Определение № 6 от 07.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Милена Б. Р ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение с рег. № 522/21.11.2025г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по ч.н.д. № 360/2025 г. по описа на същия съд, е било потвърдено постановление от 01.04.2025г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив за прекратяване, на основание чл. 243, ал.

1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, на наказателно производство по ДП № 40/2023 г. по описа на сектор РПТ при ОД на МВР гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

В предвидения за това срок е постъпила частна жалба от адв. И. П., повереник на пострадалите – наследниците на починалия вследствие процесното произшествие С. Г. Н., с възражения за незаконосъобраност на съдебния акт и искане за отмяната му. Преповторени са пространните съображения в отхвърлената от проверяваната инстанция негова първоинстанционна жалба.

Апелативният съд гр. Пловдив, след като прецени изложената от пострадалите аргументация на посоченото искане, съображенията в обжалваното съдебно определение и в потвърденото с него прокурорско постановление, както и събраните по делото доказателства и експертизи, прие, че обжалването не е основателно.

Първоинстанционният съд е споделил изцяло фактическите изводи на прокурора в споменатото постановление. Този подход е правилен, доколкото ръководно-решаващият орган на ДП се е постарал да изясни предмета на доказване на разследваното транспортно произшествие, като преди и след предходното произнасяне на апелативния съд е ангажирал необходимите специални знания в областта на съдебната медицина и автотехническия анализ и е разпитал всички възможни свидетели, а сетне, при изграждане на фактическата 1 обстановка по делото, не е допуснал превратност на доказателствения анализ, позоваване на данни, които нямат характеристиката на доказателства или неправилно разчитане на експертизите. Що се отнася до мотивите на потвърдителното съдебно определение, те не страдат от непълноти и противоречия. Напротив – оформените преценки закономерно следват от установената фактология.

Оплакванията и не касаят мотивираността на атакуваните актове.

1. На първо място се твърдят пропуски и несъвършенства при обработването на произшествието. Акцентира се върху пропуска да се изследва техническата изправност на светлинната уредба на управлявания от св. Д. лек автомобил „Тойота“, в който се е блъснал с мотора си загиналият С. Н..

Заобикаляйки въпроса, че липсващата информация не може да се набави към настоящия процесуален момент (което обезсмисля търсеното връщане на делото за допълнително разследване), ПАС набляга на правилното решение на прокуратурата да възложи на КСМАТЕ изследване на значението, което би имал светлинният сигнал на тойотата за ориентирането на загиналия за нейното положение на пътното платно пред него.

Комплексната експертиза се е справила перфектно с поставените основна и допълнителна задачи, като използвайки и компютърна симулация, и съответните автотехнически формули, е обсъдила всички елементи от обстановката на инцидента – момента на предприетото от водача на тойотата спиране след възприемане на авариралия на пътното платно предходен автомобил – „Рено Лагуна“, управлявано от св. М. А.; дистанцията, на която в този момент е отстоял от реното моторът „Дукати 749“, управляван от С. Н.; разстоянието, на което в същия момент е бил моторът от мястото на удара в тойотата; видимостта на моториста към авариралото рано, чиито аварийни светлини били включени и свързаната с тази видимост негова техническа възможност да установи своето превозно средство зад тойотата, без да я засегне; продължителността на времето, с което е разполагал за наблюдение на поведението на тойотата. Сетне е оформила безпротиворечивия и неопровержим извод, че в началото на ефективното спиране на тойотата около 4.6 сек. преди удара (при което следва да са светнали трите й стоп светлини, ако са били изправни), моторът е бил на 50 метра зад нея, респ. на 103 метра от мястото на удара, и е можел да спре, без да я засегне, дори и със спирачно закъснение около и над 3.3 м./сек. (да извърши т.нар. „служебно“, а не екстрено спиране). Т.е. задействането на спирачната му уредба поне на разстояние от 69.90 метра, колкото е дължината на пълния му спирачен път, съответстващо на 3.1 сек. преди удара в тойотата, би препятствало фаталния контакт. Той обаче не е започнал спиране тогава, а със закъснение от 2.54 сек. (на 32.5 метра преди мястото на удара), когато ударът е бил неизбежен (и е настъпил след 1.46 сек.).

Вещите лица не са открили данни, от които да извлекат обосновано съмнение, че въпросните стоп светлини не са работели. Вярно е, че няма данни и за противното, но адв.

П. не отчита, че претендираният извод за техническа неизправност на тойотата не разчита на някоя сигурна обективна данна. А заради факта, че при огледа на МП тойотата е заварена с работещи аварийни светлини, не е приемливо дори предположение в подобен смисъл (вж.

2 огледния протокол на л. 45 гръб от том 1 ДП и увеличения фотос на л. 162 от том 2 ДП).

Изходът от тази доказателствена ситуация е назначеното експертно изследване на възможността на моториста да наблюдава спирането на тойотата при хипотетичното приемане на неизправност на стоп светлинния й механизъм. Според авторите на допълнителната експертиза в подобна ситуация С. Д. е имал възможност не само да възприеме на добрата дневна светлина започналото и продължаващо спиране на автомобила пред него, но и задната дясна част на спрелия на пътното платно предходен автомобил, т.е. да възприеме аварийните светлини на неподвижното рено. При това въпросната възможност е обхващала време от цели 1.5 сек. (споменатите 4.6 минус 3.1) – вж. л. 179 от том 2 ДП.

Казано другояче, при безпрепятстваната отлична и доста продължителна видимост към конкретната пътна ситуация – два автомобила пред него, от които единият спрял, а другият спиращ, загиналият не е трябвало да чака цели 2.54 сек. преди на свой ред да започне да спира. При това съприкосновението е щяло да бъде избегнато и със закъснително спиране, така че предприетото спиране на тойотата дори не е налагало моторът да бъде спиран екстрено или интензивно.

В аспекта на изложението не е коректно твърдението на жалбоподателите, че автотехническите експертизи приемали като „базова точка за всички свои изчисления момента на светване на стоп светлините на л.а „Тойота““. Всъщност последната допълнителна КСМАТЕ е изследвала освен този момент също и споменатата продължителност на периода, през който мотористът е имал видимост към аварийните светлини на неподвижното рено, и именно тази констатация се е оказала решаваща за оформянето на тезата на прокуратурата в атакуваното постановление.

2. Допълнителната експертиза е изследвала и техническата възможност на водача на тойотата да повлияе на поведението на загиналия мотоциклетист и е излязла с категоричния и разбираемо обоснован извод, че е нямал подобна възможност – вж. л. 180 от том 2 ДП.

Вещите лица са пояснили, че движейки се пред мотора, той е можел да увеличи дистанцията с него само ако увеличи скоростта си. Същевременно подобно ускоряване би означавало да се удари в спрялото аварирало рено. Обратното, ако намали скоростта си, дистанцията му до мотора би се скъсила и само от мотоциклетиста би зависело дали би останала скъсена или би се увеличила чрез реципрочно намаляване на скоростта на мотора. В тази връзка е изведен поредният неопровержим извод – че начинът на спиране на тойотата не може да е причина за закъснялата реакция на загиналия.

Във връзка с гореизложените експертни констатации ПзОС е бил прав да отхвърли идеята на пострадалите, че при спирането си св. Д. не отчитал разстоянието, на което моторът отстоял от управлявания от него автомобил. Всъщност дистанцията с мотора е позволявала дори „служебно“ спиране на последния, както беше казано по-горе. Отделен е въпросът, че водачът на тойотата е нямал подобно задължение по ЗДвП, а е имал задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, по отношение изпълнението на което не може да 3 му се отправи укор. Що се отнася до скоростта на тойотата, тя е нямала връзка с произшествието, но все пак следва да се отбележи, че била съобразена с възможността за спиране пред всяко предвидимо препятствие, което в конкретния случай св. Д. и сторил своевременно (на най-малко 72.67 метра преди мястото на удара). Така че от никоя гледна точка не може да се обоснове негов виновен принос за фаталния удар, в какъвто смисъл са споделените от ПзОС разсъждения в прекратителното постановление.

3. Що се отнася до оплакването на пострадалите, че органите на досъдебното производство били игнорирали едно от „веществените доказателства“ – визьора на каската на мотоциклетиста, като нито са го иззели от банкета, където „се търкалял“ след катастрофата, нито са го приели от бащата на мотоциклетиста св. Г. Н., който го бил намерил там на следващия ден, то очевидно не може да всее съмнение относно възприетите от всички експертизи механизъм на контакта между двете ППС и механизъм на настъпване на травмите. Характеристиките и етапите на удара на мотора в задната част на тойотата и дистанцията помежду им вече не са спорни, като включително пострадалите не формулират някакво конкретно възражение срещу автотехническите и съдебномедицинските експертни преценки. А по-скоро навеждат декларативно и неопределено съждение за компрометиране на разследването, което не е използваемо като подкрепящ претенцията за отмяна на прокурорския акт аргумент, както правилно е приел ПзОС. Отделен е въпросът, че проблемът с изхвърчането на каската на загиналия всъщност е подложен на подробно изследване. И в последна сметка ПАС споделя основаното на набавените специални знания становище на окръжния съд, че каската не е била закопчана и поради това се е отделила от неговата глава при удара.

4. Споделя се и даденият в обжалваното определение отговор на идеята на пострадалите, че водачът на тойотата бил виновен, защото не се опитал да спре възможно най-вдясно. Св. Д. е изпълнил задължението си да се движи в дясната пътна лента и задължението си за спиране при внезапна опасност на пътното платно. ПАС се съгласява с първоинстанционния съд, че няма нормативна повеля за успоредно извършване на промяна на траекторията при предприемане на спиране поради опасност. Жалбоподателите грешат, като наричат предприетото от водача на тойотата спиране „спасителна маневра“ и в този смисъл настояват да се приеме за „неоправдана“. Върху него е тежало задължение, което законодателят е визирал в споменатата норма и така го е регламентирал като „оправдана“ във всеки отделен случай маневра.

5. Водачът на авариралия автомобил св. М. А. също е нямал виновен принос за процесния удар: по делото не е установено да е имал време да измести реното от пътното платно или да го обозначи с поставянето на триъгълник, пък и водачът на тойотата не е бил затруднен да възприеме автомобила на А. като препятствие и да съобрази поведението си с присъствието му на пътното платно.

Тези междинни изводи закономерно водят до генералния извод – че настъпилото произшествие не се дължи на нарушения на правилата за движение от страна на 4 управляващите реното и тойотата свидетели А. и Д.. А се дължи единствено на поведението на моториста С. Н., който е закъснял с реакцията си по спиране на управлявания мотоциклет при възникване на опасността, каквато е представлявала спиращата пред него тойота, възможността за каквато маневра от негова страна е еднозначно експертно установена.

Споделя се и извършеното от проверяваната инстанция квалифициране на стореното от него нарушение – по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП (изм.), предписващ на водачите на ППС „да спрат в случай на необходимост при възникнала опасност за движението“.