Решение № 148 от 01.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600472 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, образувано по жалба на осъдения Д. И. Н. чрез адв. Ст. Й. от АК Варна срещу определение рег. № 1068/04.03.2026 г. по НОХД № 784/2026 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК Н. е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1652 евро, като равностойност на лек автомобил марка Ровър 25, с peг. № В****ВС, собственост на Пл. Б. Б..

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на определението, тъй като стойността му е определена неправилно, като същата е завишена и несъбразена с техническото и състояние към момента на деянието. Направено е искане за отмяна на определението и или да бъде определена законосъобразна съразмерна имуществена санкция, която Н. да заплати в полза на Държавата.

Съдът за да извърши преценка на основателността на искането за назначаването на нова или допълнителна СОЕ предмет и на определението по реда на чл.327 НПК, даде ход на делото от фазата на съдебното следствие с изслушване на вещото лице изготвило заключението на приложената в досъдебното производство оценителна експертиза.

След изчерпване на неговия предмет, в хода съдебените прения жалбата се поддържа от защитника.

Представителят на ВОП изразява становище, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

В последната си дума Д. И. Н. моли за отмяна на определението 1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество се явява основателна, не и по основанията посочени в нея.

С определение рег. № 174/04.03.2026 г. по НОХД № 784/2026 г., ВРС е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по силата, на което Д. И. Н. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно за това, че 18.02.2026 г. в гр.

Аксаково е управлявал МПС- лек автомобил Ровър 25, с peг. № В****ВС, собственост на Пл. Б. Б. на стойност 1652 евро, след употреба на наркотични вещества –канабис и метамфетамин установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг тест“ № ARMF 0099, като на основание чл. 55, ал.

1, т. 1 от НК ;w e наложено наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, както наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.

С определение атакуваното определение по същото дело, по реда на чл.

306, ал. 1, т. 1 от НПК, ВРС след като е констатирал, че инкриминирания лек автомобил е собственост на лицето Пл. Б. Б. и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъдил осъденото лице Н. да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от сумата от 1652 евро, като равностойност на лек автомобил марка Ровър 25, с peг. № В****ВС

Видно от доказателствата по делото действително собственик на инкриминирания автомобил е Пл. Б. Б., който е и свидетел по делото, разпитван в хода на досъдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик следва да бъде присъдена неговата равностойност. В случая осъденият не се явява собственик на управлявания от него автомобил, поради което е следвало първоинстанционният съд, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК ВРС да даде възможност на действителния собственик да участва в него. Посоченото произтича от Решение на Съда на ЕС (трети състав) от 21.10.2021 г. по съединени дела C-845/19 и C-863/19, в което се сочи, че член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на Държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството по конфискация. А това, че в случая се присъжда неговата 2 равностойност не променя същността на санкцията.

Впрочем атакувания акт и от още един порок, че липсват мотиви за това дали разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 и чл.53 от НК имат санкционен характер, коя от тях е приложима в производство по чл.381 и сл. НПК, и коя по настоящия и явява ли се същата съразмерна и пропорционална. Това задължение на съда произлиза от Решение №8 от 17.07.2026г по дело №15 на Конституционния съд на Р.България, в което е казано, че дали МПС е средство или предмет на престъплението, както и дали отнемането му ,респективно присъждането на неговата парична равностойност е наказание по смисъла на чл.37 НК или превантивна мярка са въпроси, които подлежат на изясняване от правоприлагащите органи, в частност от съдилищата. В същия смисъл е и Решение № 62 от 30.04.2026г на АС Варна по ВНОХД №36 от 2026г.

С оглед горното настоящият въззивен състав счита, че определението на ВРС следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд с оглед осигуряване на възможност за участие на заинтересованото лице в това производство пред първата инстанция, дори и само за да се попълни доказателствената съвкупност с данни относно възражението за действителното състояние на автомобила и мотивиране на своето решение.

С оглед горното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 1068/04.03.2026 г. по НОХД № 784/2026 г. по описа на ВРС по описа на ВРС.

Връща делото на ВРС за разглеждане от друг състав на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3