Решение № 140 от 01.07.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Габрово, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20264200500207 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 288 от 04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3118/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е отхвърлен като неоснователен предявеният о т Д. Х. Г., с адрес гр. Елена, ул. *****, срещу Апелативен съд – Велико Търново, с адрес гр. В. Търново, ул.“В. Левски“ №16 и Окръжен съд – Велико Търново, с адрес гр.

В. Търново, ул. “В. Левски“ №16, иск за солидарно заплащане на сумата от 9 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди поради разглеждане и решаване извън разумния срок на гр.д. №909/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, приключило в производството по к.ч.гр.д. № 1752/2025 г. на ВКС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

С решението Д. Х. Г. е осъдена да заплати на Апелативен съд – Велико Търново и на Окръжен съд - Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от по 150 евро за всеки от двамата ответници.

В законния срок решението е обжалвано от Д. Х. Г., чрез пълномощника й К.

Г. Т.. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е невалидно, недопустимо, както и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон, предвид изложените в мотивната част правни и фактически изводи. Сочи се, че не са обсъдени всички доводи и относимите към тях доказателства, като решението не отразява действителното правно положение между страните, поради което се иска същото да бъде прогласено за нищожно, обезсилено, отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Алтернативно се прави искане да се уважи предявеният иск. Твърди се, че 1 съдът не обсъдил в мотивите наведените от страните доводи и възражения. На следващо място се излага, че Прокуратурата на Република България не била конституирана като контролираща страна с нарочен акт на съда. Жалбоподателката счита, че постановилият решението съдия е следвало да се отведе от разглеждане на спора, на осн. чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, тъй като ищцата Д. Г. и ВТРС, в който докладчика по делото престирал своя труд, били страни по няколко дела, заведени от ищцата срещу съда. От друга страна, ответник по делото бил ОС – В. Търново, който осъществявал контрол върху актовете на РС – В. Търново. Навеждат се твърдения и за неправилно разпределение на доказателствената тежест от страна на съда, вследствие на което не били събрани относими доказателства. Наред с това се правят оплаквания за липса на фактически и правни констатации и доводи при преценката на релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства, които жалбоподателят квалифицира като липса на мотиви. Въвеждат се оплаквания за нарушения на разпоредбите на чл. 142, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1 ГПК и чл. 135а, ал. 1 ГПК.

В с.з. въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемият АС - Велико Търново, чрез и.ф. председател Я. Я. и процесуалния си представител съдебен помощник М. М., оспорва жалбата с подадените писмен отговор и становище по делото, като я счита за неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди обжалвания акт и му присъди разноски за процесуално представителство.

Въззиваемият ОС - Велико Търново, чрез процесуалните си представители – съдебни помощници Ст. С. и Хр. Р., също оспорва жалбата с подадените писмен отговор и становище по делото, по изложени в същите съображения. Моли съда да потвърди обжалвания акт и присъди разноски в размер на 230 евро.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово изразява становище за неоснователост и необоснованост на въззивната жалба и счита, че решението на първата инстанция следва да се потвърди.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата, отговорите и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ от Д. Х. Г. против Апелативен съд Велико Търново и Окръжен съд Велико Търново. Ищцата твърди, че на производство пред Окръжен съд – Велико Търново е било гр.д. №909/2024 г. по описа на този съд, което е приключило в производството по к.ч.гр.д. № 1752/2025 г. на ВКС, както и че при разглеждането на делото не е спазена гаранцията пo чл. 6, § 1 от EKЗПЧOC за разглеждане на същото в разумен срок. Сочи, че в резултат от продължителността на производството е засегната неимуществената й сфера, като е накърнено чувството й за справедливост, изпитала е безсилие, гняв и обида. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на горепосоченото гражданско дело в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват предявения иск.

С исковата молба е представено уведомително писмо от 23.07.2025 г. от зам.министър на правосъдието до ищцата, заедно с приложен към него констативен протокол от 09.07.2025 г. на специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

2

От приложеното гр.д. №909/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново се установява, че същото е образувано въз основа на искова молба от Д. Х. Г. против Прокуратурата на Република България, постъпила в ОС – В. Търново на 14.10.2024 г. В същият ден делото е разпределено на съдия-докладчик, който се е отвел от разглеждането му с определение от 15.10.2024 г. На 17.10.2024 г. делото е разпределено на нов съдия-докладчик, който с разпореждане от 18.10.2024 г. е изискал информация от РП – В. Търново относно статуса на прокурорска преписка №150/2011 г. по описа на РП – В. Търново. С разпоредане от 30.102024 г. съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да посочи дали е подала заявление по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ до ИВСС. На 31.102024 г. пълномощникът на ищцата е подал молба, към която е приложил писма и констативен протокол от ИВСС.

С разпореждане от 04.11.2024 г. съдията-докладчик е разпоредил да се изпълни процедурата по чл. 131 ГПК. След постъпването на писмен отговор от ПРБ на 12.12.2024 г., с определение от 03.01.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 17.02.2025 г. С определение №152/29.01.2025 г., с оглед представено от ответника влязло в сила решение по гр.д. №626/2022 г., ОС – Велико Търново е приел, че са налице предпоставките на чл. 299, ал. 2 ГПК и е прекратил производството по делото.

Определението на ВТОС е обжалвано от ищцата с частна жалба вх.

№1851/10.02.2025 г., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. №142/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С определение №167/25.03.2025 г. по в.ч.гр.д.

№142/2025 г. Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил определението на Окръжен съд – Велико Търново.

На 31.03.2025 г. Д. Х. Г. е депозирала касационна частна жалба срещу определението на АС – В. Търново, въз основа на която на 12.05.2025 г. във ВКС е образувано ч.гр.д. № 1752/2025 г. С определение №2710/29.05.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на определение №167/25.03.2025 г. по в.ч.гр.д. №142/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Въз основа на така установената и неоспорена от въззивницата фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск, излагайки съображения, че не е нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Приел е, че периодът на продължителност на производството пред ОС – Велико Търново и пред АС – Велико Търново не може да се определи като неразумен, още по-малко да доведе до сочените от ищцата неимуществени вреди.

При така установеното въззивният съд достига до следните изводи:

Първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен орган на съдебната власт в надлежен състав, в писмена форма е и е подписано, а инкорпорираната в него воля на съда е ясна и разбираема, като несподелимо е оплакването на жалбоподателя за нищожност на съдебния акт поради липса на мотиви или "симулативни мотиви". Нищожност на съдебното решение е налице при особено 3 съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда.

Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В този смисъл решение № 27/22.04.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1321/2018 г., IV г. о.. В случая не е осъществена нито една от тези хипотези. Решението е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал.2 ГПК и макар да е лаконично, обективира волята на съда по ясен и разбираем начин. Обсъдени са доказателствата по делото и доказаността на исковата претенция съгласно очертания предмет на спора с предявения от ищеца иск по чл.2б ЗОДОВ, като са изложени конкретни /за посоченото в исковата молба производство/ фактически и правни изводи по спора.

Решението е допустимо. Спорът е подведомствен и подсъден на съответния съд, разгледан е именно предявеният допустим иск, съгласно спорният предмет по делото, въведен от ищцата с исковата молба – чл. 4, вр. чл. 2б от ЗОДОВ, с който е претендирано солидарно заплащане от ответниците на сумата 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д. №909/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в разумен срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Искът е предявен след след приключване на административната процедура по реда на глава трета „а" от ЗСВ, съгласно представеното към исковата молба уведомително писмо от зам.-министър на правосъдието до ищцата, заедно с приложен към него констативен протокол на специализирано звено на Инспектората към ВСС.

Няма произнасяне на първоинстанционния съд извън предмета на иска или по непредявен иск, което да обуславя приложимостта на някоя от хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК.

Ето защо за неоснователни се приемат наведените от въззивницата доводи за нищожност и за недопустимост на обжалваното решение.

Неоснователни са доводите на въззивната жалбоподателка, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и съдебните заседания в първоинстанционното производство са проведени с участието на прокурор от РПВелико Търново, който е изразил своето становище.

Не се установява по делото да са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, в който случай решението би било неправилно /мотиви на т. 2 от ТР 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС/. Наличието на искове, предявени от ищцата срещу РС - Велико Търново, в чийто персонален състав е включен съдията-докладчик, не обосновава обективно и оправдано съмнение в безпристрастността и незаинтересоваността му по конкретното дело, а резултата от производството по тях не зависи от производството по настоящото дело. ВТРС не е страна по спорното материално правоотношение предмет на настоящото дело, за да се презюмира пристрастие при разглеждането му и заинтересованост от изхода му. Не е налице нарушение на критериите за "безпристрастност на съда", постановил обжалвания съдебен акт - от данните по делото не се установяват конкретни обстоятелства, които биха могли да окажат влияние върху безпристрастността на състава на съда, постановил обжалваното решение, при решаване спора по делото и основание да се отведе в някоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК и в частност по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, поради липсата на обективни обстоятелства, относими към субективния (лично познанство или отношения между съдия и страна по делото, които са от такова естество, че да сочат на липса на безпристрастие), или към обективния критерий (участие в повече от един етап от разглеждане на делото по същество; в две свързани дела; в различно качество като адвокат и съдия, свидетел или вещо лице и др.).