Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 20.10.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Частно наказателно дело 361/2025
Вид
Решение № 53
Подписан
20.10.2025
В сила
28.10.2025
Състав
ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Перник, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Й. КОТЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Моника Люб. Цветкова като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Частно наказателно дело № 20251700200361 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд-Перник Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено във връзка с Решение № 0062 5422 7003 0539 от 04.12.2024г. на несъдебен орган в Нидерландия – Gemeente, влязло в сила на 15.01.2025г., с което на българския гражданин С. В. К.-роден на **********г. в***, с известен адрес: *** е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро за извършено административно нарушение п о чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата за това, че на 28.10.2024г. в 11:43 часа в ' s-Gravenhage не е спазил знак забранено влизането за всички моторни превозни средство: знак С 12/20.

Към удостоверението е приложено копие на решението.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура Перник излага становище, че са налице основанията за признаване на решението.

Засегнатото лице С. В. К. участва лично в хода на съдебното производство. Излага твърдения, че той не е управлявал автомобила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, становището на страните и разпоредбите на закона, прие за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Засегнатото лице С. В. К. е роден на **********г. в ***, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с регистриран постоянен и настоящ адрес в *** (ЕГН, постоянният и настоящ адрес на лицето са установени чрез извършена служебна справка в НБД „Население“ по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г., която е приложена по делото).

С Решение № 0062 5422 7003 0539 от 04.12.2024г. на несъдебен орган в Нидерландия – Gemeente, влязло в сила на 15.01.2025г., на С. В. К. е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро за извършено административно нарушение п о чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата за това, че на 28.10.2024г. в 11:43 часа в 's-Gravenhage не е спазил знак забранено влизането за всички моторни превозни средство: знак С 12/20.

Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

С оглед данните, съдържащи се във визираното удостоверение, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин С. В. К..

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като административно нарушение. Деянието е извършено на територията на издаващата държава - Нидерландия. В случая така описаното нарушение се отнася до деяние, което съставлява нарушение на правилата за движение по българското законодателство, а именно в Закона за движение по пътищата. Извършеното от засегнатото лице нарушение попада в хипотезата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено, като е потвърдено, че лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване на решението. Потвърдено е с удостоверението, че решението е влязло в сила, както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Отбелязано е, че решаващата държава не допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.

Предвид изложеното, съдът прие за неоснователна тезата на засегнатото лице, свързана с недоказаност на авторството на нарушението, аргументирана с твърдението, че той не е управлявал автомобила, тъй като в настоящата процедура изпълняващата държава не изследва факта на осъществяване на нарушението и неговото авторство. Тези обстоятелства са установени по съответния ред в чуждата държава. Процедурата по признание 2 на фанансовата санкция е основана на взаимното доверие между държавитечленки и не включва допълнителна проверка на фактите от значение за административнонаказателната отговорност на засегнатото лице. Такава проверка не би била и възможна, доколкото българският съд не разполага с доказателствата, които са дали основание на чуждата държава да издаде решението за финансова санкция. Същевременно изпълняващата държава, основавайки се на принципа на взаимното доверие между страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и административни), няма право по Рамково решение 2005/214/ПВР и по ЗПИИАКОРНФС да изисква допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението.

В конкретния случай достатъчно е, че в него ясно е описана санкционираната дейност, индивидуализирана по време, място и правно основание.

Съдът прие, че засегнатото лице е било редовно уведомено за решението, тъй като в приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е налице отбелязване, че производството е било писмено, като е потвърдено, че засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Отношенията между държавите-членки на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество, поради което изпълняващия съд не може да постави под съмнение информацията, отразена в Удостоверението – раздел „з“, т.2, според която К. е бил надлежно уведомен за постановения акт и му е разяснено правото да го обжалва.

Съдът не констатира да са налице основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС за отказ за признаване и допускане за изпълнение на решението.

От данните по делото се установява, че засегнатото лице, срещу което е постановено процесното решение има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България. Същото е с регистриран постоянен и настоящ адрес в ***.

По изложените съображения настоящия състав приема, че са налице условията за признаване на Решение № 0062 5422 7003 0539 от 04.12.2024г. на несъдебен орган в Нидерландия – Gemeente, влязло в сила на 15.01.2025г., с което на С. В. К. е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро, като съдът определя на основание чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на настоящото решението, а именно в размер на 234,70 лева (двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки).

Препис от решението следва да се изпрати незабавно на ТД на НАПСофия, офис Перник за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която с оглед чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на решението.

На основание чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на 3 решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП-София, офис Перник - компетентен орган по чл.6, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението.

На основание чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл.38, ал.1 от същия закон за се изпрати на Министерство на Правосъдието на Република България.

Така мотивиран и на основание чл.30, ал.2, т.1, вр. ал.3, вр. чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, настоящият състав на Окръжен съд Перник РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 0062 5422 7003 0539 от 04.12.2024г. на несъдебен орган в Нидерландия – Gemeente, влязло в сила на 15.01.2025г., с което на българския гражданин С. В. К.-роден на **********г. в ***, с регистриран постоянен и настоящ адрес в ***, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро с левова равностойност 234,70 лева (двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки) за извършено административно нарушение п о чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, за това, че на 28.10.2024г. в 11:43 часа в ś-Gravenhage, Нидерландия не е спазил знак забранено влизането на всички моторни превозни средство: знак С 12/20.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП-София, офис Перник за изпълнение.

НА ОСНОВАНИЕ чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава Нидерландия, за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

КОПИЕ от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерство на Правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 4