящи се, изолирани. Св. Л. С. категорично отрича изложеното от св. Д.. От прослушаните СРС се установнявало, че на тристранната среща между св. Д. и подсъдимите, подс. П. не е заявявал, че ще издаде запис на заповед за 30 000 лева. Св. О. не поддържа казаното от него в досъдебното производство и опровергал Д. да му е споделял, че са му предлагани пари във връзка с гласуване проекта за ремонта на училището, като признал, че именно те са се сговорили и поискали тази сума пари от кмета. Сочи, че свидетели К. И., Н. Б., В. П., М. Н., Б. Б. единодушно са посочили, че пред тях П. се е оплаквал, че именно общински съветници от Костенец го изнудвали и искали 30 000 лева, за да може да стартира строителството на училището. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извода, че според чл. 281, ал. 8 НПК, осъдителна присъда само въз основа на прочетени показания, не може да бъде постановена. Подчертава, че идеята за издаване запис на заповед не била на подс. П.. От разговор с подс. Р. разбрал, че от него се иска издаване на запис на заповед. Изрично разпоредил на свидетелката В. П. в заповедта да не се попълват всички реквизити. Свидетелят Д. не бил вписан като лице, на което следва да се плати, а като лице, на което следвало да се предаде този документ, поради което в издадената запис на заповед не била изразена воля за обещаване на подкуп на длъжностно лице. Подс. П. съзнавал, че не обещава никаква сума пари, а целял да създаде привидно намерение, лъжлива увереност и очакване у длъжностното лице Д., че ще получи неследващия му се дар, поради което липсва необходимият пряк умисъл за субективната страна на престъплението по чл. 304, ал. 1 НК. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

В правото си на лична защита подсъдимите Р. и П. молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.