Решение № 10790 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10790 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110128783 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Д. С. и Х. Д. И. като наследници на починалата в хода на процеса С. Г. Х., с която са предявени следните установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 16492/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55 състав: искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 265.80 леванезаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл..., вх..., ет., абонатен номер .., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 29.81 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.04.2022г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от 36.78 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 30.04.2022г. и 4.66 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 14.04.2022г.

1

Вземанията се претендират от ответника частично, съобразно квотата в съсобствеността на С. Г. Х., а именно 2/3 част, като за останалата 1/3 част, дължима от М. Г. А. вземанията не се претендират в настоящото производство, тъй като издадената спрямо нея заповед за изпълнение на парично задължение № 16492/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55 състав, е влязла в сила. Спрямо наследниците на С. Г. Х. вземанията се претендират спрямо всеки от тях от по ½ от тези 2/3 или по 2/6 спрямо всеки ответник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника С. Г. Х. като собственик на 2/3 ид.ч. от процесния топлоснабден имот като наследник, заедно с М. Г.

А. на К. Г. А. и П. К. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Твърди, че след смъртта на С. Г. Х. правоотношението възниква с нейните наследници като собственици на тези 2/3 ид.ч. от топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл., вх., ет., абонатен номер .., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответника. Представя писмени доказателства, прави искания за допускане на експертизи, за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК. Не се прави искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.

Ответникът Х. Д. И. редовно уведомена за исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК не е подала писмен отговор.

Ответникът И. Д. С. чрез назначения особен представител – адв. П., оспорва исковата претенция по основание с твърдения, че ответникът има настоящ адрес в Испания и няма данни след смъртта на С. Х. да се е прибирала в страната. Сочи, че по делото липса информация за заявление по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и няма данни ответницата да е извършила други действия, които да демонстрират нейното намерение да приеме наследството. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 03.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с “СТОКС“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на решението е представен сключен между тези лица договор от 13.09.2002г. наличен по делото е договор между „Стокс“ ООД и „Термокомплект“ ООД от 01.10.2005г. за предаване за обслужване „дялово разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода“ за процесния имот. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – “Термокомплект“ ООД.

2

Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от “Термокомплект“ ООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия е разпределяна на имота с 4 броя отоплителни тела с разпределители с дистанционно отчитане. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е по данни от 1 брой водомер, редовно отчетен, като изчисленията са по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно чл. 44 от Наредба за топлоснабдяването, като ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно Приложението към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем – 147 куб.м. и този на ЕС – 3455 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни за потребление, са в размер на 1564.05 лева, от които 1151.96 лева за отопление и 412.09 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравняването, дължимата сума е 498.24 лева, която сума е за предоставените за целия имот услуги.

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ топлоснабдения имот – жилище №.., находящо се в жилищна сграда – блок № , вх. , на .. етаж, местност ..., ж.к. гара И., гр. София, е придобито на 05.05.1987г. при равни квоти – от по ½ ид.ч. от К. Г. А. и П. К. В.

От представеното удостоверение за наследници на К. Г. А. се извежда, че лицето е починало на 10.03.2015г. и е оставило за свои наследници преживяла съпруга М. Г. А. и сестра – С. Г. Х..

Представено е удостоверение за наследници на С. Г. Х., от което е видно, че след смъртта си на 20.08.2023г. е оставила за наследници своите племеници И. Д. С. и Х. Д. И..

Налична като доказателство по делото е искова молба от М. Г. А. срещу С. Г. Х., от която се извежда, че между страните е било заведено дело за делба на топлоснабдения имот 3

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на 4 собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Термокомплект“ ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Обявено е за безспорно между страните, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.