Решение № 15 от 10.01.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна,

...................2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ секретар Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия

Аракелян в. т. д. № 600/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от

„Консорциум Реми Груп“ АД, чрез адв. М.Х.-Х. против решение № 474 от 31.05.2019 г., постановено по т. д. № 1518/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ и „Л. Арх. Чонева“ ЕООД за установяване, че не съществува вземане за кредитора „Л. Арх. Чонева“ ЕООД в общ размер на 163 431.95 лева, за което е издадена фактура № 1 от 23.10.2013 г., представляващо възнаграждение на изпълнителя по договор за възлагане на преработка на проект от 13.12.2011 г. и допълнително споразумение от 25.10.2012 г., на основание чл.

694, ал. 3, т. 2 от ТЗ

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за обвързването му от уговореностите в договора за изработка, сключен между ответниците. За неправилна намира констатацията на съда, че ищецът не е доказал правнорелевантните факти по спора. Сочи, че липсва произнасяне по възражението за погасяване чрез плащане на вземането. Позовавайки се на практика на касационната инстанция счита, че в производството по иска по чл. 694 от ТЗ е възможно да се оспорва не само валидното възникване на вземането, но и неговия размер и компоненти. Съобразно заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи намира за успешно проведено оспорването на съдържанието на допълнителното споразумение от 25.10.2012 г.. Счита, че претендираното възнаграждението за първи етап е недължимо, тъй като е погасено предвид плащането му. Твърди, че с авансовото плащане по договора е платена в повече сумата от 29 543.16 лева. Сочи, че въпрос № 3 от заключението по съдебно-техническата експертиза не следва да се кредитира доколкото изчисленията не кореспондират с размера на предявеното и оспорено вземане.

Поради липсата на възлагане на изготвянето на озеленени покривни тераси, счита, че заключението по допълнителната комплексна съдебно-счетоводна експертиза по въпроси № 1 и № 2 не следва да се съобразява. Моли за отмяна на решението.

Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ - Р.С., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба.

Хронологично посочва фактическите обстоятелства по спора. За правилни намира изводите на съда за обвързаност на страните от сключения договор за изработка, както и за предаване на техническите проекти на възложителя. Сочи, че изпълнителят е осъществил авторски надзор за първия етап от проекта. За правилен намира извода на съда за дължимост на уговорените възнаграждения в договора, както и за липсата на доказване на твърдяното от ищеца плащане на същите. За неоснователни счита възраженията на жалбоподателя за успешно оспорване на достоверността на приетите писмени доказателства, за липсата на реално осъществяване на авторски контрол за първия етап, за неправилно прилагане на разпределението на доказателствената тежест, както и за пропуск за произнасяне по твърденията за плащане на възнаграждението за първия етап. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран отговор и от „Л. Арх. Чонева“ ЕООД чрез адв. Б.Б., в който се сочат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За дължими намира уговорените възнаграждения предвид приемането и съгласуването на първия етап и изготвяне на предаване на всички документи във връзка с втория етап. Позовава се на заключението на вещото лице в частта, в която е прието, че дължимото възнаграждение за първи етап е 240 103.21 лева без ДДС или 266 101.34 с ДДС, което обаче не е съобразено с идейните проекти във връзка с площта на обекти, както и с допълнителните озеленителни покривни тераси. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. от 10.12.2019 г. и в последващо депозирана писмена защита, процесуалният представител на „Консорциум Реми Груп“ АД излага подробни доводи за основателността на въззивната жалба. Моли за уважаването й. Претендира разноски.

В същото въззиваемото дружество „Л. Арх. Чонева“ ЕООД навежда аргументи за неоснователността на жалба. Претендира разноски.

В о. с. з. въззиваемото „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ и синдика на същото, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Синдикът депозира писмена защита, в която излага подробни доводи за неоснователността на въззивната жалба.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Консорциум Реми Груп“ АД за установяване несъществуването на част от вземането на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД, прието в производството по несъстоятелност на „Мосстрой Варна“АД /в несъстоятелност/, на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ.

В писмения отговор на исковата молба синдикът на „Мосстрой-Варна“

АД /в несъстоятелност/ - Р.С., излага становище за неоснователност на иска. Сочи, че се оспорва съществуването само на част от приетото вземане в размер на 163 431.95 лева, от където извежда доводи за съществуването на облигационната връзка между страните. Намира, че неиздаването на фактура не води до отричане на съществуването на вземане за извършена услуга. Излага, че в допълнителното споразумение от 25.10.2012 г. е определена крайна цена за проектирането и за авторския надзор от 17 лв. без ДДС за кв. м.. В продължение на горното, посочва, че цената за авторски надзор за всеки един от етапите е 28 844.75 лева. Поради съставените приемо-предавателни протоколи от 22.10.2012 г. и от 18.04.2013 г. намира за доказано изпълнението на възложеното.

За неубедителен намира довода за липсата на осъществяване на авторски надзор поради липсата на документация за определяне съдържанието и обема му. Моли за отхвърляне на иска.

В писмения отговор на исковата молба последващо конституирания ответник „Л. Арх.

Чонева“ ЕООД, чрез управителя Люляна Гайдарова излага доводи за неоснователност на иска по съображения извършване и приемане на работата без възражения.

Позовавайки се на чл. 5 от допълнителното споразумение намира за дължима сумата от 218 758.95 лева и при бездействие на възложителя за внасяне на проектите за съгласуване в Общината. Счита, че с допълнителното споразумение от 25.10.2012 г. е признато съществуването на вземането и е поето безусловно задължение за заплащането му. Моли за отхвърляне на иска.

В допълнителна искова молба по депозираните отговори, ищецът, чрез процесуален представител, излага че в чл. 4 от допълнителното споразумение страните са уговорили друго допълнително възнаграждение от 168 234 лв. без ДДС за втори етап. Намира, че не са представени доказателсва за предаването на техническата документация според договореното в чл. 5 от допълнителното споразумение. Твърди, че са уговорени две задължения за плащане от 134 587.20 лева и 168 243 лева, които се дължат на различни основания. Дори да се приеме, че е предадено възложеното, счита, че не е предадено в пълен обем. Твърди, че действителната обща застроена площ на сградата е 29 507.51 кв. м., а не 33 935 кв. м..

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба от страна на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД, чрез управителя Люляна Гайдарова, в който се поддържат предходно наведените твърдения. Допълва, че действително сумите по чл. 4 и чл. 5 от допълнителното споразумение се различават. Посочва, че възнаграждението по чл.

4 касае плащане за изготвени и одобрени проекти, а това по чл. 5 – за предадени такива на възложителя. Представеното площообразуване от ищеца намира за непълно, доколкото в същото не е включено проектиране на покривни тераси, басейн, паркинги, вътрешни комуникации и др.. Счита за правилно определена посочената обща от 33 935 кв. м. в допълнителното споразумение.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба от страна на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ - Р.С. се релевират доводи за одобряване от страна на Община Варна на техническите проекти за първи етап. Посочената обща площ в допълнителното споразумение от 33 935 кв. м. представлява сбор между 30 231.28 кв. м. – за сградата и басейна и 3 704.03 кв. м. – за покривните тераси. Намира, че от представения протокол от 22.10.2012 г. се установява приемането на работата без възражения. Излага, че разликата в уговорените възнаграждения по чл. 4 и чл. 5 от допълнителното споразумение се формира от одобряването на проектите от Община Варна.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че въз основа на подадена молба от кредитор на основание чл. 625 от ТЗ, с решение № 409 от 22.06.2017 г., постановено по т. д. № 1260/2016 г. на Варненския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Мосстрой-Варна“

АД /в несъстоятелност/, на основание чл.

630, ал. 1 от ТЗ.

От служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството, е видно, че на 14.08.2017 г. е публикуван списък на неприетите вземания. Във връзка с неприемането на сумата в размер на 218 758.95 лева е депозирано възражение от „Л. Арх. Чонева“ ЕООД от 21.08.2017 г.. По него с определение от 29.10.2017 г., постановено по т. д. № 1026/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, е допуснато включване в списъка на приетите вземания на горепосоченото вземане, представляващо възнаграждение на изпълнителя по договор за възлагане преработка на проект от 13.12.2011 г. и допълнително споразумение от 25.11.2012 г..

Въззивната инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 694 от ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че: кредиторът е измежду страните, на които им е признато качеството на надлежен ищец с активна процесуална легитимация да предяви отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 06.11.2017 г., т. е. подадена в срока по чл. 694 от ТЗ и от кредитор с признато вземане– следователно, страна с възникнала формално активна процесуална легитимация, би могла да достигне до правния извод за допустимост на развилото се пред Варненския окръжен съд производство и да се произнесе по съществото на правния спор.

Безспорно в производството е сключването на Договор за възлагане от 13.12.2011 г. между „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ и „Л. Арх. Чонева“ ЕООД, по силата на който последното дружество е поело задължение за извърши преработка на проект на жилищна сграда „Омега“, находяща се в УПИ II-163, кв. 25 по ПРЗ на к. к.“Златни Пясъци“, гр. Варна, която включва подробно описани дейности в чл. 1.1 до 1.16. в договора. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че предварителната площ е 30 000 кв. м. при цена от 510 000 лева без ДДС, като крайните размери ще бъдат определени с последващо споразумение. В чл. 6. 5. е уговорен краен срок за предаване на инвестиционния проект до 31.03.2012 г.. В чл. 8. 4. от договора е предвидено задължение на възложителя след получаване на разработката по договора в седемдневен срок да прави писмени възражения и забележки или да подпише приемо-предавателния протокол без такива. Изрично в чл. 19 страните са постигнали съгласие за поетапно плащане, като при одобряване на проектите се дължи заплащане на 90 % от цената на договора, а при липсата на такова-70 %, както и от по 5 % от стойността на договора за осъществяване на авторски надзор за всеки един от етапите.