Решение № 15480 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15480 гр. ********, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110161803 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника М. К. М., конституиран служебно от съда, като наследник на С. М. И., съответно за сумата в размер на 1435,74 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *****************************, сумата в размер на 64,53 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 202,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.01.2023 г., и сумата в размер на 11,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 30.01.2023 г.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответника М. К. М., конституиран служебно от съда, като наследник на С. М. И. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с аб. № ************. В качеството си на клиент по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора.

Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с **************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността 1 на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове. Поддържа, че във фактурите, с които ищецът обосновава своето вземане, не са посочени изразходваните стойности на топлинната енергия, нито че има данни потребителят на топлинна енергия да е уведомен за тяхното издаване. Възразява, че стойностите, посочени в приложеното доказателство по т. 6, не съответстват на сумите по двете общи фактури. Счита, че не са налице данни ответникът да има качеството на собственик или ползвател на топлоснабдения имот, като в тази връзка излага подробно доводи. Прави правопогасяващо възражение за давност.

В съдебно заседание ищецът ***********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 161489/09.05.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът М. К. М., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 165564/13.05.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ******************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 6888/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при дадени указания на съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

От приетия по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение върху недвижим имот № 69/18.01.1996г., се установява, че лицето А.К.И. е дарила на своя син и съсобственик – И.Н.И. ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в *********************. И.Н.И. е починал на 06.07.2009г., видно от приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт на СО, район С., като след смъртта си е оставил за свой законен наследник съпругата си - С. М. И., видно от приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район С.. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници /л.52 от досието по делото/, С. М. И. е починала на 28.08.2023г., в хода на заповедното производство, след издаване на заповедта за изпълнение, и преди образуване на 2 исковото производство, като се установява, че е оставила за единствен свой наследник баща си – М. К. М., конституиран като страна в процеса с определение на съда от 05.01.2024г.

Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрис - ******************, обективирано в протокол от 20.05.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с ******************.

Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 2419/26.06.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с **************, приет по делото. Съгласно т.2.4 договора се сключва за срок от три години, с опция за подновяване автоматично с една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. По делото няма данни да е отправено такова предизвестие.

По делото от така представения отговор на исковата молба не се установяват релевирани възражения срещу твърденията на ищеца за обема на доставеното количество топлинна енергия в имота и размера на цената й, поради и което съдът не е допуснал за изслушване СТЕ.

Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че за процесния период е начислена и след изравняване е определена сума за отопление на имота от 1435,74 лева и за такси за дялово разпределение в размер на 64,53 лева. Според заключението мораторната лихва върху главницата за отопление на имота е в размер на 195,04 лева, за периода от 15.09.2020г. до 30.01.2023г., а върху главницата заа такси за дялово разпределение в размер на 11,44 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е законен наследник на С. М. И. на основание чл.6 от ЗН, което означава, че след нейната кончина той е придобил правата върху имота. Няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Както бе посочено по-горе не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енерегия и размера на цената й, поради което съдът приема тези факти и обстоятелства за безспорни между страните и не ще ги обсъжда по същество.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е релевирано правопогасяващо възражение за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на *************** към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на *************** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на дата 08.02.2023г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 08.02.2020г. са погасени по давност. Началото на процесния период е от м.05.2019г., като задължението за м.05.2019г. е станало изискуемо след 15.07.2019г. Това означава, че задълженията за периода от м.05.2019г. до м.11.2019г. са погасени по давност.