Определение № 9294 от 28.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9294 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503526 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 413 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. С. П., като процесуален представител на заявителя Б. С. Б. срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2025 г., с което е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Жалбоподателят сочи, че пред заповедния съд е представляван от адв. П. П., като в представения към заявлението договор за правна защита и съдействие било посочено, че е сключен при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, което е достатъчно за присъждане на разноски по този ред.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Пред заповедния съд заявителят е представил списък по чл. 80 ГПК, обективиран в самото заявление. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя Б. С. Б. за присъждане на разноски в производството по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. В мотивите на разпореждането е посочено, че по делото не са представени доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Заповедният съд не е съобразил, че в представения към заявлението договор за правна защита и съдействие е посочено, че той е сключен при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Според постоянната съдебна практика за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатна помощ на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв е достатъчно, посочването, че договорът е сключен на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, без да е нужно да се доказва наличието на конкретната хипотеза за предоставянето й 1 безплатно. Ето защо на адв. П. П. следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, 2 ЗАдв.

По размера на адвокатското възнаграждението.

Във връзка с Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, което на основание чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища и националната постоянна практика, еднозначно се приема, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица по съществуващите два режима за заплащане – този по Наредба № 1/2004 г., към чиято приложимост препраща чл.38, ал.2 ЗАдв. и този по Наредбата за заплащане на правната помощ (в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I-во отделение). Приема се, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатско работа не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на определяне от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай се касае за определяне на възнаграждение за представителство на заявителя в заповедно производство по чл. 410 ГПК, с имуществен интерес 725,50 лева, за вземане с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за платена сума по нищожен договор за потребителки кредит.

Минималният размер на възнаграждението по едноименната наредба към момента на договарянето е 400,00 лева, който съдът намира за много висок с оглед фактическата и правна сложност на конкретното заповедно производство.

Предвид горните релевантни обстоятелства за определяне размера на дължимото в заповедното производство адвокатско възнаграждение на представителя на заявителя, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като на адв. П. бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 100,00 евро.

След връщане на делото на СРС, заповедният съд следва да разгледа възражението на длъжника по дължимостта на разноските, направено по ред на чл. 414а, ал.3 ГПК.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от адв. П. С. П., като процесуален представител на заявителя Б. С. Б. разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 35828/25 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и вместо това ПОСТАНОВЯВА

2

РАЗПОРЕЖДА длъжникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,

ЕИК: 175074752 да заплати на адв. П. С. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 евро.

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3